Той се изправи отново на крака, лице в лице с Ларик. Наблюдаваше ръцете му. Започна да обикаля в кръг около него на разстояние от пет метра и Ларик се завъртя бавно, като нагаждаше положението си към неговите движения. Ръцете на другия магьосник бавно заописваха сложни траектории. Пол ги наблюдаваше възможно най-внимателно, ала не различаваше с какви магически материали работи Ларик и как ги вижда.
Изведнъж кракът на Ларик описа широка, рязка дъга, една от по-ниските ивици удари Пол през глезените и той се строполи на пода. Изруга, задето се беше оставил да го заблудят толкова лесно, и се помъчи да стане.
Но подът като че ли се вълнуваше, надигаше и му пречеше да се изправи. Докато се бореше с него, осъзна, че вече не лежи на пода, а се намира върху вълна от ивици на няколко сантиметра над него. И чак тогава започна да разбира, че в тези работи техниката можеше да бъде по-важна от суровата енергия. Не успяваше да се изправи на крака — подпираше се на колене и на лявата си ръка. Забеляза как десният крак на Ларик се движи бързо нагоре-надолу, като че ли натиска педал на пиано и поддържа повърхността под него неспокойна. Изглеждаше така, сякаш сръчността на Ларик засега надхвърля неговата и ефективните му контрамерки за него са въпрос на рефлекс, докато на Пол му се налагаше да размишлява по няколко секунди, преди да реши как да напада и да се защитава.
Зачуди се дали магическата атака е най-доброто средство да се справиш с един мъж. Само да можеше да се добере достатъчно близо и да удари Ларик така, че да отвлече вниманието му от магическите манипулации, беше убеден, че собствените му боксьорски рефлекси ще са достатъчни да се справи с него в ръкопашен бой. Ако не се окажеха достатъчни, то тогава имаше чувството, че просто е срещнал по-добър от себе си.
Ивиците! Очевидно човек можеше да се подпира на тях. Така че…
Протегна ръка нагоре, хвана се за ивиците, които се издигаха, изправи се и продължи, докато свободно заплува над вълнуващия се под. Дясната ръка на Ларик вече се беше размърдала — настрани, на равнището на раменете.
Пол се протегна напред, сграбчи друг хоризонтал и замахна с него право към Ларик.
В последния възможен момент успя да се извие встрани, пусна се и тупна на пода.
Ларик беше сграбчил еднометрово острие от зелена светлина, подобно на меч, и замахна, готов да го порази.
Отново усети под краката си обикновения под, сграбчи диагонална ивица от жълта светлина, с волята си я накара да придобие формата на сабя и зае позиция „ан гард“, докато се бореше да застане твърдо на земята. За първи път в този свят държеше в ръцете си нещо, подобно на сабя — и за първи път след края на последния сезон по фехтовка в университета.
Парира челен удар и отскочи назад — не стоеше достатъчно уверено на крака, затова не се осмели да нанесе ответен удар. Щом стъпи по-здраво на крака и Ларик атакува, осъзна едновременно две неща: че Ларик идва към него по-скоро с гърдите напред, а не настрани, а в лявата си ръка е стиснал нещо тъмно и продълговато, дълго метър-метър и нещо.
Заотстъпва назад. В колежа не се биеха с щитове и мечове — това беше нещо средновековно, по- бавно, по-тромаво, изискващо резлична работа с краката. Нямаше намерение и той да си материализира щит и да се бие с Ларик по начин, с който онзи беше по-наясно.
Ларик замахна с меча си към гърдите му. Пол отскочи назад. Острието изобщо не го докосна. Ларик продължи да напредва, Пол — да отстъпва.
Бързо си припомни всичко, което се отнасяше до техниката на другия. Ларик сигурно използваше повече ръба на острието, отколкото върха му. Пол държеше сабята си ан гард, но се замисляше дали да не атакува с шпага.
Спря да отстъпва и финтира. Ларик леко повдигна щита си и се подготви да нанесе съсичащ ответен удар. Пол не предприе нищо и забеляза как на лицето на Ларик започна да се изписва усмивка.
Зае ниска позиция и отби острието. Последва атака.
В мига, в който мечът на Ларик помръдна, Пол се надигна рязко. Оръжието му описа полукръг по посока на часовниковата стрелка и блокира ръката на другия. Ларик изхриптя, а Пол продължи движението в очакване да докосне тялото извън края на щита.
Но оръжието изпадна от ръката на Ларик, той отстъпи назад и се прикри по-плътно. Пол се усмихна, тропна тежко с крак и се устреми напред.
Ларик вдигна дясната си ръка, но Пол не му обърна внимание и замахна за челен удар. Зеленият меч политна от пода и се намери в ръката на Ларик. Той отби удара. Пол не успя да прецени инерцията си, увеличи я и проби щита на Ларик, преди той да нанесе ответния си удар.
Ларик залитна назад, Пол трудно издърпа острието си, отдръпна го встрани и нанесе силен ритник право в центъра на щита. Ларик се строполи. Пол замахна отново и изби меча от ръката му. Щитът се люшна настрани. Пол вече не беше в някаква благоприятна позиция за фехтовка, ала бе достатъчно близо, за да забие юмрук в корема на другия.
Щом удари, щитът падна, той захвърли оръжието си и заби десния си юмрук в челюстта на Ларик.
Ларик се изправи и вдигна длани пред лицето си. Беше притиснал корема си с прилепени един към друг лакти. Втурна се право към него. Пол отстъпи встрани. Замахна с лявата си ръка към главата му, ала не улучи.
Ларик се сниши и го сграбчи за коленете. Пол усети, че губи равновесие, посегна към рамото на Ларик, успя да сграбчи само ризата му и залитна назад. Разнесе се звук от раздиращ се плат.
— Убий го! Побързай! — обади се гласът в главата му.
Щом Пол падна, Ларик се опита да се хвърли отгоре му, но Пол го пресрещна с кръстосан удар и той падна настрани. В този миг Пол разбра какво точно трябва да направи.
Вдигна дясната си ръка на равнището на рамото си, с длан нагоре и се претърколи да възседне проснатия по гръб Ларик. Драконовият му белег затуптя. Мракът на линиите, които разделяха ивиците около него, се устреми към ръката му и се събра в черно кълбо от небитие, заличаване, смърт.
Замахна с кълбото към лицето на Ларик, ала очите му мярнаха нещо и той едва успя да се извърне и да захвърли смъртоносната сфера надалече.
Ларик започна да се противи и той го удари по върха на брадичката — веднъж, много силно. Усети как тялото на противника му се отпуска. След това пак се изправи на крака, отметна косата от очите си и се втренчи.
Бавно протегна ръка напред. Там, където беше откъснал ръкава на Ларик… Ръката на Ларик беше оголена.
Дланта му леко потрепна, щом докосна драконовия белег върху дясната китка на Ларик.
XVI.
Гласът на Райл Мерсон изпълни залата:
— Още ли е жив?
Пол не му обърна внимание, протегна ръка и махна кърпата от главата на Ларик. Отпред-назад през черната му коса минаваше един-единствен бял кичур.
Едва тогава Пол извърна глава и погледна набитата фигура, която току-що бе влязла в залата.
— Уби ли го? — попита Райл.
Пол се изправи и пристъпи към мъжа.
— Още никого не съм убил — рече той. — Но кой все пак е Ларик? И какъв ти е на тебе?
— Как така се освободи от наложеното ти заклинание?
— Не, ти ми отговори. Искам да разбера всичко за Ларик.
— Колко бързо забрави в какво положение се намираш — меко каза Райл. — Може и да си се освободил от прекия ми контрол, но каишката ти е къса.
После изговори думите, които разсеяха заклинанието за илюзия, човешката маска се свлече от Пол и отдолу се показа тялото на чудовище.
— Готов съм да изрека заклинанието за последното прехвърляне, за което ти говорих — ухили се Райл. — Само трябва да изрека думичката.
