разсея. Разтурих старото заклинание, за да ти дам възможност да се измъкнеш, да те видя какво ще направиш — той поклати глава. — Ама и ти не трябваше да си позволяваш да се разсейваш. Трябваше веднага да нападнеш, а не да ми стоиш и да зяпаш. Ако онзи беше по-добър, през това време да те е убил.
— Но самото разсейване би могло да бъде заплаха — отвърна Пол.
— Ако върху тебе рухва къща, ти не обръщаш внимание на клаксона на връхлитащата кола. Първо се справяш с най-непосредствената заплаха. Така се оцелява. Добре се справи, но се колебаеше. А това може да е фатално.
— Кола ли рече? Ама кой си ти, дяволите да те вземат?
— Знаеш името ми.
— Хенри Спайър?
Мъжът отново се усмихна.
— Толкоз, свършихме със запознанството.
Измъкна отнякъде черно цигаре, набута в него цигара и го вдигна към устните си. Още преди да го захапе, от него се издигна дим. Мъжът изпусна колелце и се огледа.
— Нещата май са потръгнали тъкмо както ги бях изчислил — отбеляза той.
Бръкна под наметалото и измъкна статуетката, която Пол бе скрил в тунела.
— Намерил си я…
— Че как.
Хенри Спайър мина край него и постави фигурката върху втория лъч отдясно на диаграмата от пода.
— Още шест — подхвърли той, изправи се и се обърна.
— Това е първата цигара, която виждам в този свят — отбеляза Пол.
— Един предприемчив мъж си избира удоволствията, от който свят си хареса — отвърна Спайър. — Ще бъда щастлив да те науча на всичко това по-късно. Но сега си имаме важна работа.
— Сънищата — рече Пол. — Ти ме освободи от онова, което бих могъл да нарека първа серия, онази нощ на пътя…
Спайър кимна.
— Само че после имаше още — мястото беше същото, но те бяха много по-различни.
Спайър кимна отново и димът се изви над главата му.
— Тъй като това първото си беше жива пропаганда, реших, че просто ще е справедливо да имаш по- пълна представа, щом противникът се беше възползвал вече от тази възможност.
— Трябва да си призная, че не успях да разбера докрай тази по-пълна представа.
— Е, ако беше успял, щеше много да ме изненадаш — изкоментира Спайър, — тъй като ставаше въпрос за чужда и много по-стара цивилизация. Онова, което е много по-важно, обаче, е дали я намери за привлекателна или не.
Очите на Спайър изведнъж срещнаха очите на Пол и той отмести поглед.
— Намерих я за… завладяваща — каза той и когато отново погледна Спайър, забеляза, че той пак се усмихва.
— Отлично — отговори онзи. — Значи се оказва, че сме съгласни един с друг, що се отнася до основните ценности. Какво ще кажеш да измъкнеш сега и останалите шест ключа и да си свършим работата?
Пол се огледа из стаята. Махна с ръка.
— Предупредихме за невниманието и за разсейването. Ами с тези тримата какво ще правим?
— За да се събудят тези тримата, трябва някой да ме надвие — обясни Спайър. — Това би изисквало някой да пречупи волята ми, а пък се съмнявам, че онова, което ще ти предложа сега, ще я докара дотам.
Пол поклати глава и се извърна. Загледа се в неподвижното тяло на Таиса, простряно върху каменния блок.
— Погледът ти следва посоката на мислите ти. Разбрах.
— Наистина ли се изисква и човешка жертва?
— Да. И се радвай, че имаш някакъв избор. Можем да оставим момичето, за да се позабавляваш с нея по-късно, и да използваме Райл, който би бил много щастлив да те убие, ако това му вършеше работа.
— Ами моят… моят брат?
— Той не ни влиза в плановете. Райл е успял да изкриви мисленето му. Предлагам ти да ми позволиш да го отстраня — може би да го пратя в същия онзи свят, в който си израсъл ти.
— Той е магьосник. Може да намери обратния път.
— Достатъчно просто ще е да го снабдя и със загуба на паметта.
— Малко гадно ще е.
— Не бих нарекъл държанието му спрямо тебе образцово.
— Но, както сам изтъкна, той е расъл под влиянието на Райл.
— На кой му пука каква е причината? Склонен съм да го пощадя, само защото ти се пада брат!
— Да речем, че ти дам онова, което искаш. С какво ще ми гарантираш, че ще ти трябвам и след това?
— Ще настъпят огромни промени, а аз не бих могъл сам да овладея цял свят. Лудите жезли не се срещат под път и над път. Не бих пропилял залудо нито един от тях. А ти, разбира се, винаги ще заемаш специално място заради помощта, която си ми оказал.
— Разбирам — кимна Пол.
— Така ли? А съзнаваш ли какво ще сполети този свят, когато Портата се отвори?
— Поне така мисля. Или поне имам известни подозрения.
— Това ще е нашият звезден миг. Със силата, с която ще разполагаме, ние ще бъдем боговете на този нов свят.
Погледът на Пол се измести към Портата, където някаква зрителна измама караше фигурата на прикованата птица да изглежда така, сякаш се опитва да се откъсне.
— Ами ако кажа „не“? — попита той.
— Това би причинило и на двама ни значителни неудобства. Но каква ли възможна причина би могъл да ми изтъкнеш за своето несъгласие?
— Не ми харесва принудително да ме забъркват в разни неща, независимо дали ти, или Райл, или самите статуетки. Откакто стъпих на този свят, все някой ме манипулира. Вече ми писна.
— Е, що се отнася до най-важните неща, изборът винаги е ограничен. В този случай или си с мен, или си против мен, или искаш да се чупиш от мен. Два от тези отговори са неприемливи и изискват съответните действия от моя страна.
— Това не би ми харесало — кимна Пол, — но може и на тебе да не ти хареса.
— Ей, момченце, да не би да ме заплашваш?
— Не, просто ти говоря за възможните последици.
Едрият мъж въздъхна.
— Ти си силен, Пол — заговори той. — Днес си по-силен от когато и да било в твоя живот. Ти премина през своето посвещение. И светлините ти сияят в най-голямата си хубост — засега. Няма как да се каже докога ще продължи това, разбира се. Но както и да е, все още аз съм по-силният. Между нас няма да има никакво премерване на силите. Пред урагана на моята воля ти ще мъждукаш като пламъка на свещ. Още сега аз бих могъл да те принудя да извадиш Ключовете. Но бих предпочел да го направиш доброволно, защото те искам жив, на моя страна и без да се отплесваш по разни други неща.
— Защо?
— Имам си причини. Ще ти ги кажа по-късно, когато съм сигурен в тебе.
— Ти предвиди възможен конфликт между нас. Каза нещо, което…
— Да, казах. Но няма нужда да става така. Ако ти се гади, аз сам ще извърша жертвоприношението.
Пол се разсмя.
— Не ти говоря за това. Само преди малко щях да убия Райл, ако ми се налагаше. Както казах, ти ме
