Името ми е легион

— Заинтересувахте ме — каза тя. — Говорете.

— Добре. На мен ми обясниха, че телефакторният уред, известен като Палача, който вероятно притежава изкуствен разум, се е завърнал на Земята…

— Това е само хипотеза — каза тя, — освен ако вие не знаете нещо повече от мен. Съобщиха ми, че ракетата на Палача се е завърнала и се е разбила в залива. Няма доказателства, че в нея е имало някой.

— Но това все пак е разумен извод.

— На мен ми изглежда също толкова разумно Палача да е изпратил ракетата на евентуално място за среща преди много години, а тя едва сега да е пристигнала и в този момент да се е задействала програмата за обратно навлизане в атмосферата и да я е приземила.

— Защо ще връща ракетата и ще се изолира там?

— Преди да отговоря на въпроса ви, бих искала да знам защо толкова ви интересува. Журналист ли сте?

— Не — отвърнах. — Пиша научни статии — специализирани, популярни и всичко помежду им. Но сега не готвя нищо за публикация. Помолиха ме да съставя доклад за психологическата страна на случая.

— Кой ви е помолил?

— Частна детективска агенция. Искат да знаят какво би могло да повлияе на мисленето на това създание, възможното му поведение — ако наистина се е върнало. Доста поработих по въпроса и схванах, че има вероятност неговата нуклеарна личност да е съставена от личностите на четиримата му оператори. Така че ми се стори редно да осъществя личен контакт с вас и да чуя мнението ви за това, какво би могло да представлява то. Насочих се първо към вас по очевидни причини.

Тя кимна.

— Онзи ден с мен говори някой си господин Уолш. Той работи за сенатор Брокдън.

— О? Аз никога не се бъркам в бизнеса на работодателя си извън рамките на онова, което той иска от мен. Но възнамерявам да посетя сенатор Брокдън, както и някой си Дейвид Фентрис.

— Казаха ли ви за Мани Бърнс?

— Да. Колко жалко!

— Очевидно точно това е паникьосало Джеси. В момента той… как точно да го кажа… той се е вкопчил в живота и се опитва да осъществи страшно много неща за времето, което му остава. Всеки миг за него е скъп. Чувства как оная с косата му диша във врата. И тогава корабът се връща и един от нас е убит. От онова, което знаем за Палача, последното, което сме чували за него е, че е започнал да действа ирационално. Джеси е направил връзка и в неговото състояние страхът му е понятен. Няма нищо лошо да му се вдъхне кураж, ако това ще му позволи да завърши работата си.

— Но вие не виждате никаква заплаха?

— Не. Аз бях последната, която наблюдаваше Палача, преди връзката да се прекъсне и тогава разбрах какво е станало. Първото, което той беше научил, беше как да организира възприятията си и моторната си активност. От съзнанието на операторите му в неговия мозък бяха прехвърлени множество други модели, но те бяха твърде сложни, за да имат някакво значение в началото. Също като дете, което е научило наизуст нещо смешно. Там си е, в главата му, и толкова. Някой ден обаче то може и да стане важно за него. Дори би могло да го вдъхнови за действие. Но първо детето трябва да порасне. А сега си помислете за такова дете, чиято глава е препълнена от конфликтуващи помежду си модели — мнения, склонности, спомени — никой от тях не го безпокои особено, докато то все още е дете. Но достигне ли някаква степен на зрялост — а не забравяйте, че тези модели идват от четири различни индивидуалности, всички те са много силни и са натоварени сами по себе си с вградени в тях чувства. Опитайте се да си представите конфликтите и противоречията, когато някой е едновременно четирима души…

— Защо не са се сетили за това предварително? — попитах.

— А! — усмихна се тя. — Отначало не оценяваха до каква степен може да бъде чувствителен невристорният мозък. Предполагаше се, че операторите ще трупат данни линейно и това ще продължи, докато се достигне критическа маса, съответстваща на построяване на модел или картина на света, която ще служи за отправна точка на развитието на собственото съзнание на Палача. И като че ли наистина нещата вървяха така.

Но онова, което се случи всъщност, беше феномен, подобен на импринтинга. Вторичните характеристики на личността на операторите извън дидактичните ситуации също са се наслагвали. Те не са започнали да функционират веднага и затова не са били забелязани. Останали са латентни, докато съзнанието му не се е развило достатъчно, за да ги разбира. А тогава вече е било твърде късно. Палача изведнъж се е сдобил с четири допълнителни личности и не е бил способен да ги координира. И когато се е опитал да ги отдели една от друга, това го е довело до шизоидно състояние; а когато се е опитал да ги интегрира, е изпаднал в кататония. И накрая се е люшкал между тези две алтернативи. После просто млъкна. Според мен е преживял еквивалента на епилептичен припадък. В крайна сметка хаотичните токове, които са протекли през намагнетизирания материал, са изтрили разума му и в резултат се е получил неговият еквивалент на смърт или идиотизъм.

— Схващам — казах. — А сега просто заради играта — според мен алтернативите на това са успешно интегриране на целия този материал или изпадане в устойчива шизофрения. Според вас какво ще е поведението му и при двете възможности?

— Добре, ще ви кажа — съгласи се тя. — Както вече споменах обаче, според мен съществуват физически ограничения за това Палача да поддържа съществуването на няколко личностни структури продължително време. Но ако това се случи, той ще продължи като самостоятелна личност, като поне отначало тя се придружава и от копия на личностите на четиримата оператори. Ситуацията ще е радикално различна от подобно шизоидно състояние при човека с това, че допълнителните личности са валидни образи на действителни индивидуалности, а не генерирани от самия него комплекси, които са придобили автономия. Те могат да продължат да се развиват, могат да дегенерират, могат да стигнат до такава степен на конфликт, че тя да доведе до унищожението или коренното изменение на коя да е от тези личности или на всичките. С други думи, не е възможно да се предполага какво ще представлява онова, което ще остане.

— Мога ли аз да предположа нещо?

— Давайте!

— След значителен период на мъчително безпокойство той успява да ги овладее. Отстоява себе си. Побеждава квартета от демони, който го е разкъсвал, като в този процес развива всепоглъщаща омраза към самите индивиди, отговорни за случилото се. За да се освободи напълно и да отмъсти за себе си, за да достигне пълен катарзис, той решава да ги издири и унищожи.

Тя се усмихна.

— Току-що елиминирахте „устойчивата шизофрения“, дето я измислихте, и се прехвърлихте на това как Палача успява да се пребори и да стане напълно автономен. Това е съвсем различна ситуация, независимо с какво я натоварвате.

— Добре, поемам отговорността. Но какво ще кажете за извода ми?

— Вие твърдите, че ако успее да се справи, той ще ни мрази нас, четиримата. Това според мен е нечестен опит да се призове духа на Зигмунд Фройд: Едип и Електра в едно същество, тръгнало да избие всичките си родители, виновниците за всичките му напрежения, тревоги и мании, заклеймени във впечатлителната му душица на млада и беззащитна възраст. Е, това дори и Фройд не се е сетил как да го кръсти. Как ли да го наречем?

— Комплекс на Хермада? — предложих.

— Хермада ли?

— Хермафродит бил обединен в едно тяло с нимфата Салмада. Току-що направих същото и с имената им. Това същество би имало четирима родители, срещу които да въстане.

— Хитро — усмихна се тя. — Макар да няма друга полза от свободните изкуства, те поне подсказват въздействащи метафори на мисленето, което изместват. Но точно тази не е оправдана и е прекалено антропоморфна. Значи, питате ме за моето мнение. Добре. Ако Палача изобщо успее да се справи, то би могло да се дължи само на разликите между невристорния и човешкия мозък. От собствения си професионален опит знам, че човек не може да премине през подобна ситуация и да постигне стабилност.