Сигурно измина цяла минута; а после той рече:
— Добре, карай сега отначало докрай.
— Получих тази работа чрез бюро за намиране на работа — обясних му. — Приех я, дойдох тук, изпълнявах си задълженията, срещнах се с вас. Това е.
— От доста време ни повтаряш същото и според нас е вярно, че правителството — по съображения за сигурност — може да създаде фиктивен индивид в централния архив. После приспособяват към характеристиките му някой агент. Ако някой тръгне да го проверява, данните му изглеждат съвсем достоверни.
Не отговорих.
— Вярно ли е? — попита той.
— Да — кимнах, — казват, че това е възможно. Но нямам представа дали е вярно.
— Не признаваш, че си такъв агент?
— Не.
Двамата си зашепнаха. Най-накрая чух изщракване на метална ключалка.
— Лъжеш.
— Не, не лъжа. Дявол да го вземе, спасявам двама души и веднага почвате да ме изкарвате такъв- онакъв. Не знам защо, макар че ми се ще да разбера. Какво толкова съм направил, не както трябва?
— Аз задавам въпросите, господин Швайцер.
— Просто съм любопитен. Може би ще ми кажете…
— Запретни си ръкава. Който и да е, няма значение.
— Защо?
— Защото така ти казвам.
— И какво ще ми правите?
— Ще ти сложим инжекция.
— Ти да не си доктор?
— Това не ти влиза в работата.
— Е, отказвам — впишете го в протокола. След като ченгетата ви докопат, по най-различни причини, дори ще се погрижа да ви погне и Медицинската асоциация.
— Ръкава, моля.
— Протестирам — заявих, докато запретвах левия. — Ако ще ме убивате, като свършите с вашите игрички — добавих — да знаете, че убийството е бая сериозно нещо. Ако трябва, ще ви погна. Един ден току-виж съм ви намерил и…
Усетих убождане зад бицепса.
— Имате ли нещо против да ми кажете какво ми бихте? — попитах.
— Нарича се ТС–6 — отговори той. — Може би си чел за него. Оставаш в съзнание, тъй като може да си ми нужен да изясним това-онова. Но ще ми отговаряш честно.
Изкикотих се — това те без съмнение приписаха на въздействието на наркотика и продължих да прилагам йогийските техники за дишане. Не можеха да спрат наркотика, но поне се чувствах по-добре. Може би щяха да ми дадат няколко допълнителни секунди, наред с чувството на отчуждаване, което изграждах.
Гледам да следя неща като ТС–6. Известно ми беше, че те оставя с ума си, неспособен да лъжеш и започваш да възприемаш думите съвсем буквално. Реших, че ще е най-добре да се възползвам от слабите му места като се отпусна по течението. Освен това си бях приготвил и номер за финала.
Онова, което най-много не харесвах на ТС–6, беше, че понякога имаше лоши странични ефекти — върху сърцето.
Не беше точно като пропадане, ала изведнъж се оказах на същото място и не се чувствах по-различно от обичайното. Знаех, че това е илюзия. Щеше ми се да имам достъп до пакета с противоотрови, който държах в стандартния комплект за първа помощ, скрит в гардероба.
— Чуваш ме, нали? — попита той.
— Да — чух се да отговарям.
— Как се казваш?
— Алберт Швайцер.
И двамата си поеха бързо дъх зад гърба ми. Онзи, който ме разпитваше, изшътка на другия, който понечи да каже нещо.
— Какво работиш? — попита той.
— Техник съм.
— Това го знам. Какво друго?
— Много неща…
— Работиш ли за правителството —
— Плащам данъци, което означава, че през определена част от времето работя за правителството. Да.
— Нямах предвид това. Дали си таен агент, който работи за дадено правителство?
— Не.
— Известен агент?
— Не.
— Какво правиш тук тогава?
— Техник съм. Обслужвам машините.
— И какво друго?
— Не…
— Какво друго? По какво друго работиш, освен по Проекта?
— Върху себе си.
— Какво искаш да кажеш?
— Дейността ми е насочена към поддържане на личното ми икономическо положение и физическо благосъстояние.
— Говоря за други работодатели. Имаш ли такива?
— Не.
Чух как другият се обади:
— Тоя май е чист.
— Може би — първият отново се обърна към мен. — Какво би направил, ако ме срещнеш някъде и ме познаеш?
— Ще те осъдя.
— … и ако не успееш?
— Ако мога, ще те осакатя. Може би дори ще те убия, ако успея да му придам вид на самозащита или нещастен случай.
— Защо?
— Защото искам да запазя собственото си физическо благосъстояние. Фактът, че си го нарушил веднъж, означава, че можеш да се опиташ пак. Няма да позволя това да ми се случи.
— Съмнявам се, че ще се опитам пак.
— Съмненията ти за мен не значат нищо.
— Днес си спасил два живота и въпреки това имаш желание да отнемеш един.
Не отговорих.
— Отговори!
— Не си ми задал въпрос.
— Да не би да е получил наркотично съзнание?
— Не бях се сетил за това. Така ли е?
— Не разбирам въпроса.
— Наркотикът ти позволява да се ориентираш във всички три сфери. Ти знаеш кой си, къде се намираш и кое време е. Обаче потиска така наречената воля и точно затова ти трябва да отговаряш на въпросите ми. Човек с голям опит с „дрогите на истината“ понякога може да ги потисне като перифразира въпросите и дава
