него. Същата вечер, отправяйки успокояващи импулси към неговите сънни центрове, тя го остави похъркващ в спалнята и отиде да погледа звездите.
Вики проучи ума й, но там нямаше нищо за известно време. Накрая Лидия влезе в къщата с тъмни кръгове под очите.
— Тъкмо щях да си сипя нещо за пиене — рече Вики, — а за теб?
— Да, моля. Едно уиски от тези на съпруга ти, с лед.
Лидия отпи полека, с поглед зареян из стаята.
— Той явно пак е успял — поде тя. — Открил е нова личност и я е обсебил изцяло. Този път това е мъж, известен като Смит, Куик Смит, съратник на Лайшман, който очевидно му е останал предан докрай…
— Длъжни ли сме да известим властите отново?
— Не. Не би послужило за нищо. Случаят е приключен. Лайшман и четирима полицаи са намерени мъртви на едно поле, в резултат от престрелка с огнестрелно оръжие. Свършено е вече. Вярно, този човек го е познавал. Е, и? Това не е престъпление. Нека оставим нещата така. Освен това, аз нямам действителна представа за местонахождението му. Неговият ум е много по-труден за вкарване в този коловоз, отколкото бе онзи на Лайшман. Има и психо нюанс, но без да е нещо особено. Той е далеч оттук, доколкото знам и не възнамерява да навреди никому. Денис навярно го е открил при тяхното съратничество, но чак наскоро се е възстановил достатъчно, за да проследи връзката.
— До какво ще доведе това сега?
— До безизходица, боя се. Смятам, че у него вече има натрупан достатъчно материал, за да продължа градежа, за който съм ти говорила. Но това го блокира. Докато има намесена нова личност, аз нямам достъп. Нито пък желая да опитвам с тази нова личност, след като съществува това съотнасяне.
— Тогава какво трябва да направим?
Лидия надигна чашата, отпи и я остави.
— Прекарах целия ден в търсене на ключа — каза тя — и когато накрая го намерих, бях твърде уморена да го завъртя. Вярвам, че ще успея да прекъсна тази връзка.
— Как?
— Главно като го блокирам за малко. Вярвам, че ако осуетя това, той ще се оттегли отново.
— Това няма ли да му навреди?
— Не. Просто ще го върне обратно там, където е бил, за да мога да продължа да работя с него. Единствената причина, поради която не го направих днес е, че това ще изисква повече издръжливост, отколкото можех да събера в момента. Той е изключително мощен. Никога преди не съм срещала телепат с подобна сила.
— Но дали няма просто да се пресегне и да възстанови връзката, след като ти свалиш напрежението?
— Не смятам. Не и веднага, във всеки случай. Забележи колко дълго продължи оттеглянето му след смъртта на Лайшман.
— Вярно. Кога смяташ да опиташ?
— Утре, ако съм готова. Чувствам, че ще бъда.
— Искаш ли най-напред да поговориш с д-р Уинчъл?
— Всъщност не. Това е моята област на специализация, не неговата. Той би ме оставил аз да взема решението, а тъй като вече съм го взела, консултацията би била излишна.
— Хубаво. Да кажем ли на Дик?
— Не още. Това всъщност не е толкова съдбовен момент, колкото може би изглежда. То е просто повторение на предишната история. Защо да го тревожим, когато нямаме нищо важно да му съобщим? Да изчакаме, докато постигнем истински прогрес.
Вики кимна. Те изпиха питиетата си и поговориха за други неща.
С известни трудности на следващия ден, Лидия успя да прекъсне контакта на Денис с мъжа, наречен Смит. Както бе предвидила, той се върна пак в кататоничното си състояние. Сега обаче, склонността му да бълнува насън бе нараснала и той периодично взе да получава и пристъпи на сомнамбулизъм.
След две седмици бе шофьор на камион на име Инголс на път към Ел Пасо. Лидия прекъсна контакта начаса и продължи терапията. От време на време, сега вече и в будно състояние промълвяваше несвързани изрази. Неговите разходки насън се превърнаха в почти еженощна история, без все пак да напуска пределите на градината.
Седмица по-късно той беше пилот по маршрут за Лос Анджелис. Лидия прекъсна контакта и опита да насочи вниманието му към нещата около него.
Четири дни след това беше минен инженер в Монтана. Лидия прекъсна контакта и започна да го извежда на разходки, тъй като вече можеше да стимулира моторните зони на мозъка му, който явно бе претърпял известно развитие в резултат на различните му контакти. Това обаче напомняше сомнамбулизъм, тъй като умът му си оставаше далеч по време на разходките.
Три дни по-късно, беше в екипажа на товарен кораб някъде южно от Хаваите. Лидия прекъсна контакта и взе да изпълнява музикални произведения в негово присъствие.
Два дни след това, той беше първокурсник в голям Източен университет. Лидия прекъсна контакта и го приспа.
На следващия ден беше австриец, планински катерач някъде из Алпите. Лидия прекъсна контакта и го изведе на разходка. Докато изкачваха едно било на изток, той я заговори на руски. Тя му отговори на същия език, после прекъсна контакта и го върна у дома.
По-късно вечерта беше син на фермер от северна Индия и отиде до кухнята, за да хапне. Лидия му поговори известно време, бавно и меко, а след това полека прекъсна контакта. Отведе го в стаята му и го накара да заспи.
Лидия си наля още от уискито на Дик и седна на пода пред ъгловата камина, събута, с разпуснати коси, с очи блеснали от светлината на пламъците.
— Какво става? — попита изникналата зад нея Вики.
— Тъкмо започва да чувства какво може — рече Лидия — да достигне навсякъде по света, да надникне до дъно в мислите на всекиго — едно заместващо удоволствие, което е по-достъпно от развитието на собствена личност. Докато се занимава с това, с този… вампиризъм, терапията е в застой.
— Какво смяташ да предприемеш?
— Ще продължавам да го блокирам. Ще се опитам да му внуша неприязън към този тип поведение. Ще продължа да насочвам вниманието му към местни стимули.
— Това ще бъде ли достатъчно?
Лидия глътна питието си, обърна се и се загледа в пламъците.
— Не знам — заговори отново. — Нали разбираш, всеки следващ път става все по-трудно, защото той вече осъзнава силата си. Успявах винаги да го блокирам чрез техника, а не със сила. Едва днес за пръв път усетих леко съпротивление. Не знам след колко време ще стане активност. Ако това се случи, няма да бъда в състояние да го блокирам.
— А после?
— Може и да не се стигне дотам. Внушението вероятно ще подейства. Ако ли не… тогава, предполагам, ще ми се наложи да опитам друга техника. Например, да го държа в безсъзнание и да приложа блокировката незабавно щом започне да се съвзема. Това вероятно ще подейства…
— А ако и това не свърши работа…?
— Сигурно ще разберем твърде скоро — въздъхна Лидия.
Същата нощ Денис излезе в градината и запя на италиански. Лидия го заговори на същия език, отведе го обратно в стаята и отново го приспа. На сутринта излязоха на разходка, още докато слана покриваше земята. Показа му изгрева и разговаряха надълго и широко, като той мърмореше неподходящи отговори. Върнаха се в къщата, където тя го нахрани и дълго му свири.
Следобед Денис прие личността на японски полицай. Тя си побъбри напевно с него двайсетина минутки преди да приложи внимателно блока, който трябваше да прекъсне контакта. Този път Денис се съпротивляваше по-активно. Тя все пак успя да преустанови контакта, опита ново укрепване на внушението, излезе и извика Вики на чай.
— Не действа — отбеляза тя — и съпротивата му на блокиране се е увеличила. Не след дълго вече няма