Алек се изправи.
— Ще отида да проверя какво прави. Тревожа се.
— Идвам с теб.
Двамата се отправиха с широка крачка през парка.
— Той никога не е показвал, каквито и да било наклонности в тази посока, нали?
— Не и откакто е тук — отговори Алек, — а и няма нищо записано в този смисъл. Но по начина, по който неговата личност се реформира, е трудно да се предположи какъв обрат може да настъпи по всяко време. Боже мой!
— Какво?
— Разчитам го!
Алек се втурна напред.
Стигнаха до стаята на Денис и го намериха на земята. Беше направил опит да се обеси с колана си на корниза. Той обаче бе поддал. Сега лежеше в несвяст до стола, от който бе скочил.
Марсел го прегледа набързо.
— Вратът му не изглежда счупен — отбеляза той, — но ще трябва рентген. Иди намери носилка! Аз ще остана тук.
— Добре.
Щателният преглед показа, че Денис не е претърпял сериозни наранявания. Не се изясни защо е изпаднал в кома, от която излезе едва след два дни. През това време го оставиха в клиниката на системи, наглеждан от хора и механични наблюдатели.
Когато на третия ден Денис се събуди, той се вкопчи в тялото си и изстена. Появи се една сестра, забеляза страданието му и повика лекар. Подробният преглед показа, че всичко е наред и започнаха по- пълни изследвания. Докато чакат резултатите, Марсел и Алек приседнаха край леглото и определиха, че Денис вече не е маркиз дьо Кондорсе. Телепатичният преглед установи увереността му, че се намира легнал на една ливада край някакви скали, с кървяща рана, причинена му от рога на легендарно морско чудовище. Там той също така чувстваше присъствието на предишния си терапевт, Лидия Диманш и често се обръщаше към дежурната сестра с това име.
— Тестовете не показаха нищо — обяви по-възрастният лекар, който бе влязъл в стаята по време на ТП сканирането.
— Това е още една от… самоизмамите му — рече Алек. — В неговото досие се препоръчва подобни неща да бъдат прекъсвани. Мисля, че едно успокоително би помогнало.
— Не знам — намеси се по-възрастният лекар, — твърде дълго е бил в безсъзнание. Слаб е… Какво ще кажете за нещо просто отпускащо?
— Добре. Нека опитаме.
Докторът изпрати да донесат необходимото лекарство и назначи инжекция. Сестрата подържа Денис за ръката. След минути сякаш напрежението го напусна. Стенанията му отслабнаха и престанаха. Тогава Алек пристъпи внимателно, но твърдо към прекъсване на хипотетичната връзка. Мозъкът под наблюдение ненадейно поддаде и потъна в небитието. Денис затвори очи и дишането му се нормализира. Докторът се приближи да му провери пулса.
— Нормален сън, според мен — обяви той след половин минута. — Намерили сте значи начин да го откъснете от източника на безпокойство?
— Предполагам, че този начин е толкова добър, колкото и всеки друг. Да. Ако не тръгне с шеметна бързина към нещо ново, когато се събуди, той ще си бъде в старото състояние. Разбира се ако се придържа към това, което е сякаш негов модел на поведение.
— Следователно най-доброто, което можем да направим е да го оставим да поспи под надзора на мониторите — той погледна моментната диаграма. — Функциите му са доста над предишното кома равнище.
Алек кимна.
— Изглежда отлично. Нека обаче ме повикат незабавно, ако настъпят каквито и да било промени в състоянието му.
— Разбира се — кимна лекарят.
Всички си отидоха и го оставиха да спи.
Със събуждането си Денис сякаш се беше завърнал към своето по-безопасно предишно „аз“. Той се разходи с Алек из болницата, наблюдавайки с голямо любопитство нещата, които се разкриваха пред него. Взираше се в цветята из градините, в звездите над купола и в далечната Земя. Способността му за общуване бавно нарастваше през седмиците, които последваха, макар че все още не подхващаше разговор и не задаваше въпроси.
Денис се завърна в часовете по изкуство. Продължаваше да чертае геометрични фигури, но вече поразкрасени със завъртулки и сложна филигранна изработка. Суровите и решителни линии отпреди бяха омекотени в основните фигури и новите разработки вече се отличаваха с по-голямо майсторство.
Един ден Алек реши, че е дошло време да го запита:
— Как ти е името?
Денис не му отговори и остана загледан в станцията за пречистване на въздуха, намираща се отвъд пътеката, където бяха седнали.
Алек сложи ръка на рамото му.
— Твоето име? — повтори меко той. — Би ли ми казал името си?
— Име… — прошепна Денис. — Име…
—
Денис присви очи, сбърчи вежди. Взе да диша тежко.
Алек стисна рамото му.
— Няма нищо. Няма нищо — успокои го той. — Аз ще ти го кажа. Името ти е Денис. Денис Гайз.
Признаците на напрежение изчезнаха. Денис въздъхна.
— Можеш ли да го изречеш? Можеш ли да кажеш Денис Гайз?
— Денис — повтори момчето. — Денис Гайз.
— Добре! Отлично! — рече му Алек. — Ако можеш да го запомниш, добре ще сториш.
Продължиха разходката.
Петнайсетина минути по-късно Алек го попита:
— Е, как ти е името?
Лицето на Денис помръкна. Дишането му се учести отново.
— Само допреди малко говорехме за това — рече Алек. — Помъчи се да си спомниш!
Денис заплака.
— Няма нищо — каза Алек хващайки го за ръка. — То е Денис Гайз. Денис Гайз. Това е всичко.
Денис въздъхна тежко. Не отрони нито дума.
На следващия ден отново не си го спомняше и Алек изостави проблема с установяването на самоличността за по-нататък. Малката травма не бе оставила никакви неприятни последици за Денис.
Изминали бяха няколко дни, когато преподавателката по изкуство забеляза в блокчето за рисуване на Денис един напълно несъответстващ му ескиз. Той тъкмо нанасяше последните щрихи с молива върху удивителна карикатура на един от своите съученици.
— Това е изключителна работа — отбеляза тя. — Не съм знаела, че си толкова умел портретист.
Денис погледна към нея и се усмихна. За първи път тя го виждаше да се усмихва.
— Откога си служиш с лявата ръка?
Той обърна и двете си длани нагоре и сви рамене.
По-късно преподавателката показа на Алек някои от новите рисунки.
Алек подсвирна.
— Имаше ли нещо, което да загатва такива наклонности? — попита той.
— Не. Случи се доста внезапно, заедно със смяната на ръцете.
— Значи сега той е левак?
— Да. Сметнах, че това ще ви заинтригува като възможен признак за неврологично развитие… за вероятността да има прехвърляне на контрола от едното мозъчно полукълбо в другото…
