— Изучавам нещата. Имам много за наваксване.
— Може би трябва да я караш по-кротко в началото.
— Няма проблем. Още не съм се изморил.
— Искаш ли пак да се поразходим?
— Честно казано, повече ми се остава тук, за да поработя още.
— Смятах да те питам за четенето…
— Изглежда, че съм усвоил основите по някое време. Сега работя за усъвършенстване на нещата.
— Е, това е направо страхотно. А какво ще кажеш за една вечеря? Трябва да се храниш. Закусвалнята е отворена.
— Вярно. Добре.
Той изключи компютъра, изправи се и се протегна.
— По пътя можеш да ми разправиш как вървят работите на Земята — рече той — и да ми разкажеш за телепатите.
Денис му направи място да излезе.
Същата вечер Алек изготви пълен доклад до д-р Чолмърс.
… и аз проникнах в мозъка му по време на вечеря — пишеше лекарят. — Той се съгласява да бъде Денис Гайз, но не го вярва истински. Твърди го само заради нас. Вътрешно е убеден, че е Леонардо да Винчи.
Д-р Чолмърс изсумтя.
— Сериозно ли говорите?
— Естествено.
Докторът запали угасналата си лула.
— Не виждам нищо лошо в това — произнесе накрая той. — По-опасно ми се струва, ако се мъчим да го отървем от подобна заблуда на този етап, когато това го води към удивителен прогрес.
— Съгласен съм да не закачаме този да Винчи аспект — рече Алек. — Моите опасения обаче се коренят доста по-надълбоко. Никак не съм убеден, че това е самозаблуда.
— Какво искате да кажете?
— Достигнах до същността му по време на вечеря. Той бе отпуснат, мислите му блуждаеха. Опитах сонда и сполучих. Той вярва, че е да Винчи, не иска ние да го научим и прави всичко по силите си, за да ни накара да повярваме, че е възстановяващия се Денис Гайз. Същевременно се опитва да научи всичко възможно за света, в който се намира сега.
— Това не е нещо по-различно от параноидна ситуация, от която ние, за щастие, можем да извлечем полза.
Алек вдигна ръка.
— Обаче това изглежда не е само вяра. С Кондорсе той бе възприел, както мисленето на мъжа, така и неговия френски. Сега с да Винчи той е добил артистични умения и е разменил водещата си ръка — да Винчи е бил левичар, имам пресни наблюдения върху това. Придобил е и едно почти патологично любопитство към всичко…
— Тогава защо не говори на италиански?
— Защото този път е възприел мисловния модел на един от най-великите умове, съществували някога, и е решил да ни върви по гайдата, да се нагоди към ситуацията, в която се намира. Следователно, ежедневно изучава съвременен английски с феноменална скорост. Ако се вслушате обаче в речта му, ще доловите италианския акцент, който вече се старае да прикрива. Той се опитва да се адаптира.
— Цялата хипотеза е нелепа. Но дори и да я допуснем за момент, какъв е възможният механизъм за постигането й?
— Така. Размишлявах доста. Как действа телепатията? Все още не знаем със сигурност. Подходът ни е бил основно практически. Всички наши телепатични охранители, специалисти по общуване, психолози терапевти, семантични инженери, прецизни преводачи, са изработили различни начини за използване на тази дарба без истински напредък в разбирането на нейния механизъм. О, ние си имаме теоретици, но разполагат с твърде малко конкретни факти, на които да опрат своите догадки.
— Значи ще прибавите още една догадка в списъка?
— Да. Това е наистина всичко. Догадка… или странно чувство. Първопричината Денис да бъде изпратен тук е бил феноменалният обхват на неговите способности. Той е най-мощният телепат в историята. Тук бе ефективно възпрепятстван да се добере до онези умове, към които изглеждаше привлечен. Не можеше да достигне достатъчно далеч, за да осъществи контактите, които сякаш желае. Тогава какъв бе изходът за него?
— Наложи се да се завърне към собствените запаси. Така и стана накрая, според плана — вече започна възстановяването, както се надявахме.
— Освен ако не съм прав за трайното личностно присвояване.
— Алек! Кондорсе, да Винчи и който и да е друг, чиято роля може да пресъздава — всички те са покойници. Сигурно не намеквате за някакъв спиритизъм?
— Не, сър. Ние знаем за естеството на времето дори по-малко, отколкото за телепатията. Чудех се дали разочарован от опитите си да покори пространството, той не е успял да върне ума си назад във времето и така да достигне онези индивиди, чиято самоличност е възприел.
Д-р Чолмърс въздъхна.
— Както при параноята — отбеляза той, — така и в тези опити за връщане в минали времена и предишни животи, за които от време на време любителите хипнотизатори пишат книги, всеки човек иска да е значителен. Никой не се идентифицира с някой мухльо, роб или обикновен орач. Той неизменно бива крал, кралица, генерал, велик учен, философ, пророк. Това не ви ли се струва поразително странно?
— Не съвсем. То ме поразява с това, че е неприложимо в случая с Денис. Ако притежава способността да прониква назад във времето, естествено е да достигне умовете, към които е най-силно привлечен. Те със сигурност са най-интересните. Ако можех да достигна миналото, точно тях бих опитал да сканирам.
— Добре. Така няма да стигнем доникъде. Твърдите, че сте се докоснали до неговата същност и той наистина е убеден, че е да Винчи.
— Да.
— Какъвто и да е източникът на тази нова идентификация, това го мотивира да прави неща, каквито не е опитвал никога преди. Следователно е нещо добро. Нека си тъне в своята заблуда. Ще се възползваме от нея възможно най-пълно.
— Дори ако той всъщност не е Денис Гайз?
— Вижте, той вече отговаря като Денис Гайз и действа по начин, както според него би действал Денис Гайз. Внезапно показва висока интелигентност и наченките на забележителни умения. Ако вдън душата си е избрал да бъде Леонардо да Винчи, един гений в света на дръвниците от двайсет и първия век какво значение има, след като се държи приемливо във всяко друго отношение? Всички ние си имаме своите лелеяни мечти и смешни заблуди. Има определени зони, където терапията престава да е терапевтична и се превръща просто в натрапване. Не му отнемайте бляновете. Учете външния човек у него на приемливо обществено поведение.
— Но това е повече от блян!
— Алек! Долу ръцете!
— Той е мой пациент.
— А аз съм твой шеф тук и съм длъжен да осигуря ефективната ти работа. Не виждам каква ще е ефективността на труда ти, ако следваш предначертаното от тази куриозна история с телепатия отвъд времето. Нашите действия трябва да се основават на познания, а не на догадки. Ние имаме познания върху параноята и то не от днес. Някои форми са доста безобидни. Оставете го с тази му роля и работете върху останалото. Вероятно ще забележите как с натрупването на опита, с придобиването на самоувереност, тази роля просто ще отшуми.
— Не ми оставяте особен избор.
