След кратка пауза Уинтър добави неуверено:
— Не съм много сигурна. Не ми е споменавал за тях, но мога да попитам, ако желаете.
— Няма нужда. Най-важното е, че в семейството всичко е наред.
— И аз така мисля. Навярно той просто иска да ви напомни за себе си.
— Благодаря, че ни предаде съобщението му — погледна към Ландо. — Кажи му, че няма да се бавим много. Ще се отбием в Абрегадо, може би и на още едно-две места и се връщаме вкъщи.
— Добре — отговори Уинтър. — Още нещо?
— Не, тоест да — поправи се Хан. — Какви са последните новини около възстановителните работи на Бпфаш?
— Трите системи, които бяха ударени от имперската флота ли?
— Точно така.
И където двамата с Лея се сблъскаха за втори път със сивокожите нападатели от непозната раса. Не го каза на глас, нямаше смисъл да се разпростира нашироко.
— Само секунда, да намеря нужния документ — измърмори Уинтър. — Да, всичко върви доста добре. Имаше някакви проблеми с товарните кораби за доставка, но, изглежда, материалите вече пристигат по- бързо.
Хан се намръщи:
— Какво е направил Акбар, да не е изровил товарни кораби от военния резерв?
— Не, произвежда нови — сухо отговори Уинтър. — Взема най-големите кораби, в повечето случаи междузвездни кръстосвачи и щурмови фрегати, оставя само основните членове от екипажа, оборудва ги с нови дроиди и ги превръща в товарни.
Соло сбърчи чело:
— Надявам се, че са придружавани от голям военен ескорт. Междузвездните кръстосвачи без добре обучени екипажи са чудесни учебни мишени за имперската флота.
— Не може да не е помислил за това — увери го Уинтър. — Орбиталните докове и корабостроителницата в Слуис Ван са надеждно защитени.
— Едва ли в наши дни нещо е надеждно защитено — горчиво отговори Хан. — Докато имперската флота си разиграва коня в цялата галактика, не е така. Както и да е, трябва да приключваме. Ще се чуем по-късно.
— Приятно пътуване. Довиждане, ваше височество. Ландо щракна с пръсти и изтръгна дроида от унеса му.
— Довиждане, Уинтър.
Хан прокара пръст изразително през гърлото си и Ландо изключи предавателя.
— Ако тези междузвездни кръстосвачи бяха оборудвани с подходящите автоматични системи, сега нямаше да се налага да ги пълнят с дроиди, за да ги превърнат в товарни кораби — невинно подметна той.
— Аха — кимна Соло, без да обръща внимание на думите му. Изправи се и провери бластера си. — Да потегляме, трябва да свършим колкото може по-бързо и да се върнем в Корускант. Там става нещо.
— Имаш предвид историята за семейството на Акбар ли? — попита Ландо и също се изправи.
— Да — Хан тръгна към стълбището за долната палуба на „Сокол“. — Ако съм разбрал правилно Уинтър, Фейлия е започнал решителния щурм срещу Акбар. Хайде, Трипио, ела да заключиш след нас.
— Капитан Соло, искам за пореден път да изразя несъгласието си с това положение на нещата — жаловито занарежда Тритшо. — Аз наистина не мисля, че да се представям за принцеса Лея, е…
— Добре, добре — прекъсна го Хан. — След като се върнем, ще накарам Ландо да те препрограмира.
— Нима приключихме с представлението? — попита Ландо, промъкна се покрай Трипио и застана до него при отворения люк. — Нали каза на Уинтър…
— Това беше заради евентуалните подслушвани — отговори Соло. — Веднага щом установим контактите си тук, ще потеглим незабавно за Корускант. Дори може да минем през Кашиуук и да приберем Лея.
Ландо подсвирна леко:
— Нима положението толкова се е влошило?
— Трудно е да се каже с точност — призна Хан, натисна копчето за спускането на стьлбичката и тя леко опря в прашната настилка отдолу. — Не успях да разбера какво искаше да ми каже Уинтър с детето, дето седяло вечер до късно, за да чете. Предполагам, че е нещо за разузнаването, нали Акбар му е начело едновременно с функциите на главнокомандващ. Или дори по-лошо — че Фейлия е хвърлил око на най- високия пост.
— Трябва да си създадете по-добър код с нея — подхвърли Ландо и тръгна надолу по стълбичката.
— Ха! През няколко месеца решаваме да го направим — изръмжа Хан. — Вече трета година ги карам да седнем тримата с Лея и да го измислим, но не се получава.
— Е, това, което казваш, има смисъл — подхвърли приятелят му и огледа внимателно космодрума. — Връзва се със слуховете, които чух. Предполагам, че под „съседите“ имаш предвид Империята?
— Да. Ако Акбар бе успял да разбере откъде изтича информация, Уинтър със сигурност щеше да узнае и да ни каже.
— В такъв случай не е ли опасно да се връщаме там? — попита Ландо, когато тръгнаха към изхода.
— Опасно е — съгласи се Хан и стисна зъби. — Но трябва да поемем риска. Без Лея в ролята на посредник Фейлия може и да успее да излъже или дори да изнуди останалите съветници да му дадат каквито правомощия пожелае.
— Ммм — изръмжа Ландо, спря в края на стълбата, която водеше към изхода на космодрума, и погледна нагоре. — Да се надяваме, че днес ще е последната среща и най-сетне ще се свържем с човека, който да ни отведе до Карде.
Космодрумът в Абрегадо бе с много лошо име сред пилотите, с които Хан бе летял като контрабандист. Нареждаше се съвсем в дъното на списъка с предпочитаните спирки, непосредствено до кръчмата на Мос Ейсли на Татуин. За негова огромна, но все пак приятна изненада, когато излязоха от космодрума, видяха бляскав чист град.
— Гледай ти! — измърмори до него Ландо. — Нима цивилизацията най-сетне е стигнала и до Абрегадо?
— Случвали са се и по-странни неща — съгласи се Хан и се огледа.
Беше чисто и почти безупречно подредено, въпреки че се усещаше неповторимата атмосфера на товарен космодрум, на варварство и буйство.
— Охо — прошепна Ландо, погледът му сочеше нещо над рамото на Хан. — Изглежда, някой се е забъркал в сериозни неприятности.
Хан се обърна. На петдесетина метра по улицата малка група униформени мъже, навлечени с лека броня, с автоматични бластери в ръка стояха пред вратата на един от хангарите. Неколцина се вмъкнаха вътре, някои останаха отвън да пазят.
— Зле му се пише — съгласи се Соло и протегна врат да прочете номера над вратата. Шейсет и три. — Да се надяваме, че не е нашата свръзка. А къде трябваше да се срещнем с него?
— Ей там — Ландо посочи малка сграда без прозорци, сбутана между две далеч по-стари на вид къщи. Над вратата висеше малка дървена табела с надпис „Ло Бю“. — Трябва да седнем на някоя маса между бара и казиното и да го почакаме. Той ще ни потърси.
„Ло Бю“ се оказа изненадващо просторна кръчма за скромната си фасада, простряна дълбоко навътре от улицата и в остаряла постройка вляво. До входа бяха подредени няколко маси с изглед към малка, но добре направена сцена, празна в момента. Гърмеше оглушителна дразнеща музика. От другата страна на сцената имаше сепарета, твърде тъмни, за да се види има ли някой вътре. Вляво, издигнато с няколко стъпала и отделено от сцената с прозрачна преграда, беше казиното.
— Мисля, че барът е ей там — промърмори Ландо. — Зад масите за сабак. Май там трябва да идем.
— Идвал ли си преди? — попита през рамо Хан, тръгна край масите и се насочи към стъпалата.
— Не. Вече доста години не съм бил на Абрегадо. Беше по-зле и от Мое Ейсли и не останах дълго — поклати глава: — Каквито и неприятности да си имаме с новото тукашно правителство, не може да се отрече, че е свършило добра работа по прочистването на планетата.
