чиповете на масата и те издрънчаха.
— Включете и мен — обяви гръмогласно той. Останалите вдигнаха глава с изражения, вариращи от изненада до очевидно раздразнение. Торв го стрелна с поглед, после се извъртя да го огледа по-добре. Хан вдигна вежди:
— Ти ли раздаваш, синко? Хайде, включи ме.
— Не съм аз — отвърна Торв и посочи с очи дундестия мъж вдясно.
— Вече сме започнали — каза кисело шишкото. — Изчакай следващата игра.
— Какво? Дори не сте платили мизата още — възрази Хан и махна с ръка към чиповете за залагания.
Банката бе доста богата, играта течеше поне от няколко часа. Вероятно това беше една от причините шишкото да не иска нови хора, които можеха с един удар да спечелят всичко.
— Хайде, раздавай — викна Хан и хвърли един чип, за да си плати входа.
Шишкото го изгледа кръвнишки, бавно взе горните две карти от купчината и ги плъзна към него.
— Добре — одобри Хан. — Налягат ме стари спомени. Навремето доста често ми се налагаше да се оправям с идиотите с дебелия край на тоягата.
Торв го изгледа остро, беше надянал на лицето си каменно изражение:
— Опитай се и сега — гласът му бе нехаен. — Тук играеш с големите батковци, а не с дребосъците от твоя свят. Може и да не получиш онова, с което си свикнал.
— Не съм аматьор — надуто отвърна Хан, спомни си, че планетарната гвардия бе нахлула в шейсет и третото място на космодрума, и уверено продължи: — Спечелил съм шейсет и три раздавания само през последния месец.
По лицето на Торв пробяга усмивка, той разпозна сигнала. Значи наистина на космодрума бяха нахлули на неговия кораб.
— Трябва да си събрал доста пари при толкова много игри — промърмори той и спусна ръка под масата.
Хан се напрегна, но ръката на контрабандиста отново се показа празна. Торв обиколи с поглед заведението, като се спря за момент върху масата, на която седеше Ландо, и отново се обърна към Соло:
— Готов ли си да подкрепиш хвалбите си с пари? Той спокойно издържа погледа му:
— Готов съм да посрещна всичко, което можеш да ми предложиш.
Контрабандистът кимна бавно: . — Може и да ти припомня думите ти след малко.
— Вярно, че разговорът ви е много интересен — прекъсна ги един от играчите на масата, — но да си гледаме играта.
Торв вдигна вежди и го подкани:
— Залагам четири.
Хан погледна картите си: Господарката на пиките и Четирите монети.
— Добре — каза той, извади шест чипа и ги хвърли към банката. — Плащам твоите четири и качвам два.
Зад него се чу някакво раздвижване.
— Измамник! — извика в ухото му плътен глас.
Хан подскочи и се завъртя, инстинктивно посегна към бластера, но една огромна ръка се присегна над рамото му и сграбчи двете карти в ръката.
— Вие сте измамник, господине — изгърмя отново плътният глас.
— Какво говорите! — възмутено отвърна Хан и източи врат, за да огледа обвинителя си.
Почти съжали, че го направи. Надвесеният над него гневен мъж с дълга чорлава брада беше най-малко два пъти по-висок и го изпепеляваше с поглед като в религиозно изстъпление.
— Много добре знаете — бавно процеди непознатият. — Тази карта — той размаха една от картите на Хан — е фалшива!
Соло премига:
— Не е вярно — възрази той. Около масата вече се бе събрала доста голяма тълпа, пазачите на казиното, бармани и сервитьори, любопитни посетители, жадни да видят малко кръв. — Това е същата карта, която ми раздадоха.
— Така ли? — мъжът я хвана с огромната си ръка, вдигна я под носа на Хан и натисна с върха на пръста единия край.
Господарката на пиките внезапно се превърна в Шестимата ездачи. Непознатият докосна отново ъгълчето и се появи Каменното лице. Последваха Шестте манерки. Шутът, Господарят на монетите…
— Но това е същата карта, която ми раздадоха — повтори Хан и усети как по гърба му започват да се стичат студени капки пот. Дотук с идеята да се държат незабележимо. — Не е моя вината, ако е фалшива.
Нисък мъж с набраздено от жестоки белези лице си проби път с лакти покрай брадатия.
— Ръцете на масата — заповяда той на Хай с глас, който напълно съответстваше на външността му. — Дръпнете се настрани, преподобни, ние ще се оправим.
Преподобни!? Хан отново погледна гневния мъжага и този път забеляза черна кристална огърлица, проблясваща сред кичурите коса на шията.
— Преподобни, а? — промърмори той нещастно. По време на дългогодишните си скитания бе открил, че галактиката е пълна с най-различни религиозни групи, чиято основна задача бе да премахнат всевъзможните форми на хазарта. Както и всички играчи.
— Дръж ръцете на масата, казах! — изрева мъжът от охраната и се пресегна за подозрителната карта от ръката на преподобния. Погледна я, провери дали изображенията наистина се променят, и кимна: — Много добър фалшификат — каза той и изгледа Хан с най-благоразположения си намръщен поглед.
— Трябва да е скрил в ръкава си получената при раздаването карта — намеси се отново преподобният. Не бе помръднал и на педя. — Къде е тя, измамнико?
— Картата, която ми дадоха, е точно пред теб, в ръцете на приятелчето — изръмжа Хан. — Не ми трябва фалшива, за да спечеля на сабак. Ако наистина е фалшива, такава са ми дали.
— Така ли? — преподобният без предупреждение се извъртя към шишкото, който бе раздавал и все още стоеше на масата, почти незабележим в шумящата тълпа, и протегна ръка към него: — Ако не възразявате, ше ми дадете ли вашите карти, господине?
Шишкото го зяпна изненадано.
— Как може да си помислите такова нещо? Защо да давам на някого фалшива карта? Нали виждате, че това тесте е от казиното.
— Е, има само един начин да се убедим, нали? — отвърна преподобният, присегна се и взе тестето. — Сега вие двамата — посочи с пръст към шишкото и Хан — ще бъдете претърсени, за да открием у кого е другата карта. Това ще реши въпроса, нали, Кампл? — добави той и погледна надолу към белязания от охраната.
— Не ни нареждай какво да правим, преподобни — изръмжа Кампл. — Къру, донеси скенера!
Скенерът беше малък и удобно прилягаше в дланта на мъжа, явно направен за скрито използване.
— Този първи — заповяда Кампл и посочи Хан.
— Тъй вярно — служителят умело прокара скенера край тялото на Соло и каза. — Чист е.
По намръщеното лице на пазача пробягаха първите тръпки на съмнението.
— Претърси го отново!
Къру послушно го провери отново.
— Пак нищо. Има само бластер, предавател и удостоверение за самоличност.
Кампл гледа Хан още няколко дълги секунди и след това неохотно се обърна към шишкото.
— Протестирам! — извика той и скочи на крака. — Аз съм гражданин от първо равнище, нямате право да ме подлагате на тази неоснователна и обидна процедура.
— Можем да го направим тук или долу в участъка — изрева Кампл. — Избирай!
Шишкото хвърли отровен поглед към Хан, но не каза нищо, докато мъжът от охраната прокарваше скенера до тялото му.
— Той също е чист — докладва той и на лицето му се изписа лека изненада.
