— Аха, но каквито и неприятности да имаш с новото правителство, да ги разрешим тихомълком, а? — предупреди го Хан. — Ще ми се поне веднъж да минем незабелязано.
Ландо цъкна с език:
— Както кажеш.
Осветлението около бара беше по-приглушено, отколкото в казиното, но все пак достатъчно, за да виждат наоколо. Избраха си маса близо до играчите на сабак и седнаха. От средата на масата веднага се показа холограма на привлекателна девойка:
— Добър ден, господа — произнесе тя с приятно звучащ акцент. — Какво ще желаете?
— Имате ли вино от Некригор Омикрон? — попита Ландо.
— Разбира се, реколти 47, 49, 50 и 52.
— Ще вземем половин гарафа от 49-а година — каза Ландо.
— Благодаря — усмихна се тя и изчезна.
— Това паролата ли е? — попита Хан и огледа казиното. Беше в средата на следобеда местно време и все пак половината маси вече бяха заети. На бара висяха десетина души и представители на чужди раси. Явно пиенето стоеше много по-ниско от хазарта сред пороците на хайманианците.
— Всъщност той не каза какво да си поръчаме — призна Ландо. — Но понеже аз харесвам доброто вино от Некригор Омикрон…
— И тъй като за него ще плати правителството в Корускант…
— Нещо такова.
Виното пристигна на табла, изскочила от малко отворче в средата на масата.
— Ще поръчате ли още нещо, господа? — попита девойката.
Ландо поклати глава и пое гарафата и двете чаши.
— Засега не, благодаря.
— Благодаря и аз — каза тя, преди да изчезне заедно с таблата.
— И така — Ландо наля вино в чашите, — не ни остава друго, освен да чакаме.
— Е, докато си зает с чакане, можеш ли да погледнеш към третата маса за сабак, онази с петимата мъже и жената — отговори Хан. — Кажи ми дали вторият отдясно наистина е този, който ми се струва, че е?
Ландо вдигна чашата си, сякаш за да разгледа виното на светлината. Вглъбен в това занимание, той се извърна леко.
— Не може да е Фин Торв, нали?
— Според мен е точно той — отвърна Хан. — Надявах се, че ти си го виждал по-скоро от мен.
— Не съм го виждал след последната обиколка в Кесъл, когато бяхме заедно — вдигна вежди и сухо добави: — Точно преди онова грандиозно раздаване на сабак, което направихме с теб.
Хан му хвърли обиден поглед:
— Да не искаш да кажеш, че още си ми ядосан за „Сокол“?
— Е… — замисли се Ландо. — Не, сигурно не съм. Не повече, отколкото когато загубих играта от аматьор като теб.
— Аматьор?!
— Но ще си призная, че известно време след това нощем лежах буден в леглото и планирах подобаващо отмъщение. Добре, че така и не направих нищо по въпроса.
Соло погледна отново към масата за сабак.
— Ако това ще ти помогне да се почувстваш по-добре, помисли си, че ако не бе изгубил „Сокол“, сега нямаше да седим тук. Първата „Звезда на смъртта“ на императора щеше да е завладяла Йовин и да е разгромила планетите от Съюза една по една. И това щеше да е краят на бунта.
Приятелят му сви рамене:
— Не съм много сигурен. След като начело са хора като Акбар и Лея…
— Лея нямаше да е жива — прекъсна го Хан. — Тя вече бе на път за екзекуцията й, когато Люк, Чуй и аз я измъкнахме от „Звездата на смъртта“ — той потрепери от спомена.
Тогава замалко не я загуби завинаги и никога нямаше да узнае какво бе пропуснал. А сега, когато вече знаеше, пак можеше да остане без нея.
— Тя е в безопасност — тихо каза Ландо. — Не се тревожи — поклати глава. — Много ми се иска да разбера зашо Империята толкова се интересува от нея.
— Много добре знам — изръмжа Соло. — Защото искат близнаците.
Ландо го зяпна изненадан:
— Сигурен ли си?
— По-сигурен не мога да бъда. Иначе защо просто не използваха шоковите иалки при нападението в Бпфаш? Защото вероятността проклетите оръжия да изстрелят по-голям заряд, който да я убие, е петдесет на петдесет.
— Сигурно си прав — тежко се съгласи Ландо. — А Лея знае ли?
— Нямам представа. Сигурно.
Отново се обърна към масата за сабак. Веселата шумотевица внезапно започна да го дразни. Ако Торв наистина беше свръзката на Карде, крайно време беше да престане с маскарада и да дойде при тях. Като че ли нямаше кой знае каква възможност да се чуди кои бяха неговите хора.
Погледът му обходи казиното, прехвърли се на масите около бара и внезапно се закова на една прикрита в сенките маса в далечния ъгъл с трима мъже на нея.
Нито един пилот, пребивавал достатъчно дълго в космоса, не би объркал атмосферата на обикновен товарен космодрум с неповторимото му съчетание от звуци, миризми и вибрации. Също толкова неповторима бе атмосферата и около планетарните офицери от сигурността.
— Охо! — промърмори той.
— Какво? — попита Ландо и небрежно обходи с поглед своята половина от заведението, достигна далечния край и се съгласи: — Охо, наистина. Това обяснява защо Торв се крие на масата за сабак.
— И се сили да не ни обръща внимание — кимна Хан. Той наблюдаваше войниците с периферното си зрение, опитваше се да не привлича вниманието им към себе си. Ако се набъркаха по време на срещата със свръзката на Карде, не му оставаше нишо друго, освен да извади удостоверението за самоличност от Новата република и да се опита да се позове на високия си ранг. Това едва ли щеше да свърши работа, но и в двата случая Фейлия щеше да му трие сол на главата с учтивото си хокане, когато се върнеха на Корускант.
Но ако планетарната гвардия бе по следите на Торв и това имаше нещо общо с акцията на космодрума, на която двамата с Ландо бяха станали свидетели, струваше си усилията. Той се присегна и удари леко в центъра на масата:
— Сервитьор! Девойката се появи:
— Да, господа?
— Двайсет чипа за сабак, ако обичате.
— Веднага — отговори тя и изчезна.
— Чакай малко — подозрително го изгледа Ландо, а Хан пресуши на един дъх чашата си. ~ Няма да отидеш при него, нали?
— Да имаш по-добра идея? — отвърна той и откопча кобура на бластера. — Ако той е нашата свръзка, не искам да го изтърва.
Ландо въздъхна примирено:
— Дотук с незабележимото ни присъствие. А аз какво да правя?
— Бъди готов да се намесиш — в средата на масата се появи отвор и изскочи чисто нова пачка чипове за сабак. — Засега изглежда, че те само го наблюдават, може би ще успеем да го измъкнем от тук, преди да пристигнат подкрепленията им.
— А ако не стане?
Хан прибра чиповете и се изправи.
— Тогава ще се опитам да направя нещо за отвличане на вниманието и ще се видим на „Сокол“.
— Добре. Късмет.
На масата за сабак до Торв имаше две свободни места. Хан си избра едното от тях, седна, хвърли
