— Провери и пода — заповяда Кампл. — Виж дали някой не я е хвърлил.
— Пребройте и картите в тестето — намеси се преподобният.
Кампл подскочи към него:
— За последен път ти казвам…
— Ако всичките шейсет и шест карти са налице — прекъсна го преподобният, гласът му бе натежал от съмнения, — излиза, че тестето е било белязано.
Пазачът подскочи като ухапан:
— В нашето казино не се допускат белязани карти!
— Така ли? — изръмжа преподобният. — Дори когато в играта участват някои важни хора? Хора, които ще разпознаят специалната карта, когато тя попадне в ръцете им?
— Това е невъзможно — излая Кампл и пристъпи към него. — „Ло Бю“ е почтено и напълно легално заведение. Нито един от тези играчи няма връзка с…
— Ей! — прекъсна го викът на шишкото. — Къде изчезна тоя, дето седеше до мен?
Преподобният изсумтя:
— Значи никой от тях не е имал връзка с вас, така ли?
Някой изпсува яростно и започна да си проправя път през тълпата. Беше един от тримата планетарни гвардейци, които наблюдаваха масата. Кампл го изпрати с поглед, пое си дълбоко дъх, обърна се и заби поглед в Хан:
— Ще ми кажеш ли името на партньора ти?
— Не ми е партньор — отвърна Хан. — И освен това аз не мамех. Ако искате да повдигнете официално обвинение, свалете ме долу в участъка и го направете там. Ако не — той се изправи и започна да прибира разпилените по масата чипове, — аз си тръгвам.
Няколко дълги секунди си мислеше, че Кампл няма да се хване на блъфирането. Но мъжът от охраната не разполагаше с надежден свидетел и го знаеше, освен това явно си имаше по-добро занимание от това да се набърква в разправия, от която едва ли щеше да излезе нещо повече от дребно нарушение.
— Добре, изчезвай — изръмжа той. — Да не съм те видял повече.
— Не се безпокой, кракът ми никога повече няма да стъпи тук — отвърна Хан.
Тълпата бе започнала да се разпръсва и той се върна на масата без никакви проблеми. Както и очакваше, Ландо отдавна бе изчезнал, но за негова огромна изненада преди това бе платил сметката на бара.
— Доста бързо се върна — поздрави го Ландо от върха на стълбичката на „Сокол“. — Очаквах, че ще те мотаят поне още час.
— Нямаше за какво да се хванат — отвърна Хан, изкачи стълбичката и затвори люка. — Надявам се, че Торв се е измъкнал.
Ландо поклати глава:
— Чака те в каюткомпанията — вдигна многозначително вежди: — Мисли, че ни дължи услуга.
— Току-виж ни свършило работа — съгласи се Хан и тръгна по извития коридор.
Торв се бе разположил пред компютърното табло в каюткомпанията. Пред него имаше три малки информационни чипа.
— Радвам се да те видя отново, Торв — каза Хан и пристъпи вътре.
— Аз също, Соло — сериозно отговори Торв, изправи се и протегна ръка. — Вече благодарих на Калризиан, но исках да благодаря и на теб. За предупреждението и за помощта да се измъкна от там. Дължа ви услуга.
— Не се тревожи — махна с ръка Хан. — Значи наистина твоят кораб е в шейсет и трети хангар?
— Да, всъщност не е мой, а на онези, които ме наеха — сбърчи чело Торв. — За щастие в момента в него няма нищо контрабандно, снощи успях да разтоваря. Но явно още от самото начало са ме заподозрели.
— Какво караше? — попита Ландо и се промъкна зад Хан. — Не е тайна, нали?
Торв вдигна вежди:
— Не, не е тайна, но, така или иначе, няма да ми повярвате: храна.
— Прав си — отвърна Ландо. — Не ти вярвам. Контрабандистът небрежно кимна:
— В началото и аз не можех да повярвам. Но някъде по южните хълмове живеят хора, които изобщо не се спогаждат с новото правителство.
— Бунтовници?
— Не, и това е най-странното в цялата история. Не се бунтуват, не създават никакви проблеми и дори не контролират някакви жизненоважни ресурси. Прости хора. единственото, което искат, е да ги оставят да си живеят постарому. Явно правителството е решило да им даде урок и е прекъснало снабдяването им с храна и лекарства, докато не се съгласят да влязат в строя като всички останали.
— Звучи съвсем естествено за това правителство ~ тежко се съгласи Ландо. — Никакво местно самоуправление от никакъв вид.
— И така започнах да прекарвам храна — заключи Торв.
— Щура работа. Както и да е, хубаво е, че ви виждам отново заедно. Добре, че пак решихте да работите двамата. Толкова много екипи се разпаднаха през последните пет години, особено след като Джаба видя дебелия край на тоягата.
Двамата приятели се спогледаха.
— Е, всъщност по-скоро двамата отново сме в бизнеса — поправи го Хан. — Някак се свързахме по време на войната, а преди това…
— Преди просто исках да го убия — притече се на помощ Ландо.
— Разбирам — предпазливо отговори Торв, погледът му постоянно прескачаше от единия към другия. — Заради „Сокол“ е било, нали? Чух някакви слухове, бил си го откраднал.
Соло изненадано изгледа Ландо:
— Откраднал!?
— Както вече казах — сви рамене той, — направо бях полудял. Всъщност не беше истинска кражба, макар и на ръба. По това време притежавах полулегална работилница, където поправях и продавах кораби втора ръка, и останах без пари в една игра на сабак с Хан. Предложих му, ако спечели, да си избере някой кораб от моите — погледна го подигравателно. — Предполагаше се, че той ще избере някоя от бляскавите хромирани яхти, които събираха прах най-отпред, а не изтребителя, който поправях и преоборудвах за самия мен.
— Беше се справил доста добре — кимна Хан. — Макар че се наложи с Чуй да извадим доста от нещата и сами да ги дооправим.
— Много мило — изръмжа Ландо. — Още една подобна забележка и си го прибирам.
— Чуй ще измисли доста убедителни възражения — Хан погледна твърдо Торв и попита: — Вече знаеш всичко това, нали?
Торв се ухили:
— Не се обиждай, Соло. Предпочитам да проучвам клиентите си, преди да започнем да работим заедно, става ми ясно дали мога да разчитам на тях. Хората, които лъжат за миналото си, обикновено лъжат и в сделките.
— Вярвам, че издържахме проверката?
— Да, чисти сте като сълзи — все още ухилен отвърна Торв. — И така, какво може да направи за вас Талон Карде?
Хан предпазливо си пое дъх. Най-сетне стигнаха до същината. Сега му оставаше да се тревожи единствено ла не оплеска в последния момент нещата.
— Искам да предложа на Карде сделка: възможност да работи директно с Новата република.
Торв кимна:
— Чух, че обикаляш и се опитваш да накараш другите групи да приемат този начин на работа. Всички са с впечатлението, че искаш да ги изкараш на светло, за да може после Акбар лесно да сложи ръка отгоре им.
— Нищо подобно — увери го Хан. — Акбар не е сред най-запалените поддръжници на тази идея, но все пак я приема. Трябват ни още товарни кораби и контрабандистите са най-подходящият доставчик, към който
