контакта, вградено в стената сантиметри над перваза. Карде и Мара най-сетне бяха допуснали грешка.
Металната пластинка на ключалката вече бе размекната от изстрелите с бластер на Мара и не бе толкова трудно да я счупи. Люк се залови за работа, прегъваше я надолу и нагоре, докато накрая неправилното триъгълно парче падна в ръката му. Беше твърде меко, за да го използва за запечатаните кутии, но щеше да свърши работа при отварянето на едно обикновено електрическо табло.
Върна се при него и се наведе в тясното пространство между стената и кутиите. Тъкмо се опитваше да нагласи импровизираната си отвертка към първия болт, когато дочу тихо пиукане.
Той застина. Пиукането продължи, последвано от серия гладки чуруликания, които звучаха изключително познато.
— Арту? — извика той. — Ти ли си?
В следващите няколко секунди от съседната стая не се чу нищо, но изведнъж стената избухна в малка експлозия от електронно пиукане. Беше Арту, нямаше никакво съмнение.
— Спокойно, Арту — извика Люк. — Ще се опитам да отворя електрическото табло. Сигурно и от твоята страна има, ще ми помогнеш ли?
Отговорът беше възмутено електронно ръмжене.
— Така ли? Добре тогава, чакай ме, ще се оправя.
Отчупеното метално парче не бе най-удобният инструмент за работа, особено в тясното пространство между стената и кутиите. И все пак само след няколко минути успя да свали капака на таблото и да избута настрани кабелите. Приведе се напред, през образувалия се отвор можеше да види задната част на таблото в стаята, където беше Арту.
— Не ми се вярва, че ще успея да го отворя оттук — извика той на дроида. — Вратата на стаята ти заключена ли е?
Отговорът бе отрицателен, придружен с някакъв странен звук, сякаш Арту превърташе колелата си на празен ход.
— Вързан си със сдържащ болт? — попита Люк. Отново се чу същото виене на колелата. — А, усмирителен колан значи?
Нещастното пиукане на дроида потвърди предположението му. Арту много добре помнеше миналото: сдържащият болт щеше да му остави белег, докато усмирителният колан, прокаран през долната половина на тумбестото му тяло, нямаше да му причини нищо, само щеше да си поизтърка малко колелата при усилията да се освободи.
— Не се тревожи — успокои го Люк. — Ако намеря достатъчно кабел, за да прокарам връзка от таблото да вратата, може и да успея да я отключа и тогава и двамата ще изчезнем оттук.
Внимателно, без да забравя възможността от удар от проводниците за високо напрежение, той намери проводника с ниско напрежение и предпазливо започна да го изтегля от контакта. Беше по-дълъг, отколкото очакваше, и когато най-накрая свърши, се оказа, че на пода лежи близо метър и половина кабел.
Повече от очакваното и все пак много по-малко от необходимото. Вратата бе на около четири метра по права линия, а кабелът трябваше да е малко отпуснат, за да успее да го свърже с ключалката.
— Ще ми отнеме още малко време — извика той към Арту и се опита да измисли нещо.
Кабелът с ниско напрежение бе дълъг около метър и половина, следователно и другите проводници бяха поне толкова. Ако успееше да извади още два, щеше да си набави повече от нужната дължина.
Само трябваше да измисли как да го направи. И, разбира се, да се предпази от токов удар.
— Какво не бих дал да разполагам с лазерния меч поне за минута — измърмори той, докато разглеждаше внимателно импровизираната отвертка.
Не беше много остра, но пък и кабелите не бяха кой знае колко здрави. За няколко минути изтегли проводниците от електрическото табло. Изправи се, свали туниката си, намота няколко пъти ръкава върху металната пластинка и започна да търка, за да пресече кабела. Почти бе успял да среже първия, когато ръката му се изплъзна от плата на туниката и за секунда докосна голия метал. Инстинктивно отскочи назад и се блъсна силно в стената. Изведнъж в главата му проблесна нещо.
— Охо — промърмори той и зяпна полупрерязания кабел.
От другата стая се чу въпросително пиукане.
— Докоснах единия проводник — извика той на дроида, — но не ме удари ток.
Арту изпиука.
— Прав си — съгласи се Люк, докосна леко кабела, после смело го хвана с пръсти.
Значи въпреки всичко Карде и Мара не бяха допуснали грешка. Явно бяха прекъснали тока в цялата постройка.
За момент остана коленичил, хванал жицата с ръка, чудейки се какво да прави сега. Вече разполагаше с необходимия проводник, но нямаше контакт, в който да го включи. От друга страна, стаята сигурно бе пълна с различни малки източници на електроенергия, прикрепени към резервните части, но те бяха здраво затворени в кутиите. Дали не можеше да използва кабелите по някакъв начин, за да ги отвори? Да пререже с тях външния слой на заварката?
Хвана здраво жицата и я дръпна силно, опитвайки се да прецени здравината й. Прокара пръсти по външния изолационен слой, отпусна хватката си и намота здраво кабела около дясната си ръка. Спря, странно гъделичкашо усещане стягаше стомаха му. Дясната ръка. Изкуствената дясна ръка, която се задвижваше от два независими източника на енергия.
— Арту, какво знаеш за изкуствените крайници? — извика той и започна да човърка отвора на китката с импровизираната отвертка.
След кратка пауза дойде предпазлив и неясен отговор.
— Едва ли ще е необходима много енергия — увери той дроида и надникна в лабиринта от жици и спомагателни усилватели в ръката си. Бе забравил колко невероятно сложно бе цялото устройство. — Само трябва да извадя една от батериите. Мислиш ли, че ще можеш да ме направляваш в подробностите?
Този път паузата бе по-кратка, а отговорът прозвуча по-уверено.
— Добре — доволно каза Люк. — Да се залавяме за работа.
ГЛАВА 22
Хай завърши изложението си, седна в креслото и зачака.
— Интересно — отбеляза Карде с леко развеселено изражение, което отлично прикриваше истинските му мисли. — Наистина много интересно. Вероятно Временният съвет е готов да предостави реални гаранции за цялата операция.
— Ще гарантираме онова, което е по силите ни — отвърна Хан. — Вашата защита, законността на действията ви и така нататък. Естествено, не можем да поемем гаранции за точните печалби и други такива неща.
— Разбира се — съгласи се контрабандистът и погледна Ландо. — Вие мълчахте през цялото време, генерал Калризиан. Какво е вашето участие в тази операция?
— Тук съм просто като приятел — отговори Ландо. — Като човек, който знае как да се свържем с вас, а и който може да гарантира искреността и почтеността на Хан.
Лека усмивка пробяга по устните на Карде:
— Искреност и почтеност — повтори той. — Любопитни думи за човек с понащърбената репутация на капитан Соло.
Хан се намръщи, чудеше се кой случай имаше предвид Карде. В интерес на истината не беше един.
— Всичко е отдавна зад гърба ми.
— Естествено — съгласи се контрабандистът. — Както вече казах, предложението ви е много интересно, но не мисля, че е подходящо за нашата организация.
— Може ли да попитам защо? — намръщи се Хан.
— Много просто, някои хора ще решат, че вземаме страна в конфликта между Империята и Новата република — обясни Карде и отпи от чашата си. — Като се имат предвид размахът на дейността ни и обширните територии, в които оперираме, това едва ли ще е най-разумното нещо, което бихме могли да направим.
— Ясно — кимна Хан. — Да се опитам да ви убедя, че е възможно да запазите нашето споразумение в
