можем да се обърнем.
Торв облиза устни:
— От дочутото тук и там останах с впечатлението, че предложението звучи примамливо. Разбира се, не аз взимам решенията.
— Тогава ни заведи при Карде — предложи Ландо. — Нека Хан да се разбере направо с него.
— Съжалявам, в момента той е в главната ни база — поклати глава контрабандистът. — Не мога да ви заведа.
— Защо?
— Защото не позволяваме на непознати да влизат и да излизат свободно — търпеливо обясни Торв. — Не разполагаме с огромните тромави сили за охрана, които Джаба поддържаше на Татуин заради постоянните опити на всякакви нахалници да проникнат вътре.
— Ние не сме… — започна Ландо, но Хан го прекъсна с махване на ръката.
— Добре де, ти как ше се върнеш там? Торв отвори уста, после бавно я затвори.
— Трябва да измисля как да освободя кораба си.
— Ще ти отнеме доста време — изтъкна Соло. — Освен това тук те познават много добре. А ако някой представи нужните документи, сигурно ще може да го освободи, преди да се е разчуло за случая. Контрабандистът вдигна вежди:
— Като теб например? Хан сви рамене:
— Може и да се справя. След това. което стана в „Ло Бю“, сигурно ще трябва да се потуля за малко, но не може да не оправя нещата.
— О, не се съмнявам — подигравателно каза Торв. — И къде е уловката?
— Няма уловка. В замяна искам само да ни позволиш да те закараме обратно до вашата база и след това да ни осигуриш петнайсет минути разговор с Карде.
Торв го изгледа, стиснал здраво устни:
— Знаеш много добре, че ще си имам доста неприятности, ако го направя.
— Ние не сме обикновени непознати — напомни Ландо.
— Карде вече се е срещал с мен веднъж, а и двамата с Хан от години пазим в тайна важна военна информация за силите на Съюза. Разполагаме с доста дълъг списък от хора, които ни вярват.
Контрабандистът го погледна. После отново премести поглед към Хан.
— Ще си имам неприятности — повтори той с въздишка.
— И все пак наистина ви дължа услуга. Обаче имам едно условие: аз ще програмирам компютъра на отиване и ше запазя координатите на планетата кодирани, а след това те ще се самоунищожат. А как ще потеглите от там, зависи единствено от Карде.
— Никакви проблеми — съгласи се Хан. Параноята бе доста разпространена сред контрабандистите. Тъй или иначе, не го интересуваше особено къде бе установил базата си Карде. — Кога можем да тръгнем?
— Веднага щом се приготвите — Торв кимна към чиповете за сабак в ръцете на Хан и добави: — Освен ако не искаш да се върнеш в „Ло Бю“ да ги изиграеш.
Соло съвсем бе забравил за тях.
— В никакъв случай — изръмжа той и ги хвърли на масата. — Ще се опитам никога повече да не играя сабак, когато зад врата ми душат разни фанатици.
— Да, преподобният направи много добро представление, нали? — съгласи се Торв. — Не знам какво щяхме да правим без него.
— Чакай малко! — намеси се Ландо. — Да не искаш да кажеш, че го познаваш?
— Разбира се — ухили се Торв. — Той е моята свръзка с групата от хълмовете. И все пак без непознат играч, като Хан, едва ли щеше да успее да вдигне такава шумотевица.
— Какво, този мизерник… — Хан стисна здраво зъби: — Значи фалшивата карта е била негова, така ли?
— Естествено — невинно го изгледа Торв. — Защо се оплакваш? Нали получаваш това, което искаш, водя те при Карде?
Хан се замисли. Торв беше прав, разбира се. И все пак…
— Добре — съгласи се той. — Толкова за героичните постъпки, а?
Контрабандистът изсумтя леко:
— Ти ли го казваш? Хайде, дай да въведа навигационната програма в компютъра и да потегляме.
ГЛАВА 21
Мара се приближи до вратата на командната зала, неспокойно чудейки се за какво беше това внезапно събиране. Карде не назова причината, но тя усети нещо в гласа му, което мобилизира силния й инстинкт за самосъхранение. Провери малкия бластер, който висеше от кобура над китката на лявата й ръка, и натисна бутона за отваряне на вратата.
Очакваше да свари поне двама души: Карде и дежурния в командната зала, а и някой от останалите, повикани на срещата. За нейна изненада Карде беше сам.
— Влез, Мара — покани я той, като вдигна глава от бележника. — Затвори вратата след себе си.
Тя се подчини и попита:
— Някакви неприятности?
— По-скоро един незначителен проблем — увери я той. — И все пак доста обезпокоителен. Фин Торв току-що се обади, идва насам и води гости. Бившите генерали от Новата република Ландо Калризиан и Хан Соло.
Стомахът на Мара се сви:
— Какво искат? Карде леко сви рамене:
— Да говорят с мен.
За секунда мислите на Мара литнаха към Скайуокър, заключен в сградата отсреща. Не, просто нямаше начин някой от Новата република да е разбрал, че е тук. Дори повечето хора на Карде бяха в неведение за това, включително голяма част от тези на Миркр.
— С техен кораб ли идват? — попита тя.
— Да, Торв пътува с тях.
Мара неволно премести поглед към командното табло:
— Отвличане?
Той поклати глава:
— Едва ли. Той подаде правилно всички пароли. „Небесният път“ все още е на Абрегадо, задържан е от местните власти или нещо подобно. Калризиан и Соло са помогнали на Торв да избегне същата съдба.
— Тогава им благодари, помоли ги да свалят Торв на планетата и им кажи да се разкарат — предложи тя. — Не си ги канил.
— Вярно — съгласи се Карде, наблюдавайки я внимателно. — Но, от друга страна, Торв сякаш е убеден, че им дължи услуга.
— Нека им се изплати в свободното си време. Карде присви очи:
— Торв е мой помощник — студено каза той. — Неговите дългове са дългове на организацията. Би трябвало досега да си разбрала това.
Гърлото на Мара се сви, изненадващо й бе хрумнала една ужасяваща мисъл:
— Няма да им предадеш Скайуокър, нали? — настоя тя.
— Жив ли имаш предвид? — отвърна с въпрос Карде.
Мара не можеше да отдели поглед от него, от небрежната усмивка, леко притворените клепачи, предпазливо надянатото изражение на незаннтересуваност. Знаеше, че това е маска, той искаше да разбере защо тя мрази Скайуокър, искаше го с най-силната страст, която би могъл да изпитва човек. Но от нея той никога нямаше да получи отговор на въпроса си.
— Едва ли ти е хрумнало — хапливо каза тя, — че Соло и Калризиан може и да са изфабрикували цялата тази история, включително задържането на „Небесният път“, само за да открият местоположението на базата ни.
— Предположих подобна възможност, но я отхвърлих като малко вероятна.
