— Някакви следи от десантни совалки или изтребители?
— Засега не — поклати глава помощникът му. — Но ъгълът на приближаването ме кара да мисля, че скоро ще изстрелят совалка, която ще кацне някъде в тази част на гората.
Карде кимна замислено. Такова благоприятно стечение на обстоятелствата… за имперската флота.
— Къде прибрахте „Хилядолетен сокол“?
— В осми хангар — отговори Авис.
В края на гората. Това беше хубаво, поради високото съдържание на метал в дърветата на Миркр щеше бъде неоткриваем за радарите на „Химера“.
— Вземи още двама души и го покрийте с маскировъчна мрежа — заповяда Карде. — Няма смисъл да поемаме излишни рискове. И внимавайте, направете го безшумно и незабелязано, няма смисъл да безпокоим гостите.
— Тъй вярно — Авис смъкна слушалките от главата си и забързано излезе от командната зала.
Карде погледна към Мара:
— Избрали са интересен момент за посещение. Тя издържа погледа му, без да трепне:
— Ако това е заобиколен начин да ме попиташ дали съм ги повикала, не си прави труда. Нямам нищо общо с пристигането им.
Той леко наклони глава:
— Така ли? Малко съм изненадан.
— Аз също — отвърна Мара. — Трябвате да се сетя за тази възможност още преди доста време — кимна към слушалките на предавателя: — Ще говориш ли с Пелаеон?
— Май нямам кой знае какъв избор — Карде се стегна вътрешно, настани се на току-що освободеното от Авис кресло и включи предавателя: — Капитан Пелаеон, говори Талон Карде. Приемете извиненията ми за забавянето. Какво мога да направя за вас?
Образът на „Химера“ в едър план, който до този момент плаваше на екрана, изчезна, но на негово място не се появи Пелаеон, а някакво кошмарно видение: дълго и тясно лице със светлосиня кожа, с блестящи като разтопен метал очи.
— Добър вечер, капитан Карде — поздрави лицето с ясен, гладък и изключително учтив глас. — Аз съм върховният адмирал Траун.
— Добър вечер, адмирале — кимна за поздрав контрабандистът, окопитвайки се почти мигновено. — Оказвате ми неочаквана чест. Мога ли да попитам на какво дължа посещението ви?
— Сигурен съм, че вече отчасти сте се досетили — отвърна адмиралът. — Нуждаем се от още йосаламири и искаме разрешението ви да кацнем и да попълним запасите си.
— Заповядайте, разбира се — тревожно предчувствие за близка опасност затрепка в съзнанието на контрабандиста. В отношението на Траун се долавяше нещо необичайно, имперската флота едва ли се нуждаеше от разрешението му, за да кацне и да ловува йосаламири от дърветата. — Изглежда, все по-често изпитвате нужда от допълнителни количества. Да не би да имате проблеми и да ви измират?
Траун изненадано вдигна вежди:
— Всички йосаламири са живи и здрави, капитане. Просто са ни нужни още.
— Аха. Разбирам.
— Съмнявам се, но това няма значение. Хрумна ми, капитане, че, след като тъй и тъй съм тук, бихме могли да си поговорим.
— За какво?
— Сигурен съм, че ще намерим някои теми от взаимен интерес — отговори Траун. — Например за това, че възнамерявам да закупя нови бойни кораби.
Благодарение на дългата си практика Карде не издаде с изражение или на гласа чувствата си, които тези думи отприщиха в него. И все пак не беше сигурен, че успя да ги прикрие напълно.
— Бойни кораби? — повтори той предпазливо.
— Да — Траун го възнагради с лека усмивка. — Не се безпокойте, не се надявам да имате в наличност междузвездни кораби. Но за човек с вашите връзки не би било трудно да ги достави.
— Съмнявам се, че връзките ми са чак толкова големи, адмирале — отговори Карде, като безуспешно се опитваше да разгадае това не съвсем човешко лице. Дали знаеше? Или бе въпрос само на изключително опасно съвпадение? — Едва ли ще сме в състояние да ви помогнем.
Изражението на Траун не се промени, но изведнъж усмивката му се изкриви заплашително.
— Нищо не ви пречи да опитате, нали? А и да не забравяме, че отказахте да ни помогнете за издирването на Люк Скайуокър.
Карде леко се отпусна. Това беше по-безопасна територия.
— Съжалявам, че и в този случай не бяхме в състояние да ви помогнем, адмирале. Както вече обясних на вашия представител, тогава имахме да изпълняваме няколко полета в изключително кратки срокове. Точно тогава бе невъзможно да отделим кораби.
Траун повдигна леко вежди:
— Точно тогава ли казахте? Но издирването още продължава, капитане.
Контрабандистът се прокле наум и изненадано повтори:
— Продължава ли? Но вашият представител каза, че Скайуокър бил с повреден изтребител. Ако досега не сте го открили, животоподдържашите системи навярно вече са се изчерпили.
— Аха — кимна адмиралът. — Сега разбирам откъде се е появило объркването. По принцип сте прав. Но Скайуокър е джедай и в торбата му с различни номера е и способността да изпада в хибернационен транс — той млъкна за момент и изображението на екрана леко трепна. — Така че все още има достатъчно време, за да се включите в издирването.
— Разбирам — отвърна той. — Изключително интересно. Сигурно това е от многото неща, които обикновените хора не знаят за джедаите.
— Надявам се, че ще имаме достатъчно време да ги обсъдим подробно, когато кацна на Миркр — отбеляза Траун.
Карде замръзна, ужасяващата истина го разтърси като токов удар. Онова кратко потрепване на изображението на адмирала… Погледът към радара потвърди предположението му: Tprf совалки тип ламбда с пълен ескорт от изтребители бяха. излетели от „Химера“ и приближаваха към планетата.
— Май няма да имаме време да се подготвим за подобаващо посрещане — проговори Карде, като думите излизаха леко накъсано през стегнатото му гърло. — Много късно ни предизвестявате.
— Няма нужда от специално посрещане — увери го Траун. — Както вече казах, идвам просто да си поговорим. Съвсем за малко, разбира се, знам колко сте зает.
— Оценявам загрижеността ви, адмирале. Ако ме извините, сега ми се иска да се погрижа за подготовката за пристигането ви.
— Очаквам с нетърпение срещата ни — отвърна многозначително Траун.
Лицето му изчезна и на екрана отново се появи изображението на „Химера“ в едър план. За момент Карде остана неподвижен, възможностите и потенциалните опасности прелитаха през главата му със светлинна скорост.
— Свържи се с Чин — нареди той на Мара. — Кажи му, че имаме посетители от имперската флота, нека да организира подготовката за подходящото им посрещане. След това иди до осма площадка и кажи на Авис да премести „Хилядолетен сокол“ по-навътре в гората. Иди там лично, от „Химера“ и совалките сигурно ще подслушват честотите ни.
— Какво ще правим със Соло и Калризиан?
Карде облиза нервно устни:
— Ще ги скрием някъде, разбира се. Може би е най-добре в гората, около кораба им. С това ще се заема лично аз.
— Защо не ги предадеш на Траун?
Той се извърна към нея. Очите му пламтяха, но лицето бе сковано, не издаваше бушуващите в него чувства.
— Без да има предложена награда за тях? — попита той. — Разчитайки единствено на щедростта на върховния адмирал?
— За мен наградата не е непреодолима причина — безцеремонно отвърна Мара.
