— Значи наистина е вярно — каза той, пусна ръката й и прибра своята. Огромните очи не се откъсваха от нея, изпълнени с вълнение, чието естество тя едва долавяше с джедайските си умения, но все още не можеше да определи с точност. — Не съм сгрешил.
Изведнъж пришълецът падна на колене:
— Искам прошка, Лея Органа Соло — прошепна той, сведе глава до пода, като ръцете му лежаха разперени встрани от тялото както при схватката им в къщата. — Заповедите не разкриваха коя сте, знаех само името.
— Ясно — кимна спокойно тя, макар че с цялото си същество искаше наистина да разбере за какво става въпрос. — Но сега вече знаете коя съм, нали?
Лицето на непознатия се спусна още по-надолу:
— Вие сте малараши. Дъщеря и наследница на лорд Дарт Вейдър, нашия господар.
Лея зяпна втрещено. Опита се да запази самообладание. Внезапните обрати следваха твърде бързо, за да успява да ги следва.
— Вашия господар ли? — предпазливо попита тя.
— Този, който се появи в отговор на молбите ни — пламенно отвърна пришълецът. — Който ни извади от отчаянието и ни дари надежда.
— Ясно — смутолеви тя. Сцената ставаше все по-нереална, но поне успя да разбере едно — проснатото на земята пред нея същество бе готово да се отнася към нея като към благородническа особа. А тя чудесно умееше да се държи царствено. — Стани — каза Лея, чувствайки как в гласа, осанката и маниерите й се възвръщат позабравените уроци от двора на Алдераан. — Как се казваш?
— Господарят ме нарича Кабарак — отвърна пришълецът и се изправи. — На езика на ногрите името ми е… — изломоти нещо, което гласните струни на Лея за нищо на света не биха могли да повторят.
— Ще те наричам Кабарак. Твоите сънародници са ногри, така ли?
— Да — в тъмните очи блесна искрица несигурност. — Но вие сте малараши? — попита той.
— Баща ми си имаше своите тайни — студено отвърна тя. — Вашият народ очевидно е една от тях. Ти каза, че той ви е дарил надежда. Разкажи ми.
— Дойде при нас след страшната битка. След разрушението.
— Коя битка?
Погледът на Кабарак се зарея в миналото:
— Два огромни междузвездни кораба се срещнаха в небето над нашата планета — тихо заразказва той. — Може да бяха и повече от два, не разбрахме със сигурност. Битката продължи целия ден и по- голямата част от нощта, а когато свърши, нашата земя бе опустошена.
Лея потрепери, в сърцето й отекна болка на съчувствие или по-скоро на вина.
— Никога не сме ранявали нарочно хора, нито пък сме унищожавали планети, които не са в Империята. Каквото и да се е станало, било е нещастен случай.
Тъмните очи се втренчиха в нея:
— Лорд Вейдър не смяташе така. Той вярваше, че е било нарочно, за да породи страх и ужас в душите на враговете на Империята.
— В такъв случай лорд Вейдър е сгрешил — отвърна Лея и посрещна погледа му, без да трепне. — Ние се бихме срешу императора, а не срещу робите и покорените му слуги.
Кабарак се изпъна сковано:
— Никога не сме били роби на императора. Бяхме прости хора, доволни от живота си, без да се бъркаме в чуждите дела.
— Но сега служите на Империята — възрази Лея.
— Като отплата за помощта на императора — в почтителността му се долавяше намек за гордост. — Единствен той ни се притече на помощ, когато така отчаяно се нуждаехме от нея. В негова памет служим на посочения от него наследник, на мъжа, на когото лорд Вейдър ни повери толкова отдавна.
— Малко ми е трудно да повярвам, че императорът някога е изпитвал загриженост за вас — рязко каза Лея. — Той изобщо не беше такъв човек. Императорът е искал само да ви спечели да му служите срещу нас.
— Единствен той ни помогна — повтори упорито Кабарак.
— Не сме знаели за вашето бедствено положение.
— Вие го казвате. Лея вдигна вежди:
— Тогава ми дай възможност да докажа думите си. Кажи ми къде се намира вашият свят.
Кабарак отскочи назад:
— Невъзможно. Ще ни намерите и ще ни доунищожите…
— Кабарак! — рязко го прекъсна Лея. — Коя съм аз? Бръчките около ноздрите на ногрито се поизпънаха:
— Вие сте лейди Вейдър. Малараши.
— Лорд Вейдър да ви е лъгал някога?
— Казахте, че го е направил.
— Аз казах, че е сгрешил — напомни Лея. По гърба й потекоха капки пот. Осъзнаваше, че стъпва върху тънка като лед повърхност. Новото й положение пред Кабарак се основаваше единствено на почитта, която ногрите изпитваха към Дарт Вейдър. Трябваше да успее да опровергае думите на Вейдър, без да накърни уважението към него. — Дори и лорд Вейдър може да бъде заблуден, а императорът беше майстор на лъжата.
— Лорд Вейдър служеше на императора — настоя Кабарак. — Той никога не би го излъгал.
Лея стисна зъби. Стигнаха до задънена улица.
— А новият ви господар също ли е толкова честен с вас? Кабарак се поколеба:
— Не знам.
— Не, много добре знаеш. Нали сам каза, че не ви е казал срещу кого ви изпраща?
От гърлото на ногрито излезе жалостиво ръмжене.
— Аз съм прост воин, господарке. Тези неща са далеч над моето положение и власт. Единственото ми задължение е да се подчинявам на заповедите. Каквито и да са.
Лея се намръщи. Имаше нещо странно в начина, по който прозвучаха последните му думи. Изведнъж се досети за истината. За един заловен командос, пред когото оставаше единствено стаята за разпити, имаше само една заповед.
— Но сега ти знаеш нещо, което никой друг от твоя народ и не подозира — бързо каза тя. — Ти трябва да живееш, за да им го кажеш.
Кабарак бе вдигнал ръцете си, сякаш се готвеше да плесне. Сега замръзна неподвижно и я зяпна:
— Лорд Вейдър можеше да чете в душите на ногрите — меко каза той. — Вие наистина сте малараши.
— Твоите хора се нуждаят от теб, Кабарак. И аз. Смъртта ти може само да навреди на тези, на които искаш да помогнеш.
Той бавно свали ръце:
— За какво се нуждаете от мен?
— Ще ми трябва помощта ти, за да помогна на твоя народ. Трябва да ми кажеш къде се намира вашата планета.
— Не мога — твърдо отговори Кабарак. — Ако го направя, нашият свят може да бъде унищожен. Както и аз самият, ако се разбере, че съм ви предал координатите.
Лея нервно облиза устни:
— Тогава ме заведи там.
— Не мога.
— Защо?
— Просто не мога.
Тя му отправи най-царствения си поглед:
— Аз съм дъщерята на лорд Дарт Вейдър. Малараши. Както сам призна, той е бил надеждата на вашия свят. Нима нещата са се подобрили толкова много, след като той ви е предал на новия ви господар?
Кабарак се поколеба.
