Люк несъзнателно сви пръстите на изтръпналата си изкуствена ръка. Да, Вейдър наистина му бе предложил съюз по време на двубоя им в Облачния град.
— Според мен не беше сериозно предложение — прошепна той.
— Но не и според императора — спокойно отвърна Мара. — Той беше в течение на всичко. А каквото знаеше той, знаех го и аз — погледът й беше пълен с болка. — Аз бях дясната му ръка, Скайуокър — гласът й преливаше от спомени. — Точно така бях известна сред приближените му, като дясната ръка на императора. Служех му в цялата галактика, поверяваше ми задачи, с които дори имперската флота и щурмоваците не можеха да се справят. Разбираш ли, за това имах изключителен талант, да чуя повикването му от всяко кътче на Империята и да отговоря. Издирвах предателите, громях враговете, помагах му да контролира безсмислената бюрократична машина, от която се нуждаеше. Имах престиж, власт, уважение — погледът й бавно се върна към настоящето. — И ти ми отне всичко това. Повече основания, за да умреш, не са необходими.
— А какво се обърка тогава? — настоя Люк. Тя стисна устни:
— Джаба не ми позволи да участвам във веселбата при твоята екзекуция. Просто и ясно. Молих го, предумвах го с ласкателства, пазарих се и не успях да променя решението му.
— Да — кимна Люк. — Джаба притежаваше висока устойчивост към Силата.
Но ако тя бе дошла на баржата… Люк потрепери, отново видя ужасяващата картина, която му се бе явила в пещерата на Дагоба. Неясният женски силует, застанал на горната палуба на баржата, която му се надсмиваше, вдигнала триумфално в ръцете си неговия лазерен меч. Първия път, преди години, пещерата му бе показала картина от възможното бъдеще. Сега разбра, че този път му разкриваше възможното минало.
— Ако беше дошла, щеше да успееш — тихо каза той. Мара остро го погледна:
— Не съм те молила за разбиране, нито за съчувствие — сряза го тя. — Нали искаше да знаеш. Ето, вече знаеш.
Той я остави за момент да превърже раните си на спокойствие.
— Но защо сега си тук? — попита Люк. — Защо не си с Империята?
— Коя Империя? — възрази тя. — Империята умира, знаеш го не по-зле от мен.
— Но докато още я има…
Мара го прекъсна със смразяващ поглед:
— При кого да отида? Никой от тях не ме познава, не ме знаят като дясната ръка на императора. Аз бях в сянка, работех извън обичайните канали на субординация и протокол. За моята дейност няма никакви документи. Малцината, на които съм била официално представена, ме имаха за празноглава кукла от двора, незначителна част от подвижната украса, която държат за забавление на императора — погледът й потъна в миналото и тя продължи с горчивина. — След Ендор нямаше къде да отида. Нямах никакви връзки, никакви източници, дори истинска самоличност нямах. Сам-сама останах.
— И се свърза с Карде?
— Най-накрая. Първо прекарах четири години и половина в разкапания подземен свят на галактиката, прехранвайки се с каквато намеря — тя отново прикова поглед в него, в очите й се забелязваше следа от старата омраза. — Работила съм усилено, за да стигна дотук, Скайуокър. Не можеш да разрушиш постигнатото. Този път няма да можеш.
— Не искам да разрушавам нищо — спокойно отговори Люк. — А само да се върна в Новата република.
— А аз искам да се върна в старата Империя — излая тя. — Много често не става, както искаме, нали?
Люк поклати глава:
— Така е, не става.
Тя го изгледа, затвори тубичката с мехлема и му я подхвърли.
— Намажи си раната на лицето. И поспи малко. Утре ще е много тежък ден.
ГЛАВА 27
Товарният кораб клас А, очукан след няколко стълкновения с артилерията, се отдели от десния борд на „Химера“. Огромният контейнер, снабден с хипердвигател, заплава бавно в космоса, бледите плочи на корпуса блестяха меко в светлините на звездния разрушител. Траун погледна към данните на радара в командната зала и кимна:
— Изглежда, всичко е наред, капитане. По план. Можете да продължите с изпитанието веднага щом сте готови.
— Ще ми трябват още няколко минути, сър — отвърна Пелаеон, съсредоточен в екрана на компютъра. — Техниците имат някакъв проблем с включването на защитното поле.
Капитанът сдържа дъха си, страхувайки се от евентуалното избухване на адмирала. Все още неизпитаното в полеви условия защитно поле и специално преустроеният товарен кораб струваха страшно много пари, които Империята не можеше да си позволи да изгуби. Огромни средства бяха вложени в разработването на технологията и прецизно изготвения изпитателен модел, а и от тези защитни полета изцяло зависеше успехът на операцията в Слуис Ван. Траун обаче само кимна и каза спокойно:
— Разполагаме с достатъчно време. Какви са новините от Миркр?
— Последното съобщение пристигна преди два часа. Още нищо.
Траун кимна отново:
— А данните от Слуис Ван?
— Ами… — Пелаеон надникна в съответния документ. — В момента там се намират сто и дванайсет приходящи бойни кораба. Шейсет и пет от тях се използват за превоз на товари, останалите са въоръжена охрана.
— Шейсет и пет — с очевидно задоволство повтори Траун. — Великолепно. Имаме избор.
Пелаеон се размърда с неудобство:
— Тъй вярно, сър.
Адмиралът забрави за момент за предстоящия опит и внимателно го изгледа:
— Виждате ми се загрижен, капитане. Пелаеон кимна към товарния кораб:
— Не ми харесва идеята да ги пратим в територията на врага без никаква възможност за връзка с нас.
— Нямаме голям избор — сухо напомни Траун. — Такъв е основният принцип на работа на защитните полета, вътре не може да проникне нищо, но и навън не може да излезе — той вдигна вежди и добави съвсем на място: — При условие че защитните полета изобщо проработят.
— Прав сте, сър. Но…
— Какво, капитане?
Пелаеон събра сили и се хвърли с главата напред:
— Струва ми се, адмирале, че в тази операция би трябвало да използваме Кбаот.
Траун го изгледа изпитателно:
— Кбаот?
— Да, сър. Той ще ни осигури връзка с кораба…
— На нас не ни трябва връзка с кораба, капитане — прекъсна го адмиралът. — Внимателното планиране на времето е напълно достатъчно.
— Позволете ми да не се съглася с вас, адмирале. При нормални обстоятелства точното преценяване на времето наистина върши работа. Но няма никакъв начин да изчислим колко време ще е необходимо, докато се получи разрешение от патрулните кораби на Слуис за преминаване на орбиталните докове.
— Напротив — студено възрази Траун. — Проучих внимателно психиката им. Мога да определя със сигурност за колко време ще проверят кораба. Капитанът стисна зъби:
— Ако екипажите на патрулните кораби са съставени само от жители на Слуис, може и да е така. Но понеже бунтовниците си доставят голяма част от екипировката и нужните суровини през Слуис, със сигурност ще има техни представители в системата за контрол.
— Няма никакво значение. Все пак решението ще се вземе от някой слуисцианец. Неговата преценка за
