Лея го зяпна невярващо и смаяно повтори:
— Петнайсет?!
Контрабандистът кимна:
— Май съм подценил върховния адмирал, съветник — каза той, като зад обичайната вежливост в гласа му се долавяше горчива нотка. — Знаех, че веднага щом получи координатите, ще започне да мести корабите. Но не очаквах да измъкне координатите от Хофнер толкова бързо.
Лея потрепери. Самата тя някога беше минала през ръцете на имперските инквизитори. Години по-късно споменът продължаваше да е болезнен.
— Дали изобщо е останало нещо от него?
— Запази си съжалението — посъветва я Карде. — Доколкото познавам Хофнер, едва ли се е наложило Траун да се занимава с нещо толкова нецивилизовано, като мъчението. Щом е проговорил толкова бързо, това означава, че върховният адмирал просто му е предложил прилична сума.
Лея погледна навън към битката с горчивия вкус на поражението в устата. Бяха изгубили. След толкова много усилия се бяха провалили.
Тя въздъхна дълбоко и се вглъби в джедайската техника за отпускане. Да, бяха изгубили. Но това беше само битка, а не цялата война. Империята беше взела Тъмната сила, но събирането и обучението на хора, които да напълнят крайцерите, щеше да отнеме години.
— Прав си — каза тя. — най-добре е да направим каквото е нужно, за да намалим загубите си. Капитан Виргилио, искам веднага щом имперските изтребители бъдат унищожени, да се изпрати десантна совалка, която да помогне на техническия екип на „Катана“.
Не последва отговор.
— Капитане? — повтори тя.
Виргилио гледаше през илюминатора, лицето му изглеждаше като издялано от камък.
— Твърде късно, съветник — прошепна той.
Лея се обърна към него. От хиперпространството изскачаше втори имперски кораб и бързо се приближаваше към обсадения звезден разрушител.
Имперското подкрепление беше пристигнало.
— Изтегляме се! — извика разтревожен Авис. — До всички кораби: изтегляме се! Втори звезден разрушител в системата.
Последните му думи потънаха в писъка на алармите на изтребителя на Мара. Някой се беше приближил опасно близо. Тя изви малкия кораб и на милиметри избегна лазерните изстрели на имперски изтребител.
— И накъде да се изтегляме? — изкрещя тя и се впусна в почти неконтролирано завъртане, което уби скоростта й. Нападателят, вероятно станал твърде самоуверен след появата на подкрепление, стреля прибързано след нея, без да се прицелва. Мара хладнокръвно го улучи и го направи на парчета. — Ако си забравил, някои от нас не разполагат с достатъчно мощен компютър, за да направят изчисления за скок през хиперпространството.
— Аз ще ти предам готовите координати — отвърна Авис. — Карде…
— Съгласен съм — долетя от ескортиращата фрегата гласът на Карде. — Изчезвайте!
Мара стисна зъби и вдигна поглед към втория звезден разрушител. Мразеше да отстъпва, но много добре съзнаваше, че Карде и Авис са прави. Бел Иблис беше обърнал три от корабите си да пресрещнат новата заплаха, но дори три крайцера с йонни оръдия не бяха в състояние да задържат дълго един звезден разрушител. Ако не изчезнеха веднага, можеха изобщо да не успеят.
Изведнъж я завладя предчувствие за надвиснала опасност. Тя отново извъртя рязко изтребителя, но този път беше твърде късно. Корабът потрепери силно и зад нея се чу свистенето на изпарения в космоса метал.
— Удариха ме — извика тя, автоматично изключи двигателите, намери катарамите на пилотския скафандър и ги закопча здраво. Точно навреме. Чу се още едно кратко свистене, което оповести разхерметизирането на пилотската кабина. — Губя мощност, без въздух съм. Катапултирам.
Пресегна се към халката за катапултиране, но не я дръпна. По някаква случайност или може би инстинктивно нейният ударен изтребител се беше насочил към входа на хангара на звездния разрушител. Ако можеше да изстиска още малко мощност от помощните системи…
Необходими бяха доста усилия, но когато накрая отново стисна халката за катапултиране, със задоволство си помисли, че дори смъртно поразен, изтребителят й щеше да си отмъсти малко на императорската бойна машина. Не много, но достатъчно.
Дръпна рязко халката, притисна се здраво към креслото, когато покривът над нея изчезна, и изхвърча от кораба. Мярна за миг входа на левия хангар на звездния разрушител и за още по-кратко зърна прелитащия край нея имперски изтребител.
Изведнъж се чу агонизиращ писък от системите на спасителния катапулт. Премигаха лампичките на далите на късо електрически вериги. Катапултът се разтресе и Мара осъзна, че беше направила последната грешка в живота си. Насочвайки изтребителя към хангара на звездния разрушител, се беше приближила твърде плътно до огромния кораб и бе катапултирала точно на пътя на йонните лъчи на оръдията на крайцерите.
С това единствено щракване на претоварената електроника тя бе изгубила всичко — предавателя, светлините, малките маневриращи двигатели, регулатора на системите за поддържане на живота, предавателя за спешни случаи. Всичко.
За момент мисълта й полетя към Скайуокър. Той също се беше изгубил в дълбокия космос, но тогава тя бе имала причина да го намери. А никой нямаше причина да намери нея.
Край нея прелетя обхванат от пламъци имперски изтребител и избухна. Голям шрапнел се плъзна по огнеупорния скафандър, който прикриваше раменете й, и блъсна главата й в облегалката на креслото.
В мига преди да потъне в чернотата, тя зърна пред себе си лицето на императора. Знаеше, че отново го бе подвела.
Вече наближаваха залата за наблюдение зад мостика на „Катана“, когато Люк внезапно подскочи.
— Какво става? — извика Хан и светкавично се извърна да огледа коридора зад тях.
— Мара — отвърна той, лицето му беше напрегнато. — Тя е в беда.
— Ударена ли е? — попита Хан.
— Катапултирала е и не може да се прибере — каза Люк, челото му се набръчка от усилието да се съсредоточи. — Сигурно е попаднала на йонни лъчи.
Хлапакът изглеждаше, сякаш току-що беше изгубил най-добрия си приятел, а не хладнокръвен убиец. Хан се замисли дали да го изрече на глас, но в последната секунда реши, че сега има по-неотложни задачи, за които да се тревожи. Вероятно това беше още една от джедайските налудничавости, които, така или иначе, нямаха особен смисъл.
— Е, в момента няма как да й помогнем — каза той и отново пое напред. — Хайде.
Главните коридори на десния и на левия борд водеха до залата за наблюдение, откъдето една- единствена врата извеждаше на мостика. Ландо и Чубака седяха от двете страни на изхода на левия коридор, криейки се от преграден лазерен огън, и от време на време стреляха в отговор.
— Какво става, Ландо? — попита Хан, когато с Люк застанаха до тях.
— Нищо добро, приятелю — изръмжа Ландо. — Останаха най-малко десетина. Шен и Томръс са ранени, Шен най- вероятно ще умре, ако не намерим медицински робот до един час. Анселм и Клайн се грижат за тях на мостика.
— Ние се справихме малко по-добре, но двама ни преследват по петите — каза Хан, като набързо огледа редиците монитори в помещението. Можеха да се прикрият зад тях, но после нямаше как да се изтеглят назад към мостика, без да се изложат на огъня на врага. — Само ние четиримата едва ли ще успеем да ги задържим тук — реши той. — най-добре да се изтеглим на мостика.
— Откъдето вече няма да има накъде да отстъпваме — подхвърли Ландо. — Вярвам, че си помислил за това.
Хан усети, че Люк се напряга.
— Добре — каза Люк. — Отивайте всички на мостика. Аз ще се оправя с тях.
Ландо го зяпна.
