Само след седем минути! Но битки са били губени и заради по малко време и както бяха тръгнали нещата, тази щеше да стане една от тях.
На Брандей му оставаше само една възможност. Колкото и да не му харесваше идеята да се приближи в обхвата на турболазерните оръдия на крайцера, все пак трябваше да вкара „Съдник“ в сражението.
— Пълен напред! — заповяда той на щурмана. — Защитните полета на пълна мощност, турболазерните оръдия в готовност. И предайте на командира на десантната част, че искам крайцерът да премине под имперски контрол веднага.
— Слушам, сър.
През палубата долетя приглушен вой — заработиха двигателите за подсветлинна скорост.
Изведнъж над воя се извиси писъкът на сирените за тревога.
— Зад нас от хиперпространството изскачат пирати — извика офицерът на радарите. — Единайсет кораба, товарни и по-малки. Нападат ни!
Капитанът изруга злобно и поиска от компютъра да покаже нашествениците. Не бяха бунтовнически кораби и за момент той се запита какви ли може да са. Но сега това нямаше значение.
— Завърти на две, седем, едно — заповяда той на щурмана. — Турболазерните оръдия на кърмата да се заемат с нападателите. Да излети шести ескадрон изтребители.
Които и да бяха, той щеше да ги научи да не се бъркат в работите на Империята. А после разузнаването щеше да установи самоличността им от останките.
— Внимавай, Мара! — извика по предавателя Авис. — Опитват се да ни пресрещнат. Към нас се приближават имперски изтребители.
— Прието — отвърна Мара и си позволи една подигравателна усмивка. Основната част от изтребителите на звездния разрушител бяха влезли в схватка с корабите на Новата република, което означаваше, че срещу хората на Карде щяха да останат предимно разузнавателни кораби и бомбардировачи. Лесно щяха да се справят с тях. — Данкин, Торв, завъртете се да ги пресрещнете.
Двамата пилоти отговориха, че са приели заповедта, и тя насочи вниманието си към невидимата точка под дюзата на централния двигател за подсветлинна скорост на звездния разрушител, по която стреляха лазерните й оръдия. Там се намираха контролните системи на радарните устройства на кърмата. Ако успееше да ги унищожи, можеха да се приближат до сравнително незащитената долна част на огромния кораб.
С внезапно избухване на превърната в пара пластмаса и метал лазерните й оръдия пробиха обшивката.
— Успях! — извика тя. — Централният кърмов сектор вече е без защита.
— Добро попадение — отвърна Авис. — Всички влизаме навътре.
Мара се дръпна настрани със своя Z-95. Беше доволна, че ще се махне от горещината и радиацията, изхвърляни от двигателите. „Волният Карде“ и останалите товарни кораби сами щяха да се справят със задачата да разкъсат външния слой на корпуса на звездния разрушител, по- добре беше тя да гони имперските изтребители. Но първо трябваше да провери как стоят нещата.
— Джейд търси Карде — каза тя в предавателя. — Чуваш ли ме?
— Чувам те, Мара. Благодаря — прозвуча познатият глас и Мара усети как част от напрежението й се уталожва. „Чувам те, благодаря“ означаваше, че на борда на кораба на Новата република всичко е наред. Поне колкото можеше да е наред пред сблъсъка със звезден разрушител.
— Какво става? — попита тя.
— Понесохме известни загуби, но май удържаме надмощие — отвърна той. — На борда на „Катана“ има малък екип техници, които включиха турболазерните оръдия. Затова звездният разрушител не иска да се приближи до крайцера. Но без съмнение накрая ще превъзмогнат стеснителността си.
— Вече я преодоляха — каза Мара. — Когато пристигнахме, бяха включили двигателя. И ние няма да успеем да отвличаме вниманието им за дълго.
— Мара, говори Лея Органа Соло — обади се нов глас по предавателя. — Към нас се приближава звезден кръстосвач.
— Империята сигурно също е изпратила подкрепление — отвърна спокойно Мара. — Да не се правим излишно на герои, а? Вземете хората си от „Катана“ и да изчезваме.
— Не можем — отвърна Лея. — На крайцера има имперска десантна совалка. Нашите са отрязани от хангара.
Мара погледна към огромния тъмен корпус на крайцера, осветен единствено от собствените си светлини и от отразените блясъци на битката наоколо.
— В такъв случай ги отпишете — каза тя. — Другите имперски кораби едва ли са далеч и ще дойдат много по-бързо от вашия звезден кръстосвач.
Едва ли не предизвикан от думите й, вляво светна блясък на лъжливо движение и изведнъж се появиха три крайцера, подредени в триъгълник.
— Мара! — извика Авис.
— Видях ги — отвърна тя и в този момент зад първите три кораба изникнаха още три. — Това е краят, Карде. Да изчезваме.
— Внимание, кораби на Новата република — изгърмя от предавателя непознат глас. — Говори сенатор Гарм Бел Иблис от борда на бойния кораб „Пилигрим“. Може ли да ви предложа помощта си?
Лея зяпна предавателя пред себе си. Заля я странна комбинация от изненада, надежда и неверие. Обърна се към Карде и срещна погледа му. Той сви леко рамене и поклати глава:
— Чувах, че бил умрял — каза той.
Лея преглътна. Значи тя трябваше да… Но това наистина беше гласът на Бел Ибли. Или чудесна имитация.
— Гарм, тук е Лея Органа Соло.
— Лея! — възкликна Бел Иблис. — Доста време, откак не сме се виждали, нали? Не очаквах да те срещна тук. Макар че може би трябваше. Всичко това твоя идея ли е?
Лея изненадано погледна през илюминатора:
— Не знам какво имаш предвид. Какво правиш тук все пак?
— Капитан Соло прати координатите на моя заместник и ни помоли да дойдем като подкрепление — отвърна Бел Иблис с едва доловима нотка на сдържаност в гласа. — Предполагам, че това е било по твоя заповед.
Лея се усмихна. Трябваше да се сети.
— Понякога паметта на Хан му изневерява и той не ми казва всичко. Но за да бъда честна, когато се видяхме, нямахме много време за разговори.
— Ясно — отвърна замислено Бел Иблис. — Значи всъщност това не е била официална молба от Новата република?
— Е, сега вече е — увери го Лея. — От името на Новата република отправям молба да ни помогнете в битката — тя погледна към Виргилио: — Запишете го в корабния дневник, капитане.
— Слушам, съветник — отвърна Виргилио. — Сенатор Бел Иблис, радвам се да ви видя с нас.
— Благодаря, капитане — отвърна сенаторът и Лея си припомни прословутата му усмивка. — Да се залавяме за работа тогава. Напред, „Пилигрим“!
Шестте крайцера обградиха звездния разрушител и го обсипаха с бурна канонада от йонните си оръдия, без да обръщат внимание на нарастващите спорадични изстрели от турболазерните оръдия.
— Въпреки това Мара е права — каза Карде и се приближи до Лея. — най-добре е веднага щом изведем техническия екип от крайцера, да изчезваме от тук.
Лея поклати глава:
— Не можем да оставим флотата „Катана“ на Империята.
Контрабандистът изсумтя:
— Значи ли това, че не си успяла да преброиш колко крайцера са останали тук?
Тя го погледна изненадано:
— Не. Защо?
— Прегледах данните на радарите — отвърна мрачно Карде. — Преди малко, докато вие с Фейлия спорехте. От първоначалните двеста кораба са останали петнайсет.
