Откъм вратите, които току-що бяха напуснали, се чу приглушено избухване на насочен заряд.
— Значи тази група иска да ни накара да повярваме, че всички са тук, докато другите се опитват да ни излязат в гръб — реши Хан. — Е, и без това не възнамерявахме да задържим целия коридор. Чуй с Ландо и останалите, ще отстъпвате назад към мостика. Унищожете колкото може повече от тях. Ние с Люк ще отидем в десния коридор и ще видим дали не можем да задържим малко другата група.
Чубака изръмжа утвърдително и тръгна напред, а четиримата техници го последваха.
— Късмет! — пожела им Ландо и тръгна.
Хан погледна Люк:
— Все още ли са само две групи?
— Да — кимна той, като се опитваше да установи местоположението им. Странното усещане още не се бе разсеяло…
— Добре, да вървим.
Хан тръгна пръв по тесния коридор. Подредените една до друга врати показваха, че това е отсекът с каютите на екипажа.
— Къде отиваме? — попита Люк.
— Към втората батарея на десния борд — отвърна Хан. — Там би трябвало да има нещо гадно, с което да напълним главния коридор — охладител за турболазерните оръдия или нещо такова.
— Може да са със скафандри — изтъкна Люк.
— Не са — отсече Хан. — Поне не носеха нищо такова, когато ни нападнаха. Разполагат единствено с обикновени войнишки противогази, но ако напълним целия коридор с охладител, те няма да са им от полза. Човек никога не знае — добави той замислено, — охладителят може да се окаже и леснозапалим.
— Жалко, че флотата „Катана“ не е от галеони — каза Люк и се присегна още веднъж към врага. Доколкото долавяше, бяха в лабиринта от помещения, за който бе споменал Ландо, и се опитваха да стигнат до главния десен коридор. — Можехме да използваме вътрешните им системи за отбрана.
— Ако това беше космически галеон, Империята нямаше да е толкова решена да ни го отнема — отвърна приятелят му. — Просто щяха да го взривят и край.
Люк се намръщи:
— Прав си.
Стигнаха до главния десен коридор и вече бяха минали половината разстояние до целта, когато изведнъж Хан спря рязко.
— Какво по дяволите…
Люк се обърна към него. Десетина метра нататък по коридора в сенките под изгорели светлинни панели накриво на едва видима плетеница кабели и подпори висеше голяма метална кутия. Под тесния илюминатор надничаха две дула на лазерно оръдие. Стените на коридора около машината бяха изкривени и почернели, виждаха се ясно десетина доста големи дупки.
— Какво е това? — попита Люк.
— Прилича на някаква ранна версия на брониран транспортьор — отвърна Хан. — Да идем да видим.
— Какво ли прави тук? — подхвърли Люк, докато вървяха към машината. Под краката им подът също беше забележимо изкорубен. Който и да беше стрелял, беше свършил добра работа.
— Сигурно някой го е измъкнал по време на вирусната епидемия, унищожила екипажа — предположи Хан. — Опитвал се е да защитава мостика или просто е бил полудял.
Люк кимна и потрепери при тази мисъл.
— Доста трудно е било да се докара тук.
— Е, ние няма да го връщаме засега на мястото му — отвърна Хан и надникна към купчината проводници, където е бил десният крак на канонерката. — Освен ако… — вдигна той вежди въпросително Люк преглътна. Учителят Йода беше повдигнал изтребителя му от блатата на Дагоба, но той беше далеч по- могъщ в Силата.
— Ще опитам — кимна той. Пое си дълбоко дъх, изчисти съзнанието си, вдигна ръка и се присегна със Силата.
Канонерката не помръдна. Люк се опита отново, но със същия неуспех. Или машината беше прекалено здраво заклещена за стените и пода, или Люк просто не притежаваше силата, за да я повдигне.
— Е, нищо — въздъхна Хан и погледна нататък по коридора. — Щеше да е хубаво да я преместим, можехме да я сложим в голямата зала зад мостика и да спрем всеки, който се опитва да влезе. Но и тук можем да я използваме. Да видим дали ще успеем да се вмъкнем в нея.
Прибра бластера в кобура и се закатери по единствения оцелял крак на канонерката.
— Близо са — предупреди го Люк и напрегнато погледна по коридора. — След няколко минути ще са тук.
— Тогава ме последвай — извика Хан. Вече беше стигнал вратата на кабината и я отвори.
— Какво става? — попита рязко Люк, усетил изведнъж промяна в излъчването му.
— Не ти и трябва да знаеш — отвърна мрачно Хан. Видимо напрегнато той се шмугна вътре и започна да се катери. — Все още има мощност — извика той, гласът му ехтеше леко. — Да видим…
Дулото на оръдието се премести с няколко градуса.
— Върти се — добави със задоволство Хан. — Чудесно!
Люк се изкачи по крака, като предпазливо се промъкваше покрай острите ръбове. В съзнанието му предупредително блесна лампичка:
— Идват — изсъска той, отдръпна се леко и се приземи на палубата. Падна и се сви, погледна обратно в пролуката между разкривения крак и основната част на канонерката. Надяваше се, че тъмнината е достатъчна, за да го скрие.
Успя тъкмо навреме. Имперските войници се приближаваха бързо по главния коридор в добър боен ред. При вида на повредената канонерка първите двама спряха. Явно умуваха да рискуват ли да се приближат направо, или да изоставят момента на изненадата, като открият прикриващ огън. Командирът на групата взе компромисно решение — първите двама продължиха напред, а останалите залегнаха или се притиснаха към стените на коридора.
Хан им позволи да стигнат до подножието на канонерката, след това завъртя дулото над главите им и стреля към главната група.
Имперските войници мигновено отговориха на стрелбата, но нямаха почти никакви шансове. Хан системно обстрелваше стените и пода, първо повали малцината, които имаха късмета да се окажат близо до врата, през която да избягат, след това спокойно унищожи останалите. Двамата разузнавачи незабавно реагираха, единият започна да стреля към илюминатора, а другият се закатери към вратата на кабината.
Но там го чакаше Люк. Войникът долу успя да стреля три пъти, джедаят с лекота отклони изстрелите му и с лазерния меч го накара да замлъкне завинаги.
Оръдието внезапно спря да стреля. Люк погледна надолу по коридора и се присегна със Силата.
— Още трима — предупреди той Хан, когато той отвори вратата на кабината и се измъкна навън.
— Остави ги — отвърна Хан, спусна се внимателно по повредения крак и погледна часовника си. — Трябва да се върнем при Ландо и Чуй — той се ухили мрачно: — Освен това току-що изгоряха задвижващите кристали. Да изчезваме, преди да са го разбрали.
Първата вълна имперски изтребители и всички десантни кораби без един бяха унищожени. Бунтовническата ескортираща фрегата и нейните изтребители сега водеха битка с първи и трети ескадрон и сякаш се сражаваха доста добре.
Капитан Брандей вече не се усмихваше.
— Излита четвърти ескадрон — обяви командирът на ескадрилата. — Пети и шести ескадрон очакват заповедите ви.
— Да чакат! — заповяда Брандей. Не че имаше кой знае какъв избор. Пети и шести ескадрон бяха разузнавателни кораби и бомбардировачи — полезни в своята област на действия, но не в пряка битка срещу бунтовническите изтребители. — Някакви нови съобщения от „Решителен“?
— Не, сър. Последното съобщение от „Химера“, преди да спуснем защитните щитове, определя приблизителното им време на пристигане в 15,19.
