— Можете да си представите — продължи непринудено Карде — защо Фейлия не желае да рискува да изгуби когото и да е от тях в името на такива старомодни неща, като вярност към някой приятел. А пък е хвърлил толкова много усилия, за да убеди всеки колко много се интересува от всеки обикновен боец.
Лея хвърли остър поглед към Карде и изведнъж се досети накъде биеше.
— Вярно ли е, съветник? — попита недоверчиво тя. — Всичките тези приказки, че сте на страната на военните не са били нищо повече от маскарад, за да спечелите още политическа власт?
— Не се дръжте глупаво, съветник — отвърна Фейлия. Козината му се разлюля презрително: — Каква друга полза може да има политикът от войниците?
— И вас не ви интересува, че пилотите от Червения ескадрон ще загинат — продължи Карде, — защото те предпочитат да стоят настрана от политиката?
— Никой не страда, когато враговете му умират — отвърна студено ботанецът. — А всички, които не са на моя страна, са ми врагове — той размаха бластера: — Вярвам, капитан Карде, че не се налага да продължавам?
Карде отмести погледа си от Фейлия и надникна навън.
— Не, съветник — каза той. — Мисля, че казахте достатъчно.
Лея проследи погледа му. Между „Куенфис“ и „Катана“ по двойки и тройки изтребителите на Фейлия се бяха устремили да помогнат на Уедж. Изоставяха политика, който току-що беше показал докъде се простира грижата му за тяхното благополучие.
— Да — прошепна тя. — Казахте абсолютно достатъчно.
Фейлия я погледна изненадано и отвори уста, но вратата на мостика се отвори и на прага застана капитан Виргилио, придружен от двама войници.
— Съветник Фейлия — каза сковано той. — С цялото ми уважение ви моля да се върнете в каютата си. Тези мъже ще ви придружат.
Козината на ботанеца се разлюля като развълнувано море:
— Не ви разбирам, капитане.
— Не можете да останете тук, сър — отвърна Виргилио, като гласът му издаваше уважение, но с някаква рязка нотка. Приближи се до ботанеца и се наведе над интеркома: — Говори капитанът. Всички на оръдията.
Сирената за тревога мигом млъкна и Лея видя в очите на Фейлия внезапния шок — бе разбрал всичко.
— Капитане…
— Разбирате ли, съветник, някои от нас не мислят, че лоялността е толкова старомодно нещо — прекъсна го Виргилио и се обърна към Лея: — Съветник Органа Соло, бих желал да ме придружите на мостика, ако ви е удобно. Свързахме се със звезден кръстосван за подкрепление, но ще му трябва известно време, докато пристигне.
— Значи просто трябва да ги задържим дотогава — каза Лея и се изправи. Погледна към Карде и тихо каза: — Благодаря.
— Не го направих заради вас, нито за да спечелите войната — предупреди я Карде. — Мара и моите хора ще пристигнат тук всеки момент и исках да съм сигурен, че няма да им се наложи да се изправят сами срещу звездния разрушител.
— Ние ще сме тук — кимна Виргилио. — Съветник?
— Борите се за загубена кауза — опита се за последен път Фейлия, но предаде бластера си на един от войниците.
— И какво от това? — отвърна капитанът и се усмихна леко: — Целият бунт минаваше за изгубена кауза. Извинете ме, съветник, трябва да ръководя битката.
Когато пристигна докладът от „Съдник“, „Химера“ обикаляше в район, който Пелаеон тайно наричаше Лагера.
— Интересно — подхвърли Траун. — Организирали са се по-бързо, отколкото очаквах.
— Сигурно Карде е решил да бъде щедър — отвърна Пелаеон, като прегледа следващия доклад. Пет десантни совалки и три изтребителя унищожени, един от крайцерите под контрола на бунтовниците се бе присъединил към битката. Като че ли се оформяше голяма схватка. — Предлагам да изпратим още един звезден разрушител, адмирале — каза той. — Бунтовниците може да са изпратили по- големи кораби.
Ще отидем самите ние — отговори Траун. — Навигатор, определете курс обратно към флотата „Катана“.
Навигаторът не помръдна. Стоеше необичайно сковано на командния си пулт с гръб към тях.
— Навигатор? — повтори Траун.
— Адмирале, пристигна съобщение от патрулната линия — обади се внезапно свързочникът. — Неидентифицирана фрегата клас „Копие“ е навлязла в системата и се насочва насам. Настояват незабавно да говорят с вас.
Траун присви блестящите си очи и включи предавателя. Изведнъж Пелаеон се досети кой е на борда на фрегатата.
— Говори Траун — каза върховният адмирал. — Майстор Кбаот, предполагам?
— Много точно предполагате — изгърмя от говорителя гласът на Кбаот. — Искам да поговоря с вас, адмирале. Веднага!
— Тръгнали сме на помощ на „Съдник“ — отвърна Траун, но погледът му хвръкна към все още неподвижния навигатор. — Вероятно вече сте го забелязали. Когато се върнем…
— Веднага, адмирале!
Движейки се тихо в напрегнатата тишина, Пелаеон извика на компютъра курса на кораба на Кбаот.
— Ще му трябват поне петнайсет минути, за да се качи на борда — прошепна.
Траун изсъска през зъби. Капитанът знаеше какво го тревожи. В неясната ситуация на изненадваща битка едно закъснение с петнайсет минути би могло да раздели победата от поражението.
— Капитане, заповядайте на „Решителен“ да се притече на помощ на „Съдник“ — каза накрая върховният адмирал. — Ние ще останем тук, за да поговорим с нашия съюзник.
— Благодаря, адмирале — отвърна Кбаот и изведнъж навигаторът въздъхна и се размърда в креслото си. — Оценявам щедростта ви.
Траун се пресегна към контролното табло и рязко прекъсна връзката. Погледна надолу към помещението на екипажа и махна на двамата пазачи на мостика.
— Закарайте го в лазарета — посочи той неподвижния навигатор.
— Откъде ли Кбаот е намерил фрегата? — измърмори Пелаеон, когато пазачите измъкнаха навигатора от креслото и го понесоха към задния изход.
— Сигурно я е отвлякъл — отвърна върховният адмирал напрегнато. — Той може да изпраща съобщения на разстояния няколко светлинни години и със сигурност знае как да контролира хората. Очевидно се е научил да слива двете способности.
Капитанът погледна надолу към помещението за екипажа и по гърба му полазиха тръпки.
— Не съм сигурен, че това ми харесва, сър.
— И на мен не ми допада, капитане — съгласи се Траун и извърна глава, за да погледне през илюминатора. — Може би е дошло времето — добави той замислено — да преразгледаме споразумението си с майстор Кбаот. И то много внимателно.
ГЛАВА 28
Турболазерните оръдия на „Катана“ блеснаха и разпръснаха формацията на имперските десантни совалки. Един от пилотите на бунтовническите изтребители изкрещя победоносно:
— Погледни само!
— Стига си бръщолевил, седми — предупреди го Уедж, като се опитваше да погледне през пламъците. Бяха разбили носа на имперската атака и нищо повече. — Те имат в резерв много повече изтребители.
— Уедж?
Антил смени канала и отговори:
— Чувам те, Люк.
