— Имперските кораби се приближават — отвърна Хан, пристъпи до контролното табло на батареите и махна на техниците да дойдат при него. — Червеният ескадрон ще ги пресрещне, но хората на Фейлия, изглежда, се готвят да избягат.
Ландо изруга тихо.
— Не можем просто да седим тук и да оставим Уедж да се оправя сам.
— Няма — увери го мрачно Хан. — Залавяй се за работа и виж как е захранването на турболазерните оръдия. Ние ще проверим системите за контрол. Действай колкото може по-бързо. Разпръснат ли се имперските совалки, няма как да ги ударим.
— Прието.
Соло закачи предавателя на колана си.
— Как е, Шен?
— Не зле — прозвуча приглушеният глас на техника някъде изпод контролното табло. — Клайн?
— И при мен връзките изглеждат наред — отвърна другият техник от таблото в срещуположния край на помещението. — Ако успеем да накараме компютъра да включи системата… Готово! — той се обърна към Хан: — Всичко е в изправност.
Хан седна пред контролното табло на батареите, погледът му пробяга по непознатата подредба на бутоните. Чудеше се дали всичките им усилия не са напразни. Макар че бяха с напълно автоматизирани системи, управлявани от един главен компютър, крайцерите се нуждаеха от екипаж от две хиляди души.
Но имперската флота едва ли би очаквала един изоставен кораб да открие огън. Поне така се надяваше.
— Започваме — измърмори той и превключи на визуално прицелване. Десантните совалки продължаваха да се движат вкупом, като използваха стърчащите щитове, за да се предпазват от попаденията на приближаващите ги бунтовнически изтребители. по-бързите имперски изтребители се бяха изравнили със совалките и вече започваха да ги задминават.
— Имаш само един изстрел — прошепна Люк.
— Благодаря ти много — изръмжа Хан. — Добре, че ми каза.
Пое си дълбоко дъх, задържа го и нежно натисна бутона на контролното табло.
„Катана“ потрепери, турболазерните оръдия блеснаха и Хан чу две тихи прещраквания — натрупаната мощност беше изчерпана. Люк беше прав — първият изстрел на кораба беше и последен. Но пък си заслужаваше. Лазерните лъчи удариха формацията на десантните совалки точно в средата и цялата имперска част като че ли се разпадна в блясъка на попаденията. За няколко секунди всичко беше скрито зад последвалите експлозии и облаците отломки. След това от този облак изскочиха две совалки. Още няколко се присъединиха към тях, но всички се движеха тромаво. Явно канонадата доста ги бе разтърсила.
— Май си улучил пет от совалките — докладва Клайн, който надничаше през макробинокъл, притиснат плътно към лицето му. — И няколко изтребителя.
— Като че ли се опитват да избягат — добави Люк.
— Добре — кимна Хан, изправи се и извади предавателя: — Нищо повече не можем да направим. Как е при теб, Ландо?
— Предизвика истинска бъркотия — обади се кисело приятелят му. — Изгоря захранването на контролното табло на батареите и най-малко един генератор. Какво ще правим сега?
— Ще се приготвим да ги посрещнем на борда — отвърна Хан. — Среща в главния коридор на десния борд точно пред хангара. Там ще видим каква отбранителна тактика да измислим.
— Прието.
Хан прекъсна връзката и махна с ръка.
— Да вървим.
— Отбранителната тактика трябва да бъде добра — подхвърли Люк, когато напуснаха мостика и тръгнаха по десния коридор. — Особено когато говорим за шанс горе- долу четирийсет към едно.
Приятелят му поклати глава:
— Никога не казвай предварително какви са шансовете ни — смъмри го той и погледна към часовника си. Но вече нямаше никакво значение, колко е часът. — Не знаеш кога ще се променят.
— Не можем да ги изоставим — повтори Лея, смътно осъзнавайки, че говори на Фейлия като на дете. — Там са брат ми, съпругът ми и дванайсет чудесни пилоти на изтребители. Не можем просто да ги оставим на Империята.
— Не бива да поставяте личните си чувства над задълженията си към Новата република, съветник — отвърна ботанецът. Козината му се раздвижи леко, вероятно се радваше на проникновението си. Но бластерът в ръката му не помръдна. — Но вие го знаете.
— Тук не става въпрос за лични чувства — настоя Лея, опитвайки се да запази самообладание. — Става въпрос…
— Един момент — прекъсна я Фейлия и докосна интеркома: — Капитане? Колко ни остава до прехвърлянето в хиперпространството?
— Минута — отвърна Виргилио. — Може би две.
— Направете го възможно най-бързо, капитане — заповяда Фейлия. Изключи интеркома и погледна отново Лея: — Какво казвахте, съветник?
Лея едва успя да си наложи да отпусне стиснатите си зъби. Ако ботанецът отклонеше бластера си поне за миг, можеше да се опита да скочи върху него. Но сега беше безпомощна. Малките й способности в Силата не бяха достатъчни, за да сграбчи или да отклони бластера.
— Хан и Люк са жизненоважни за Новата република — каза тя. — Ако загинат или ги заловят…
— „Катана“ стреля — тихо се обади Карде и се изправи, сякаш за да види по-добре.
Лея погледна през илюминатора към далечните имперски кораби, обгърнати в пламъци.
— Те знаят страшно много неща за делата на Новата република, Фейлия. Да не би да искаш Империята да научи тайните ни?
— Страхувам се, че ти пропускаш истинската цел на съветника, Лея — каза Карде и се приближи. Мина пред нея и скришом хвърли информационен чип върху конзолата на предавателя. — Ти си загрижена за семейството си, разбира се — продължи той, направи още няколко крачки и се извърна с лице към ботанеца. — Съветник Фейлия се ръководи от други приоритети.
— Сигурна съм, че е така — подхвърли намръщено Лея. Гърлото й внезапно пресъхна, като прочете съобщението на хвърления от Карде чип:
Включи интеркома и предавателя.
Тя вдигна поглед. Бластерът на Фейлия все още бе насочен към нея, но виолетовите очи на ботанеца гледаха към Карде. Лея стисна зъби, съсредоточи се върху контролното табло зад съветника и се присегна със Силата. Интеркомът безшумно се включи. Напрегна се още веднъж и предавателят го последва.
— Не ви разбирам — обърна се тя към Карде. — Какви може да са другите приоритети на съветник Фейлия?
— Съвършено просто — отвърна контрабандистът. — Съветник Фейлия се ръководи единствено от мисълта за политическото си оцеляване. Той бяга от битката, защото е събрал на борда на този кораб най- верните си привърженици и не желае да рискува живота на нито един от тях.
Лея премига изненадано:
— Какво? Но аз си мислех…
— Че това е нормалният екипаж на „Куенфис“ ли? — Карде поклати глава: — Нищо подобно. От него на борда са останали единствено капитанът и висшите офицери, а повечето от тях открай време са на негова страна. Тъкмо по тази причина Фейлия се опитваше да забави и да отложи заминаването ни от Корускант — за да направи смени в разпределението на длъжностите и да се увери, че всички на кораба ще бъдат верни негови хора — контрабандистът се позасмя. — Но нито един от тях не го е разбрал, разбира се. На всеки е било обяснено, че това е някакво специално тайно споразумение.
Лея кимна. Усещаше как цялата изстива. Значи не беше само капитанът. Целият кораб беше на страната на Фейлия.
Това беше краят. Тя беше загубила. Дори ако имаше начин да се отърве от самия Фейлия, не можеше да направи нищо.
