— Решихме да останем на крайцера. Ще попаднем право на изтребителите им, а ти много добре знаеш какви са възможностите за отбрана на транспортните кораби. Изведи групата си от тук и потърсете помощ.
Уедж виждаше, че оцелелите десантни совалки се преподреждат във формация за оттегляне. Изтребителите се движеха пред тях, за да им проправят път.
— Няма да издържите — отвърна спокойно той. — На борда на десантните совалки има най-малко триста войници.
— Ние имаме по-добри шансове срещу тях, отколкото вие срещу звездния разрушител — отговори Люк. — Хайде, изчезвайте!
Уедж стисна зъби. Люк беше прав и двамата го знаеха. Но да изостави приятелите си тук…
— Водач на червените, говори командирът на златните — обади се внезапно нов глас от предавателя. — Моля за разрешение да се присъединя към празненството.
Антил изненадано погледна през илюминатора. Двата ескадрона изтребители от „Куенфис“ бързаха да настигнат групата му с всички сили.
— Няма проблеми — каза той. — Бях загубил надежда, че съветник Фейлия ще ви позволи да дойдете да си поиграете.
— Фейлия вече изобщо няма думата — отвърна мрачно другият. — Ще ви разкажа после. Капитанът предаде командването на Органа Соло.
— Ето първата добра новина за деня — изсумтя Уедж. — Слушайте тогава какъв е планът. Отделете четирима от вашите да ударят десантните совалки, а с останалите ще поемем изтребителите. Ако имаме късмет, ще се справим с тях, преди да излети втората вълна. Случайно да водите някакво подкрепление?
— Капитанът каза, че се задава един звезден кръстосвач — отвърна водачът на златните. — Но нямам представа, кога ще пристигне.
Вероятно няма да е скоро, помисли си Уедж.
— Добре. Да се хващаме на работа.
Близо до дока за скачване на звездния разрушител се появиха нови следи от двигатели — излетяла бе втората вълна изтребители. След малко щеше да стане доста напечено, но засега бунтовниците превъзхождаха по брой имперските изтребители. И имперските пилоти го знаеха. Те се пръснаха, като се опитваха да разделят противниците си и да ги отвлекат настрани, където те нямаха да могат да се прикриват. Уедж бързо прецени ситуацията и заповяда:
— До всички изтребители: бой един срещу един. Изберете целта си и започвайте!
Два от имперските изтребители бяха преустроени прехващачи. Той избра единия, напусна мястото си във фронта на атаката и се устреми по дирите му.
Каквито и загуби да бе претърпяла Империята в кораби и персонал през последните пет години, бързо стана ясно, че програмата им за обучаване на пилоти изобщо не беше пострадала. Избраният от Уедж прехващач избегна умело първата му атака, зави встрани, за да намали скоростта, като се отдръпна от пътя на преследващия го Уедж, и завъртя лазерите си така, че да може да обстрелва приближаващия отзад изтребител. Уедж се гмурна надолу, един изстрел прелетя близо до него и задейства сензорите за топлина на десния борд, и рязко зави надясно. Приготви се за втори изстрел, но такъв не последва. Изкара кораба си от падащия полет и се огледа за врага.
— Зад теб, водач! — избумтя в ушите му гласът на трети и Уедж отново се гмурна надолу. Лазерният изстрел прелетя над него. Имперският пилот не само че не се бе заблудил от маневрата му, но и го бе последвал с безупречно изпълнение. — Все още е след теб — обади се отново трети. — Оттегли се, пристигам след минута.
— Няма нужда — отвърна Уедж.
В шеметното си спускане зърна, че към него отляво се приближава друг имперски изтребител. Дръпна рязко лостовете, прекрати свободното падане и се отправи право към него. Пилотът на имперския изтребител изведнъж видя приближаващата заплаха и се опита да се дръпне встрани.
Точно на това разчиташе Уедж. Той се гмурна под другия изтребител и започна да се изкачва спираловидно, прелетя опасно близо до горната част на имперския изтребител и се завъртя с носа натам, откъдето бе дошъл.
Имперският прехващач, който не го бе последвал, за да не застраши един от своите, се оказа неподготвен. Един точен изстрел от лазерното оръдие на Уедж го превърна на парчета.
— Добра работа, водач на свирепите — обади се водачът на златните. — Мой ред е.
Уедж разбра какво искаше да му каже. Включи двигателите на пълна мощност и се отдръпна от имперския изтребител, който бе използвал за прикритие. Изчезна точно когато лазерното оръдие на водача на златните го взе на прицел.
— Как вървят нещата? — попита Уедж.
Капакът над главата му блесна за миг с отразената светлина от експлозията.
— Свършихме.
— Така ли? — възкликна изненадано Антил и завъртя кораба си в широк полукръг. Наоколо се виждаха единствено бунтовнически изтребители. И, разбира се, увеличаващите се облаци от блестящи останки. — Какво стана с десантните совалки?
— Не знам — призна другият. — Трети и четвърти от Златния ескадрон, докладвайте.
— Свалихме шест парчета, водач — обади се нов глас. — Не знам какво стана със седмата.
Уедж изруга наум, превключи каналите на предавателя и хвърли поглед назад към звездния разрушител. Новата група имперски изтребители бързо се приближаваше. Имаше време само колкото да предупреди „Катана“.
— Люк? Скоро ще си имате компания.
— Знам — отвърна напрегнато приятелят му. — Вече са тук.
Имперските войници изскочиха от десантната совалка с ожесточен прикриващ огън и се насочиха към двете врати на хангара. От мястото си Люк не можеше да проследи движението им, но виждаше групата на Хан, която спокойно ги очакваше зад лявата врата. Чуваше изстрелите и усещаше приближаването на имперските войници.
Нещо в излъчването им го накара да изтръпне. Нещо не беше, както трябва… Предавателят му изпиука.
— Люк? — обади се тихо Ландо. — Идват. Готов ли си? Люк свали лазерния меч и за последен път провери капана, който бе приготвил. Голяма част от тавана на коридора висеше на няколко метални нишки и бе готова да се стовари при най-малкото движение. Зад него на още две места в коридора имаше такива капани.
— Всичко е на мястото си — отвърна той.
— Добре. Започва се…
Внезапно в какофонията се намеси свистенето на нови оръжия — групата на Хан откри огън срещу имперските войници. Няколко секунди пукотевицата бе оглушителна, после изведнъж се чу звук на огъващ се метал и стрелбата спря.
Иззад ъгъла на коридора, където чакаше Люк, се показаха четиримата техници. На лицата им беше изписана смесица от страх, нервност и възбудата на хора, оцелели при първата си истинска битка. След тях вървеше Ландо, а Хан и Чубака идваха последни.
— Готов ли си? — попита Хан.
— Да — Люк показа прорязаните части от тавана и стените. — Но това няма да ги задържи дълго.
— Нищо — изръмжа Хан. — Ако унищожи неколцина, все е нещо. Да вървим.
— Чакай малко — спря го Люк и се присегна със Силата. Съзнанието на имперските войници го безпокоеше по странен начин. — Разделят се. Половината все още са пред вратите вляво, другите се насочиха към бойния отсек вдясно.
— Опитват се да ни обкръжат — кимна Хан. — Ландо, тази част изолирана ли е от мостика?
— Не. Вратите на хангара би трябвало да издържат за малко, но след бойния отсек има истински лабиринт от складове и помещения за поддръжка, откъдето сигурно могат да излязат в главния десен коридор. Вратите са твърде много, за да затворим всичките.
