— Какви проблеми? — попита Карде, застанал зад нея.
— Ловци на глави — отвърна Мара и му подаде електронния бележник. В средата на екрана се появи в рамка снимка на Карде с надпис над нея „20 000“. — Сигурно всички сме вътре — продължи тя. — Или поне тези, за които знае върховният адмирал Траун.
— Значи сега струвам двайсет хиляди — прошепна Карде и набързо разгледа останалите снимки в чипа. — Поласкан съм.
— Само това ли ще кажеш? — настоя Мара. Той я погледна и попита спокойно:
— Какво искаш да чуеш? Че си права, а аз бърках за интереса на Империята към нас ли?
— Не ме интересува кой е крив и кой прав — отвърна сковано тя. — Искам да знам какво ще правим.
Карде погледна отново електронния бележник, едно мускулче на челюстта му леко се опъна.
— Ще направим единственото правилно нещо — каза той. — Ще отстъпим. Данкин, обади се по кодирания канал на Лахтън и му предай да започне да разглобява защитните устройства. След това се свържи с Чин и неговия екип и ги прати да опаковат наново нещата в складовете за екипировка. Ще останеш тук да помогнеш на мен и Мара. Искам, ако е възможно, да излетим от Риши преди полунощ.
— Добре — отвърна Данкин, който вече беше започнал да щрака по клавиатурата на командното табло.
Карде върна на Мара електронния бележник:
— Да се хващаме на работа.
Тя сложи ръка на рамото му и го спря:
— А какво ще стане, когато свършат всичките ни тайни бази?
Той отвърна на погледа й.
— Няма да дадем флотата „Катана“ принудително — снижи той гласа си до шепот. — Нито на Траун, нито на някой друг.
— Може и да ни се наложи — отвърна тя.
Погледът му стана по-твърд:
— Може да решим да го направим — поправи я Карде. — Никога няма да се подчиним на чужда воля. Ясно ли е?
Мара се намръщи, но кимна:
— Да.
— Добре — Карде погледна над рамото й към Данкин, който говореше по предавателя. — Чака ни много работа. Да почваме.
Мара бе готова да се обзаложи, че няма да успеят да съберат отново екипировката си за по-малко от двайсет и четири часа. За нейна изненада екипът събра всичко и се приготви за излитане в един часа след полунощ местно време. Час по-късно, след като се разделиха с доста щедри подкупи за официалните власти на космодрума, напуснаха Риши и се прехвърлиха в хиперпространството.
по-късно същата вечер, докато „Волният Карде“ се носеше в пъстротата на хиперпространството, сънищата й започнаха отново.
ГЛАВА 6
Отдалеч приличаше на обикновен товарен кръстосвач — стар, бавен, със съвсем леко въоръжение, като единственото му предимство в битката беше големината. Но подобно на толкова други неща във войната външността му заблуждаваше и Пелаеон трябваше да признае, че ако върховният адмирал Траун не беше на мостика на „Химера“, кръстосвачът щеше да ги изненада.
Но Траун седеше в командното кресло и веднага прецени като несъстоятелна вероятността бунтовническите стратези да поставят този важен конвой под охраната на толкова слаб кораб. Така че, когато от хангарите на товарния кръстосвач внезапно изригнаха три ескадрона изтребители, имперските изтребители от „Химера“ вече бяха в космоса, готови за атака.
— Интересна тактика — подхвърли Траун. В пространството между „Химера“ и бунтовническия конвой започнаха да проблясват лазерни изстрели. — Макар и не нова. Идеята товарни кръстосвачи да се превръщат в носачи за изтребители бе предложена за пръв път преди повече от двайсет години.
— Но не си спомням някога да е била приложена — отвърна Пелаеон с известна нервност в гласа и погледна към тактическия екран.
Новите бунтовнически изтребители бяха по-бързи от предишните модели и той не беше сигурен дали имперските ще се справят с тях.
— Чудесни кораби! — каза Траун, сякаш прочел мислите на капитана. — Въпреки че си имат и недостатъци. Особено при тези обстоятелства — високоскоростните бойни машини са по-подходящи за внезапни нападения, отколкото за охрана на конвои. Задължението да остават близо до голяма степен обезценява предимството им в скоростта — синьо-черната му вежда се повдигна: — Може би това е резултатът от отстраняването на адмирал Акбар от поста главнокомандващ.
— Вероятно — наистина изглеждаше, че имперските изтребители вземат надмощие в битката, а и самата „Химера“ нямаше никакви проблеми с товарния кръстосвач. Останалите кораби от конвоя се опитваха да се сгушат един до друг зад огневата линия, сякаш това щеше да им помогне с нещо. — Но пък хората на Акбар все още са на властови позиции.
— Вече говорихме за това, капитане — каза Траун с леко охладнял тон. — Ако бяхме осигурили неопровержими доказателства срещу Акбар, щяхме да го унищожим далеч по-бързо. Но подмолната тактика също го неутрализира и освен това изпраща вълни на несигурност и объркване в цялата политическа система на бунтовниците. В крайна сметка това ще им отвлече вниманието и ще ги отслаби точно когато ние станем готови да започнем операция „Тантис“. В най-добрия случай може дори да разцепи целия съюз — адмиралът се усмихна: — Самият Акбар е заменим, капитане, но не така стоят нещата с деликатния политически баланс, който бунтовниците са си изградили.
— Разбирам всичко това, адмирале — изръмжа Пелаеон. — Просто не съм сигурен в предположението ви, че можем да разчитаме оня ботанец в съвета да доведе нещата толкова близо до предречената от вас кризисна точка.
— А, със сигурност ще го направи — каза Траун, усмихна се подигравателно и се извърна да погледне към отблясъците от сражението с конвоя на противника. — Прекарах много време в изучаването на ботанското изкуство, капитане, и вече познавам и разбирам расата доста добре. Няма никакво съмнение, че съветник Фейлия ще изпълни великолепно своята роля. Всичко ще бъде така, сякаш директно му дърпаме конците — той включи предавателя на командното табло: — До батареите на десния борд: една от фрегатите в конвоя се опитва да заеме позиция за атака. Приемете, че това е въоръжено подкрепление, и се разправете с нея, както трябва. Ескадрон А-2 и А-3 да се пренасочат към прикриване на десния борд, докато фрегатата не бъде неутрализирана.
Оръжейниците и командирът на ескадрилата изтребители сигнализираха, че са получили заповедта, и турболазерните оръдия забълваха огън срещу фрегатата.
— А какво ще стане, ако Фейлия спечели? — настоя Пелаеон. — Имам предвид — да спечели много бързо, преди да се стигне до политическа криза. Според вашия анализ на расата всеки ботанец, който се е издигнал толкова високо, както Фейлия, би трябвало да е много интелигентен.
— Да, но това не означава непременно, че би представлявал заплаха за нас — отговори Траун. — Ботанецът сигурно е от политиците, които оцеляват във всякаква ситуация, но такъв тип ораторски умения невинаги означава и военна компетентност — адмиралът сви рамене: — Всъщност една победа на Фейлия само ще удължи тази изключително неудобна за нашия противник ситуация. Предвид на подкрепата, която ботанецът се опитва да получи от военните на бунтовниците, политиците ще трябва да минат през още една яростна борба, когато разберат грешката си и се опитат да го отстранят.
— Прав сте, сър — кимна Пелаеон, потискайки въздишката си.
Това беше още една проява на обърканата подмолна игра, с която така и не успя да свикне. Само се надяваше върховният адмирал да е прав за крайния резултат. Би бил истински провал, ако накрая не извлекат някаква реална полза след брилянтната банкова операция, осъществена от разузнаването.
— Доверете ми се, капитане — каза Траун в отговор на неизречените му тревоги. — Смея да кажа, че
