колона. Подскочи, хвана се за колоната на два метра височина и се закрепи здраво за дървото с ноктите за катерене. След три бързи набирания стигна до покрива и като държеше внимателно почти изпадналия в истерия дроид, запълзя по веригата.
— Млъкни, Трипио — извика Лея, клекна пред нишата и погледна вътре.
Таванът наистина следваше наклонения покрив, така че в задната си част нишата беше значително по- висока. Покрай стената имаше нещо като пейка. Беше доста тясно, но щяха да се поберат.
— най-добре го изключи — викна тя на уукито. — Може да носят радари.
Ако имперските войници наистина разполагаха с радари, играта щеше да приключи много бързо. Заслушана във воя на приближаващите двигатели, тя се надяваше единствено че след отрицателния резултат от проверката предната вечер върховният адмирал няма да си направи труда да проверява отново.
Чубака вече беше стигнал до средата. Увисна на една ръка за веригата и безцеремонно пусна Трипио върху чинията. Дроидът нададе последен протестен писък, който секна почти мигновено, защото уукито се пресегна и го изключи. Чубака се спусна към пода и тупна тъкмо когато двигателите отвън замлъкнаха.
— Бързо! — изсъска Лея и задържа вратата отворена. Чубака пробяга през дукхата и се шмугна през тесния отвор. Главата му опираше в наклонения таван, а краката му се простираха от двете страни на пейката. Лея се вмъкна след него и се сви на земята между краката му.
Едва успя да затвори вратата на нишата, и на прага на дукхата се появиха имперски офицери.
Лея се притисна към задната стена и краката на Чубака. Опита се да успокои дишането си и се вглъби в джедайската техника за усилване на сетивата, на която Люк я беше научил. Пресекливият дъх на Чубака гърмеше в ушите й, сърцето му бумтеше като невидим водопад около главата и раменете й. Изведнъж тя отчетливо почувства тежестта и размера на корема си и леките помръдвания на близнаците в него, усети твърдостта на пейката, на която седеше, долови различните миризми в козината на уукито, уханието на незнайното дърво, от което беше построена дукхата, собствената си пот. През стената отвън се чуваха решителните стъпки и удари на лазерните карабини в бронята на щурмоваците и тя мислено благодари, че се бяха отказали от първоначалния план за бягство.
Отвътре долетяха гласове.
— Добро утро, майко — каза спокоен и студен глас. — Виждам, че третият ти син Кабарак е при теб. Чудесно.
Лея потрепери, шумоленето от търкането на туниката о кожата й се стори оглушително. Гласът на непознатия беше точно като на имперски висш офицер, но се отличаваше със спокойствието и осъзнатата тежест на истинската власт. Власт, надминаваща дори високомерната любезност, която бе получила от губернатора Таркин на борда на „Звездата на смъртта.“
Това можеше да бъде единствено върховният адмирал.
— Поздравявам ви, господарю — измяука майката със спокойно звучащ глас. — Вашето посещение е чест за нас.
— Благодаря — отвърна върховният адмирал учтиво, но в гласа му се долавяше острота. — А ти, Кабарак от племето кимбар, ти също ли си доволен от присъствието ми тук?
Бавно и внимателно Лея се извърна надясно, като се надяваше да зърне новодошлия през покритите с тъмна мрежа прозорци. Не успя да види нищо, имперските офицери бяха все още до вратата, а и тя не смееше да приближи лицето си до мрежата. Дръпна се назад. Чуха се отмерени стъпки и след няколко секунди в центъра на дукхата се показа върховният адмирал.
Лея се взря през мрежата в него. По тялото й минаха ледени тръпки. Хан й беше описал мъжа, когото бе видял на Миркр — със светлосиня кожа, блестящи червени очи, бяла имперска униформа. Фейлия беше убеден, че е самозванец или в най-лошия случай — самообявил се мофианец. И оттогава се чудеше дали Хан не бе сбъркал. Вече знаеше, че е прав.
— Разбира се, господарю — отвърна Кабарак. — Защо да не съм?
— Как смееш да говориш така на върховния адмирал?
— обади се непознат глас.
— Приемете извиненията ми — каза ногрито. — Не исках да проявя неуважение.
Лея потръпна. Несъмнено беше така, но дори за нея, така слабо разпознаваща нюансите в речта на ногрите, думите бяха изречени прибързано и оправдателно. За върховния адмирал, който познаваше расата доста по- добре…
— А какво искаше? — попита върховният адмирал и впи поглед в Кабарак и майката.
— Аз… — запъна се командосът. Траун мълчаливо чакаше. — Съжалявам, господарю — каза най-накрая ногрито.
— Бях прекалено изненадан от посещението ви в нашето просто селце.
— Очевидно извинение — каза имперският офицер. — Вероятно дори е правдоподобно, само че снощи не изглеждаше толкова стъписай от появата ми — той вдигна въпросително вежди: — Или просто не си очаквал да ме видиш отново толкова скоро?
— Господарю…
— Какво е сега наказанието на ногрите, ако някой излъже господаря си? — прекъсна го върховният адмирал. Студеният му глас внезапно беше станал рязък. — Смърт ли както в миналото? Или ногрите вече не тачат такива отживели разбирания, като честта?
— Господарят няма право да обвинява така син на племето кимбар — намеси се сковано майката на рода.
Върховният адмирал леко премести поглед.
— по-добре запази съветите за себе си, майко. Този син на племето кимбар ме излъга, а аз не подминавам такива неща — блестящият поглед се премести отново: — Кабарак от племето кимбар, разкажи ми за пленничеството си на Кашиуук.
Лея стисна здраво лазерния меч. Студеният набразден метал се впи в дланта й. По време на краткото му пленничество на Кашиуук тя беше убедила Кабарак да я доведе на Онор. Ако ногрито издадеше всичко…
— Не разбирам какво искате да кажете — отвърна Кабарак.
— Така ли? — възкликна върховният адмирал. — Позволи ми тогава да освежа паметта ти. Не си избягал от Кашиуук, както твърдиш в доклада си и заяви снощи пред мен в присъствието на майката на рода и вожда на племето. Всъщност след провала на мисията си бил пленен и този месец, в който отсъстваше, си прекарал не в медитация, а в килията за разпити в затвора на уукитата. Сега вече спомняш ли си?
Лея предпазливо си пое дъх, не смееше да повярва на ушите си. По какъвто и начин да беше научил върховният адмирал за залавянето на Кабарак, напълно погрешно тълкуваше фактите. Значи все пак имаха възможност да се спасят, стига ногрито да запазеше хладнокръвие и да се държеше благоразумно.
Но явно майката се съмняваше, че той ще мине сам изпитанието.
— Моят трети сън не би лъгал за такива неща, господарю — намеси се тя, преди Кабарак да каже нещо. — Той винаги е следвал повелите на честта и дълга.
— Така ли? — изръмжа върховният адмирал. — Командос, заловен от врага и подложен на разпити, и все още жив? Това ли са повелите на дълга и честта?
— Не са ме залавяли, господарю — сковано отвърна Кабарак. — Наистина избягах от Кашиуук, както ви казах. Върховният адмирал се взираше безмълвно в него.
— Отново казвам, че ти, Кабарак от племето кимбар, лъжеш — изрече тихо той след няколко секунди. — Но това няма значение. Със или без твоята помощ ще разбера истината за този месец, в който си отсъствал, и цената, за която си платил свободата си. Рък?
— Господарю? — обади се непознатият глас.
— Кабарак от племето кимбар е арестуван в името на Империята. Придружи го заедно с втори ескадрон до десантната совалка и го изпрати за разпит на „Химера“.
Чу се остро съскане.
— Господарю, това е нарушение…
— Мълчи, майко — прекъсна я върховният адмирал. — Или ще те пратя да му правиш компания в затворническата килия.
— Няма да мълча — изръмжа майката на рода. — Ако някой ногри бъде обвинен в предателство, той
