щеше да ги превърне в свои последователи. Върховният адмирал Траун му го беше обещал в замяна на помощта му за Империята.
При тази мисъл той потрепери. Помощта, която върховният адмирал искаше от него, му струваше страшно много. За да изпълни задачите си, трябваше да се съсредоточи докрай, да държи под контрол мислите и чувствата си, и то за доста дълго. На Уейланд не му се налагаше да прави такива неща, след като бе победил императорския Пазител.
Усмихна се. Битката с Пазителя наистина беше величествена. Но когато се опита да си я спомни, подробностите се пръснаха като повдигнати от вятъра сламки. Беше толкова отдавна.
Толкова отдавна, колкото трептенето в Силата.
Кбаот поглади брадата си, пръстите му докоснаха медальона, долепен до кожата на гърдите. Стисна топлия метал в дланта си, опитвайки да се пребори с призраците на миналото, да зърне скритото в тях. Да, не грешеше. През изминалите три сезона бе долавял три подобни проблясъка в Силата. Явяваха се изневиделица, задържаха се за известно време и изчезваха. Сякаш някой, който се беше научил как да използва Силата, в един момент изненадващо забравяше за всичко.
Кбаот не разбираше произхода и значението на тези изкривявания в Силата, но тъй като не представляваха заплаха за него, не им отдаваше значение.
Усети как в орбита навлезе имперски звезден разрушител и спря високо над облаците, където никой друг на Джомарк не можеше да го види. Щом паднеше нощта, щяха да го отведат някъде, може би в Таанаб, за да помогне в координацията на поредната имперска атака.
Не изгаряше от нетърпение да изпита усилията и болката. Но си заслужаваше, защото заради тях щеше да получи джедаите. Щеше да ги моделира по свой образ и подобие и те щяха да станат негови слуги и последователи до края на живота си.
И тогава дори върховният адмирал Траун щеше да бъде принуден да признае, че Хорус Кбаот е намерил истинското значение на властта.
ГЛАВА 2
— Съжалявам, Люк — разнесе се гласът на Уедж Антил от предавателя. Думите долитаха накъсани от статичното напрежение. — Опитах всичко, за което се сетих, позовах се на ранга и пълномощията си и дори използвах някои, с които не разполагам. Нищо не стана. Някой от ония некадърници най-горе е издал заповед, че слуисианските отбранителни кораби се ползват с абсолютно предимство в доковете за ремонт. Докато не открием този тип и не го убедим да ни даде специално разрешение, няма да можем да накараме никого да докосне твоя изтребител.
Люк Скайуокър се намръщи, недоволен от четиричасовото размотаване, буца стягаше гърлото му. Бяха изгубени четири скъпоценни часа, краят на чакането не се виждаше, а в този момент на Корускант се решаваше съдбата на цялата Нова република.
— Успя ли да научиш името на този негодник? — попита джедаят.
— Не — отвърна Уедж. — Всяка следа, която подхващах, изчезваше на три равнища над механиците. Не съм се отказал и продължавам, но знаеш, че сега всичко е толкова объркано…
— Да, нормално след нападение на имперската флота — въздъхна Люк.
Много добре разбираше защо слуисианците бяха степенували така нещата, но нали все пак не бе тръгнал на излет за удоволствие. До Корускант оставаха шест дни полет, а с всеки час закъснение политическите противници на Акбар заздравяваха позициите си.
— Продължавай опитите. Аз ще изляза за малко.
— Добре — отговори пилотът. — Виж, разбирам, че се тревожиш за случилото се на Корускант, но никой не може сам да разреши проблемите там, дори и един джедай.
— Знам — съгласи се неохотно Люк. Хан вече беше на път за столицата на Новата република, а и Лея беше там…
— Просто не мога да стоя спокойно тук, встрани от събитията на Корускант.
— Аз също — Уедж леко снижи глас. — Все пак имаш още една възможност. Не я забравяй.
— Няма — обеща Люк.
Изкушаваше се да приеме предложението на приятеля си, но вече не беше официално в армията на Новата република, а и флотата дежуреше в пълна бойна готовност край корабостроителницата, така че, ако Уедж му отстъпеше изтребителя си, мигновено щеше да се изправи пред военен съд за предоставянето на военен изтребител на цивилно лице. Възможно беше на съветник Борск Фейлия и фракцията му да не им се занимава с някого с толкова нисък ранг, като командир на ескадрила, но пък можеха да решат да дадат урок на поддръжниците на сваления адмирал и Люк не искаше да рискува излишно. Разбира се, Уедж знаеше какво го очаква, дори по-добре от него, и това правеше предложението му още по-щедро.
— Оценявам го — каза Люк, — но освен ако не се случи нещо наистина ужасно, по-добре да изчакам да поправят моя.
— Добре. Как е генерал Калризиан?
— В медицинска камера е, като тази в моя изтребител — сухо отвърна джедаят. — Всички лекари и медицински роботи в болницата са заети с ранените в битката. Изваждането на късчета метал и стъкло от леко пострадал цивилен не ги занимава в момента.
— Едва ли е особено доволен.
— Виждал съм го и в по-добро настроение — призна Люк.
— най-добре да отида да се опитам да накарам лекарите да се заемат с него. А ти подбутни слуисианската бюрокрация от твоята страна. Ако и двамата натиснем достатъчно, може би ще се срещнем в средата. Уедж цъкна с език:
— Добре. Скоро ще се чуем пак.
След едно последно прещракване връзката прекъсна.
— Късмет — тихо добави Люк, изправи се от обществения терминал и тръгна през централната приемна на Слуис Ван към лекарското отделение.
Ако и другите обществени системи в Слуис Ван бяха пострадали от имперското нападение толкова, колкото линиите за вътрешна връзка, сигурно щеше да минат немалко часове, преди някой да намери достатъчно свободно време, за да сложи нови компресори на един граждански изтребител.
Но въпреки това нещата не бяха толкова зле, колкото можеше да бъдат. Люк внимателно си проправяше път през забързаните тълпи, които едва ли не тичаха във всички посоки наведнъж. Тук имаше и няколко кораба от Новата република, чиито механици можеха да се окажат по-склонни от слуисианците да поправят изтребителя на един бивш офицер. И ако нещата съвсем се влошеха, щеше да се опита да се свърже с Корускант и да види дали Мон Мотма не може да ускори малко работата им.
Но този вариант си имаше и отрицателна страна — обаждането за помощ щеше да създаде впечатлението за слабост, а едва ли показването на слабост пред съветник Фейлия бе подходящо в този момент. Поне така му се струваше. От друга страна, ако покажеше, че винаги може да разчита на личното внимание на най-високопоставения човек в Новата република, това щеше да изглежда като знак за сила и единство.
Люк недоволно поклати глава. Вероятно способността да разбере и двете страни в спора бе много полезно качество за един джедай, но пък допълнително усложняваше политическите машинации. И това беше още една основателна причина, поради която винаги се беше опитвал да остави политиката на Лея. И сега можеше само да се надява, че тя е достатъчно способна да се справи с предизвикателството.
И болничното отделение бе претъпкано като останалите отсеци в главната станция на Слуис Ван, но тук поне много от хората лежаха мълчаливо на пода или се подпираха на стените, а не се щураха насам-натам. Люк си проправи път през разхвърляните по коридора кресла и носилки и стигна до голяма зала, превърната в чакалня за не толкова спешните случаи. Ландо Калризиан, обзет от очевидно нетърпение и отегчение, бе настанен в далечния ъгъл. С едната си ръка той притискаше към гърдите си сърдечен седатор, а с другата едва държеше електронен бележник и го гледаше.
— Лоши новини? — попита джедаят.
— Като всичко, дето ми се струпа на главата напоследък — отвърна приятелят му и хвърли електронния бележник на празния стол встрани. — Цената на фредиума отново пада на борсата. Ако не се покачи малко
