през следващите месеци, ще загубя няколко стотици хиляди долари.
— Ужас — кимна Люк. — Това е основният продукт на Пътуващия град, нали?
— Един от основните — отвърна намръщено Ландо. — Произвеждаме разни неща, така че понижаването на цените на едно от тях да не ни се отрази катастрофално. Проблемът е, че през последните месеци складирахме големи количества, защото очаквах, че цената ще се покачи. А ето че става точно обратното.
Люк успя да потисне усмивката си. Това отново си беше старият Ландо. Макар и да бе станал почтен гражданин и сякаш спазваше законите, не се отказваше от спекулативните си игрички.
— Е, аз ти нося малко добри новини, които могат да ти помогнат да преглътнеш загубата. Тъй като всички кораби, които имперската флота се опита да отмъкне, принадлежат на Новата република, не се налага да минаваме през сложната слуисианска бюрокрация, за да си прибереш минните къртици. Ще трябва само да подадеш нужната молба до командващия флотата на Новата република и веднага ще си ги получиш.
Лицето на Ландо леко се разведри.
Чудесно, Люк! Нямаш представа, какво ми струваше да се сдобия с тях. Сега да се намери такова количество минни къртици, е направо невъзможно. Приятелят му отклони благодарностите:
— Това беше най-малкото, което можех да направя за теб. Сега ще отида до регистратурата, да видя дали не мога да ускоря и лечението ти. Свърши ли с електронния бележник?
— Да, вземи си го. Нещо ново за изтребителя?
— Не — отвърна Люк. — Само повтарят, че ще им трябват още няколко часа, за да…
Джедаят усети внезапната промяна в излъчването на Ландо секунда преди приятелят му да го сграбчи за ръката, и настойчиво го попита:
— Какво става?
Ландо се беше вторачил с празен поглед в нищото, сбърчил чело съсредоточено, и душеше въздуха.
— Откъде идваш? — попита той внезапно.
— Минах през централната приемна и ползвах един от обществените терминали — отвърна Люк. Изведнъж забеляза, че Ландо не души въздуха, а ръкава му. — Защо?
Калризиан пусна ръката му и бавно каза:
— Мирише на тютюн „Карабаба“, не може да се сбърка. Не съм подушвал този аромат от… — Ландо вдигна поглед към младия джедай. Изглеждаше още по-напрегнат. — Това е Нилс Фериер. Друг не може да бъде.
— Кой е Нилс Фериер? — попита Люк и усети, че сърцето му започва да бие по-бързо. Нервността на Ландо беше заразителна.
— Един човек, огромен и доста пълен — отвърна приятелят му. — Тъмна коса, вероятно и брада, въпреки че това може да се промени. Сигурно е пушил дълга тънка цигара. Да, разбира се, че е пушил, по теб се усеща ароматът. Спомняш ли си да си го виждал?
— Почакай малко — Люк затвори очи и се вглъби в себе си с помощта на Силата.
Усилването на спомените от близкото минало бе едно от джедайските умения, на които Йода го бе научил. Картините бавно се движеха назад — лекарското отделение, разговорът с Уедж, търсенето на обществен терминал… Ето! Беше точно както го описа Ландо, разминаха се на не повече от три метра.
— Видях го — каза той на Ландо и запечата образа на непознатия в главата си.
— Къде отиваше?
— Ммм… — Люк отново пусна потока на спомените да потече напред. Непознатият се мотаеше наоколо минута- две и накрая изчезна, когато Люк намери обществения терминал. — Май отмина с още неколцина по шести коридор.
Ландо веднага извика на електронния бележник картата на станцията.
— Шести коридор! По дяволите! — той се изправи и хвърли бележника и седатора на стола. — Трябва да проверим тая работа.
— Коя работа? — попита Люк и забърза, за да настигне приятеля си, който се спусна към вратата, проправяйки си път през множеството чакащи пациенти. — Кой е Нилс Фериер?
— Един от най-добрите крадци на космически кораби в галактиката — извика през рамо Ландо. — А шести коридор води към ремонтните площадки. по-добре да стигнем там, преди да е успял да завладее някой корелиански боен кораб и да изчезне с него.
Минаха през централната приемна и завиха под арката, на която пишеше „Шести коридор“ с нежните слуисиански кариоглифи и с по-релефните букви на основния език. Люк се изненада, че вездесъщите тълпи тук се стопиха до тънък поток. Изминаха стотина метра по коридора и останаха съвсем сами.
— Нали каза, че тук е една от ремонтните площадки? — попита той и се присегна с джедайските си сетива.
Светлините и съоръженията в помещенията и работилниците около тях, изглежда, работеха нормално и той засече няколко дроида, които се мотаеха, заети със задълженията си. Но иначе мястото изглеждаше абсолютно пусто.
— Да, така е — отвърна мрачно Ландо. — Картата показва, че се използват и пети. и трети коридор, но натоварването е достатъчно, за да се запълни и този. Случайно да имаш излишен бластер?
Люк поклати глава:
— Вече не нося бластери. Мислиш ли, че трябва да се обадим на службата за охрана?
— Не, защото няма да разберем какво е замислил Фериер. Сигурно вече е поставил под наблюдение компютъра на станцията и всички линии за връзка. Ако се обадим на охраната, той просто ще изчезне и ще се покрие някъде — Ландо надзърна през отворената врата в един от кабинетите, край които минаха, и продължи: — Това е работа на Фериер, един от любимите му номера е да намери задачи за всички и така да освободи от хора нужното му място…
— Чакай! — прекъсна го Люк, доловил нещо с крайчеца на съзнанието си. — Май ги усещам. Шест души и два хуманоида, най-близкият е на около двеста метра от тук, точно отпред.
— Какви са другите?
— Не знам. Досега на съм се сблъсквал с такива създания.
— Добре, наблюдавай ги внимателно. Пришълците в бандата на Фериер са наети обикновено заради мускулите им.
— по-добре остани тук — предложи Люк и извади лазерния меч от колана. — Не знам доколко ще мога да те защитя, ако решат да се бият.
— Ще рискувам — отвърна Ландо. — Фериер ме познава, може би ще успея да го убедя да избегнем стълкновението. Освен това ми хрумна нещо и искам да го изпробвам.
Когато стигнаха на около двайсет метра от първия човек, Люк долови промяна в излъчването му.
— Забелязаха ни — прошепна той и стисна лазерния меч.
— Искаш ли да се опиташ да поговориш с тях?
— Не знам — отвърна Ландо и източи врат да погледне нататък в коридора, който изглеждаше абсолютно празен.
— Може би ще трябва да се приближим още малко…
Лекото движение на една от вратите и краткото трепване в Силата ги предупредиха навреме.
— Залегни! — извика Люк и извади лазерния меч.
Острието изскочи с леко съскане и сякаш движено от само себе си, пресрещна изстрелите от бластер.
— Мини зад мен! — заповяда джедаят.
Към тях летеше втори заряд. Водена от Силата, ръката му наклони лазерния меч и острието пресрещна изстрела. От меча отскочи и трети изстрел, последван почти мигновено от четвърти. От една врата в дъното на коридора се присъедини втори бластер.
Люк не мръдна от мястото си, Силата течеше през него и направляваше ръката му, като предизвикваше странен ефект — той виждаше ясно единствено пътя на атаката, а останалото бе като обвито в мъгла. Едва забележимо усещаше приведения зад него Ландо, а хората на Фериер бяха дори още по-неясни. Стисна здраво зъби, остави на Силата да контролира действията му и внимателно огледа коридора за нова
