въздуха, и бавно плъзна поглед по редицата вождове.
— Ще ме изслушате ли? Или вместо това ще изберете смъртта?
За дълго се възцари напрегната тишина. Лея чуваше ударите на сърцето си и тихото жужене на лазерния меч, питаше се колко време може да го удържи увиснал във въздуха, преди да загуби контрол върху него. И тогава един от вождовете пристъпи напред.
— Аз ще изслушам думите на малараши — каза тежко той.
Първият вожд се изплю:
— Не се включвай и ти в раздора, Иркейм. Само търсиш възможност да спасиш честта на племето кимбар.
— А може би виждам възможност да спася честта на народа на ногрите, Воркорк — отвърна Иркейм. — Аз ще чуя това, което малараши иска да ни каже. Ще ме подкрепи ли някой?
Още един вожд мълчаливо пристъпи напред. Последва го трети, след него четвърти и така, докато около Иркейм не застанаха деветима от тринайсетимата. Воркорк изсъска, но отстъпи назад в редицата.
— Вождовете на Онор избраха — изръмжа той. — Можеш да говориш.
Двамата пазачи отпуснаха хватката си. Лея отброи внимателно още две секунди, протегна ръка, хвана лазерния меч и го свали надолу.
— Ще ви разкажа историята два пъти — започна тя, обърна се към тълпата и прибра оръжието в колана. — Първия път ще бъде, както Империята ви я е разказвала, а втория — както е наистина. След това сами ще решите дали дългът на ногрите е изплатен или не. Всички знаете как планетата е била опустошена от битка в космоса. Колко ногри са загинали от избухналите вулкани, земетресенията и разбунтувалите се морета, преди оцелелите да се съберат тук, на това място. Как лорд Дарт Вейдър е дошъл при вас и ви е предложил помощ. Как след падането на странния дъжд всички растения освен тревата холм са увехнали и умрели. Как императорът ви е казал, че земята е отровена с химикали от унищожения кораб, и ви е предложил машини, които да почистят почвата. И много добре знаете цената, която е поискал за тези машини.
— Земята наистина е отровена — прекъсна я един от вождовете. — И аз, и много други се опитвахме да отгледаме храна в места, където не са били машините. Нищо не поникна.
— Да — кимна Лея. — Но не земята е била отровена. Или по-точно не направо.
Тя махна към Чубака. Той отвори колата, взе анализатора и стиска от тревата холм и ги донесе на стълбите до нея.
— Сега ще ви разкажа истината — продължи тя, когато уукито слезе от стълбите. — След като лорд Вейдър си е заминал, са дошли други кораби и са прелетели високо в небето. Ако някой питал, отговаряли му, че корабите изследват повърхността и търсят оцелели или обитаеми места. Но всичко това е било лъжа. Истинската им цел е била да засеят на планетата нова растителност — тя вдигна високо тревата холм: — Тази трева.
— Твоята истина е брътвеж — извика Воркорк. — Тревата холм расте на Онор от самото начало на познанието.
— Не съм казала, че това е тревата холм — отвърна Лея. — Тя наистина изглежда като холм, която вие помните, и дори мирисът й е подобен. Но не е същият. Защото тя е творение на Империята, донесено тук, за да отрови планетата.
Смълчаната тълпа се разшумя. Лея им даде време да преглътнат думите й и докато чакаше, обиколи с поглед множеството. най-малко хиляда ногри се бяха събрали около голямата дукха, идваха и други. Мълвата за пристигането й сигурно още се разпространяваше. Лея вдигна глава, за да види откъде идват новопристигналите.
Погледът й се завъртя наляво и тя зърна лек проблясък на метал. Недалеч от голямата дукха, полускрит в дългите сутрешни сенки, до някаква друга постройка стоеше обеззаразяващ дроид.
Лея го зяпна изненадано, по гърба й полазиха тръпки. Обеззаразяващ дроид с необичайно любопитство — Трипио го бе споменал, но тогава тя не му обърна внимание. Сега дроидът се намираше в Нистао, на петдесет километра от определеното му за работа място. Очевидно ставаше въпрос за нещо далеч повече от свръхразвито любопитство. по-скоро беше…
Лея сведе поглед, обвинявайки се за безгрижието си. Разбира се, че върховният адмирал не би заминал просто така в най-напрегнатия момент. Разбира се, че бе оставил някого или нещо да наблюдава какво се случва в негово отсъствие.
— Чуй, погледни надясно — прошепна тя. — Прилича на обеззаразяващ дроид, но ми се струва, че е шпионски.
Уукито изръмжа злобно и започна да си проправя път през тълпата. Ногрите се отдръпваха, за да му позволят да мине, но Лея си даде сметка, че той няма да успее да стигне навреме. Шпионските дроиди не са гении и все пак са достатъчно умни, за да разберат, че не бива да се мотаят, след като е разкрито прикритието им. Ако в дроида бе инсталиран предавател и ако недалеч имаше имперски кораб…
— Народе на Онор! — надвика тя разговорите. — Сега ще ви докажа думите си. Един от обеззаразяващите дроиди на императора е ей там. Донесете го тук.
Тълпата се обърна да погледне и Лея усети, че ногрите се колебаят да я послушат ли. Но преди някой да помръдне, дроидът внезапно изчезна зад ъгъла на сградата, до която се беше прикрил. След миг Лея го зърна между две други постройки. Бягаше, колкото го държаха краката.
Това беше най-лошото решение, което дроидът можеше да вземе. Бягството показваше, че признава вината си, особено пред хора, които бяха израсли сред дроидите и много добре познаваха нормалното им поведение. В тълпата се надигна ръмжене и около петдесет от по-едрите младежи хукнаха след него.
В този момент един от пазачите на верандата до Лея вдигна ръце към устата си и във въздуха се разнесе пронизителен вик. Лея подскочи изплашено, ушите й писнаха. Пазачът извика отново и този път някъде наблизо прозвуча отговор. Пазачът заизвива нещо като сложна птича песен. Последва кратък отговор и настана тишина.
— Вика всички да се включат в преследването — обясни майката.
Лея кимна, сви ръце в юмруци и наблюдаваше как преследвачите изчезнаха зад ъгъла, зад който се беше шмугнал дроидът. Ако дроидът разполагаше с предавател, сигурно бързешката излъчваше цялата информация, която бе събрал.
Младежите се появиха отново, придружени от шестима ногри на средна възраст. Високо над главите им като плячка от лов висеше безпомощният дроид. Лея въздъхна.
— Донесете го тук — извика тя, когато групата приближи.
Подчиниха се. Шестимата носачи се качиха по стълбите и положиха дроида на верандата по гръб. Лея извади лазерния меч и набързо огледа дроида за следи от прикрита антена. Не видя, но това не доказваше нищо. Приготви се за най-лошото и сряза външната му обвивка. Направи още два кръстосани разреза и вече всички можеха да видят вътрешния механизъм на робота.
Лея свали лазерния меч и Чубака веднага коленичи до дроида. Големите му пръсти внимателно се провираха в плетеницата от кабели, лампи и жички. В горната част на кухината имаше малка сива кутия. Той погледна Лея многозначително и я извади от гнездото.
Лея преглътна шумно. Уукито остави кутията на земята до себе си. Тя веднага я разпозна от дългия и горчив опит. Това беше записващо устройство на имперски шпионски дроид. Късметът, или по-точно Силата все още бяха с тях.
Чубака надничаше в долната част на кухината. Извади няколко цилиндъра от схемата, погледна означенията им и ги върна на мястото им. Тълпата отново започна да мърмори, изведнъж уукито изръмжа със задоволство и измъкна голям цилиндър с малка игличка близо до дозатора.
Лея неохотно пое цилиндъра. Едва ли представляваше опасност за нея, но нямаше никакъв смисъл да поема излишни рискове.
— Призовавам вождовете да бъдат свидетели, че този цилиндър наистина беше изваден от машината — извика тя към тълпата.
— И това ли е твоето доказателство? — попита Иркейм и измери с пълен със съмнения поглед цилиндъра.
— Това — кимна Лея. — Вече казах, че тези растения не са тревата холм, която помните отпреди бедствието. Но все още не съм ви казала каква е разликата — тя взе едно стръкче и го вдигна високо, за да
