го видят всички. — Имперските учени са променили тревата холм. Те са създали разлики, които са се проявили след поколения. Промененият мирис е причинен от химикал, който се отделя от стъблото, корените и листата. Този химикал има една цел — да предотврати растежа на всички други растения. Машините, за които върховният адмирал твърди, че чистят почвата, всъщност само унищожават специалната трева, отгледана от Империята.
— Твоята истина отново е само брътвеж — изсумтя Воркорк. — На дроидите им трябват двайсет дни, за да почистят една пирка от земята. Моите дъщери могат да унищожат тревата холм на това място за един ден.
Лея мрачно се усмихна.
— Вероятно на машините не им трябва толкова много време, колкото изглежда. Нека да видим.
Тя протегна напред тревата, изстиска капка бледа течност на върха на иглата и докосна стъблото. Демонстрацията напълно оправда очакванията й. Капката попи в тъмнокафявата повърхност на растението и за няколко секунди нищо не се случи. Сред ногрите се надигна ропот и изведнъж растението повехна и се спаружи. От тълпата се чу смаяна въздишка, разрушителната вълна бързо се разпростря от стъблото към листата и корените. Лея задържа стръкчето още един момент и го хвърли на верандата. То се извиваше като влажна клонка в огъня, докато остана само едно черно сбръчкано влакно. Лея го докосна леко с върха на ботуша и то се разпадна на черен прах.
Очакваше пореден гневен изблик на тълпата. Но заплашителната тишина беше по-страшна и по-яростна от всеки шум. Ногрите прекрасно разбраха значението на демонстрацията. Погледът й се плъзна по лицата наоколо и тя осъзна, че бе победила. Остави цилиндъра на верандата до остатъка от тревата и се обърна към вождовете.
— Показах ви. Сега трябва да решите дали дългът на ногрите е изплатен.
Погледна към Воркорк и движена от някакъв необясним импулс, откачи лазерния меч от колана си и го постави в ръцете му. Мина край него и се приближи до Кабарак.
— Съжалявам — каза тя меко. — Не очаквах, че ще се наложи да изтърпиш толкова страдания заради мен.
Кабарак се усмихна, острите му зъби блеснаха.
— Империята дълго ни е учила, че за всеки воин е гордост и задължение да посрещне болката заради господаря си. Нима можех да направя нещо по-малко за малараши на лорд Вейдър?
Лея поклати глава:
— Аз не съм вашият върховен повелител, Кабарак, и никога няма да бъда. Ногрите са свободен народ. Дойдох само, за да ви върна свободата.
— И да ни привлечеш на ваша страна във войната срещу Империята — обади се горчиво зад нея Воркорк.
Лея се обърна.
— Дори това да е моето желание — отвърна тя, — не съм ви молила да го направите.
Воркорк я изгледа изучаващо и неохотно й върна лазерния меч.
— Вождовете на Онор не могат и няма да вземат толкова важно решение за един ден — каза той. — Трябва да обмислим много неща и да свикаме общ сбор на всички ногри.
— Направете го — каза настойчиво Кабарак. — Малараши на лорд Вейдър е тук.
— И може ли малараши да ни защити от мощната Империя, ако решим да й се противопоставим? попита кисело Воркорк.
— Но…
— Той е прав, Кабарак — намеси се Лея. — Империята ще предпочете да ви унищожи, но не и да ви позволи да се присъедините към Новата република или дори да станете неутрални.
— Нима ногрите са забравили как да се бият? — изсумтя презрително Кабарак.
— Да не би Кабарак от племето кимбар да е забравил какво се случи на Онор преди четирийсет и осем години? — излая вождът. — Ако се противопоставим на Империята, не ни остава никаква друга възможност, освен да избягаме от планетата и да се опитаме да се скрием.
— И това ще обрече на гибел ногрите, които служат на Империята — изтъкна Лея. — Нима ще ги пратите на смърт, без дори да узнаят причината? В това няма и капка чест.
— Говорите мъдро, лейди Вейдър — кимна Воркорк и на нея й се стори, че за пръв път забелязва следа от уважение в очите му. — Истинските воини разбират цената на търпението. Сега ще ни напуснете ли?
— Да — кимна Лея. — Присъствието ми тук все още е заплаха за вас. Ще ви помоля за една услуга: позволете на Кабарак да ме върне на моя кораб.
Воркорк погледна окования ногри.
— Родът на Кабарак заговорничеше да го освободи — заговори бавно той. — Хората му успяха и той избяга в космоса. Три групи командоси, които бяха тук, го преследват. Цялото племе кимбар ще бъде в немилост, докато не издаде имената на ногрите, които са участвали в операцията.
Лея кимна. Историята не беше лоша.
— Предупредете командосите, които ще изпратите, да бъдат предпазливи, когато се свържат с другите групи. Ако дори и намек за случилото се днес стигне до Империята, тя ще ви унищожи.
— Не си позволявайте да нареждате на воините как да си вършат работата — отвърна гордо Воркорк и с известно колебание продължи: — Можете ли да ни изпратите още от това? — попита той и посочи цилиндъра.
— Да — отвърна Лея. — Ще трябва първо да отидем до Ендор, за да вземем кораба ми. Кабарак може да ме придружи до Корускант и там ще получи всичко, от което имате нужда.
— Няма ли начин да го получим по-скоро? — настоя вождът.
В главата на Лея проблесна част от разговор: майката на рода беше споменала, че вече почти изтича времето, в което се сее новата реколта.
— Може и да има — отговори замислено тя. — Кабарак, колко време ще спестим, ако прескочим Ендор и се върнем право на Корускант?
— Приблизително четири дни, лейди Вейдър.
Лея кимна. Хан щеше да я убие, задето е оставила любимия му „Сокол“ празен в орбита на Ендор, но нямаше друг начин.
— Добре. Така ще направим. Но го използвайте много внимателно — не можете да рискувате приближаващи се имперски кораби да забележат новите ниви.
— Не си позволявайте да нареждате на селяните как да си вършат работата — подхвърли Воркорк, но този път в гласа му се забелязваше едва забележима следа от суховат хумор. — Ще очакваме с нетърпение пристигането на пратката.
— Тогава да тръгнем веднага — каза Лея.
Погледна към майката на рода и кимна за благодарност. най-накрая всичко си беше дошло по местата. Въпреки предишните й съмнения Силата явно беше с нея.
Обърна се към Кабарак, извади лазерния меч и отряза веригите му.
— Хайде, Кабарак. Време е да тръгваме.
ГЛАВА 25
„Кораловият вандал“ се славеше като най-интересното казино в галактиката и като огледа огромната украсена зала „Трала“, Хан разбра защо никога не бе чул противоположно мнение.
Вътре имаше поне десетина маси за сабак, разположени на три подиума, маси за всякакъв вид покер, сепарета, дъски за холошах и дори няколко от обичайните маси с изкривени повърхности във вид на подкова, по които си падаха закоравелите маниаци на кринбид. Барът, който разделяше залата, разполагаше с абсолютно всичко, което клиентите можеха да пожелаят да пият, за да отпразнуват печалбата или за да забравят загубата, а отзад се виждаше вграден отвор за сервиране за хората, които не желаеха да прекъсват играта, за да се хранят.
А ако ти омръзне да се взираш в картите или в чашата, можеш да погледаш през прозрачната стена на външния корпус — бълбукаща синьо-зелена вода, стотици блестящо оцветени риби, малки бозайници и заплетените извивки и проходи на прочутите коралови рифове на Пантоломин.
