вратата. — Ще се видим по-късно.
— Ще ти платим двойно на това, което ти е предложила Империята — извика Хан, опитвайки се за последен път.
Фериер дори не си направи труда да отговори. Ухили се, измъкна се навън и затвори вратата. Хан погледна към сянката, където трябваше да е духът.
— А ти какво ще кажеш? — попита той. — Искаш ли да станеш богат?
Духът мълчаливо оголи зъби. Чу се още един гръм и корабът рязко се наклони на една страна. „Кораловият вандал“ беше добре построен, но в никакъв случай не можеше да издържи дълго на такъв обстрел. Рано или късно щеше да се наложи да се предаде и да се покаже на повърхността и тогава щяха да нахлуят щурмоваците.
Хан разполагаше с много малко време, за да намери начин да се измъкне.
Турболазерните оръдия на „Химера“ стреляха отново в морето до източения черен цилиндър, който бележеше местоположението на „Кораловият вандал“. На холоса на мостика блесна къса червена линия. Тя веднага беше обвита от бледозеленото на морската вода, която внезапно се превърна в свръхзагрята пара и с бледозеленото се разпростря навсякъде. Ударната вълна достигна кораба и силно го разлюля.
— Не може да се отрече, че са упорити — подхвърли Пелаеон.
— На борда имат множество богати хора — напомни му Траун. — Някои от тях предпочитат да потънат, но не и да си дадат парите под дулата на оръжието.
Капитанът погледна към данните на екрана.
— Скоро ще променят решението си. Главният им двигател вече е извън строя, в обшивката на корпуса има пробойни. Компютърът прогнозира, че ако не се покажат на повърхността до десет минути, са обречени.
— Това са комарджии, капитане — отвърна върховният адмирал. — Ще заложат на издръжливостта на кораба и ще търсят друга възможност.
Пелаеон погледна намръщено холоса.
— Каква друга възможност могат да имат?
— Вижте — Траун докосна командното табло и на изображението пред „Кораловият вандал“ се появи малка бяла нишка, която лъкатушеше като полудял червей. — Изглежда, тук между рифовете има проход, който ще им позволи поне временно да се укрият. Предполагам, че са се насочили натам.
— Няма да успеят — каза уверено капитанът. — Но най-добре е да играем на сигурно. Един изстрел право във входа на лабиринта ще свърши работа.
— Да — съгласи се замислено върховният адмирал. — Жалко, че ни се налага да разрушим рифовете. Те са истински творения на изкуството. Вероятно са уникални като дело на живи, но не разумни същества. Много ми се иска да ги разгледам отблизо — той се обърна към Пелаеон и кимна: — Стреляйте веднага щом имате готовност.
Чу се още един гръм Водата покрай кораба се изпари от турболазерния изстрел, „Кораловият вандал“ се килна на една страна и Хан направи своя ход.
Остави се движението на кораба да го повлече, залитна и се удари в палета с каси бутилки. В последната секунда се обърна, така че да поеме силата на съприкосновението с гръб. Вдигна нагоре ръце, сякаш се опитваше да запази равновесие, и сграбчи най-горната каса. Силата на сблъсъка я разклати, тя политна надолу право към главата му, но Хан я хвана здраво и я запокити с все сила към духа.
Непознатото същество бе улучено в горната част на тялото, изгуби равновесие и се строполи възнак. Хан мигновено се спусна към него, изби с крак бластера от ръката му и скочи след оръжието. Улови го и се обърна. Духът беше изблъскал касата и се опитваше да се изправи, но подът беше хлъзгав от разлятото менкурско уиски.
— Не мърдай! Стой! — извика Хан и размаха бластера. Все едно говореше на дупка във въздуха. Духът се изправи неуверено. Хан сведе бластера и стреля в локвата уиски, тъй като единствената друга възможност беше просто да убие непознатата твар. Чу се тихо „буум“ и в средата на склада лумна синкав огън.
Духът отскочи назад, крещейки на своя си език, който Хан за щастие не разбираше. Набраната инерция запрати странното същество към струпаните каси и то се удари в тях, като замалко не ги събори. Соло стреля още два пъти в касата над главата на духа и буйни потоци алкохол рукнаха върху раменете и главата му. Духът извика отново, възстанови равновесието си, но Хан стреля за последен път и възпламени струйките.
Писъците на духа се превърнаха във висок вой, той се извъртя настрани, главата и раменете му бяха обгърнати в пламъци. Хан знаеше, че викът изразява по-скоро страх, тъй като пламъците на алкохола почти не засягаха плътта. Ако имаше достатъчно време, духът сигурно щеше да угаси огъня и след това да му извие врата. Ала той нямаше никакво намерение да му отпуска толкова време. Автоматичната пожарогасителна система на кораба се самовключи и направляваните от датчиците струи пяна се насочиха право към лицето на съществото. Хан не изчака да види резултата. Шмугна се покрай заслепения дух и се измъкна през вратата.
Коридорът, претъпкан с паникьосани хора, когато го бяха хванали, сега бе пуст. Пътниците се бяха насочили към спасителните лодки или към въображаемата безопасност на каютите си. Хан стреля в ключалката на склада, за да я блокира, и забърза към главния люк на кораба. Надяваше се, че ще успее да намери Ландо навреме.
Далеч отдолу, почти заглушени от виковете и писъците на изплашените пътници, се чуваха включените помпи. „Кораловият вандал“ се предаваше по-рано, отколкото Ландо бе очаквал. Той изруга тихо и погледна през рамо. Къде, в името на космоса, бе изчезнал Хан? Вероятно бе хукнал да преследва Фериер, за да види какво е намислил хитрият крадец на кораби. Хан неизменно залагаше на предчувствията си и се втурваше нанякъде.
Когато пристигна до главния люк на кораба, десетина мъже от екипажа вече заемаха отбранителна позиция.
— Трябва да говоря с капитана или с някой друг офицер — извика Ландо.
— Приберете се в каютата си — отвърна един от мъжете, без да го погледне. — Всеки момент имперските войници ще нахлуят на кораба.
— Знам — отвърна Ландо. Освен това знам какво търсят. Морякът го погледна бързо.
— Така ли? И какво?
— Едип от пътниците. Той притежава нещо, за което Империята ще…
— Как се казва?
— Не знам. Но разполагам с описанието му.
— Великолепно — изръмжа мъжът и провери заряда на бластера си. — Ето какво ще направите: върнете се и проверете всяка каюта. Ако го намерите, ни се обадете.
Ландо стисна зъби:
— Говоря сериозно.
— Аз също — отвърна другият. — Изчезвайте!
— Но…
— Изчезвай, казах! — и той насочи бластера си към Ландо: — Ако пътникът, за когото говориш, има капчица разум, отдавна е излетял със спасителната совалка.
Ландо се върна по коридора. Изведнъж разбра цялата схема. Не, доставчикът на кораби едва ли беше в спасителна совалка. Вероятно дори не беше в каютата си. Фериер беше на кораба и доколкото го познаваше, не би се показал по този начин, ако вече не беше спечелил състезанието.
Палубата под краката му се разлюля — „Кораловият вандал“ беше излязъл на повърхността. Ландо се обърна и забърза обратно. На един ъгъл назад бе зърнал компютърен терминал с достъп за пътниците. Ако успееше да извади списъка на пътниците и да открие каютата на Фериер, можеше да стигне до нея, преди имперските войници да завладеят кораба. Ускори крачка и се затича, зави по коридора и почти се сблъска с четирима мъже, които уверено вървяха срещу него с извадени бластери. Между тях, почти прикрит от останалите, крачеше слаб мъж с бяла коса. Водачът на групата забеляза Ландо, вдигна бластера си и стреля.
Първият изстрел профуча доста далеч от него. Вторият се заби в стената над главата му и Ландо се
