— Освен собствения му народ, доколкото разбирам — каза Джейд. — Или не съм наясно с истината за озоваването му на Корускант?
— Вероятно сте наясно — сви рамене Парк. — Но подобно на всичко, което хората си мислят, че знаят за Траун, и тази история е непълна.
— Непълна? — въпросително повтори Мара, облегна се в стола и кръстоса крака. Поза, която би трябвало с очевидната си безпомощност да успокои подозрителните. Със същото движение Мара леко разклати стола, опитвайки се да прецени тежестта му. Много тежък беше за жалост, негоден като оръжие. — Не бързам за никъде. Защо не започнете отначало?
Стент сложи ръка върху рамото на Парк.
— Адмирале, не съм сигурен…
— Спокойно, Стент — каза Парк, без да откъсва очи от Мара. — Едва ли би ни помогнала, ако не знае всички факти, нали?
— Да ви помогна? — събра вежди Мара.
— Всичко започна преди половин век — пренебрегна адмиралът въпроса й. — Точно преди началото на „Изходящ полет“ и Войните на клонингите. Много преди да се родите, разбира се… не знам дали изобщо сте чували за него.
— Чувала съм за „Изходящ полет“ — отвърна тя. — Група майстори джедаи и други решили да отидат до друга галактика и да видят какво има там.
— Да, целта им наистина е била друга галактика — кимна Парк. — Но преди да започне експедицията, било решено да изпратят тях и кораба им на… как да кажа… импровизирано пътуване: голяма обиколка из Непознатите райони на собствената ни галактика — той махна с ръка към Стент и останалите стражи. — По път, пресичащ контролираните от чисите територии.
„Чиси. Значи така се наричаха.“ Мара напрегна паметта си да си спомни нещо, което императорът може би бе казал някога. Нищо не можа да си припомни.
— Но точно този ден на чисите не им било до гости ли?
— Всъщност управляващите родове на чисите нямали възможност да вземат решение — отвърна Парк. — Палпатин вече бил решил, че джедаите са голяма заплаха за Старата република, и изпратил нападателна част, която трябвало без много шум да се погрижи за „Изходящ полет“, когато се появи в този район.
— И те били заети с устройването на засадата, когато Траун ги видял?
Адмиралът поклати глава.
— За да схванете, трябва напълно да сте наясно с положението, Мара. От едната страна били подбрани части от тайната армия на Палпатин, снабдени с петнайсет първокласни бойни кораба, а от другата — командир Миттраунуруодо начело на чиската разширена отбрана с десетина малки и незначителни патрулни кораба.
— Вече съм наясно — отвърна Мара. — Какво поражение им е нанесъл Траун?
— Пълно — каза Парк. По лицето му пробяга едва доловима усмивка. — Май само един от корабите на Палпатин бил в състояние да лети, и то защото Траун искал някой от нашествениците да разкаже за случилото се. За нещастие на този пощаден кораб и може би впоследствие за нещастие на цялата галактика сред оцелелите бил и водачът на оперативната част, един от съветниците на Палпатин. Мъж на име Кинман Дориана.
Мара преглътна. Помнеше това име. Беше един от най-приближените хора на Палпатин. Смяташе се, че е един от главните архитекти на пътя му до властта.
— Чувала съм за него — каза тя.
— Предполагах — кимна адмиралът. — Таен съветник… Малцина са чували името му, а още по-малко са били осведомени за истинското му положение и власт. Но сред тези хора се носеше мълвата, че смъртта му е оставила празнина, която Палпатин опитал да запълни с други трима: Дарт Вейдър, върховния адмирал Траун… — Парк отново се усмихна — И с вас.
— Много мило от ваша страна — с равен глас отвърна Джейд, без да усети ни най-малка гордост. Значи бе имала в очите на Палпатин повече положение и тежест, отколкото бе предполагала. Но това нямаше значение. Тази част от живота й бе умряла неоплакана преди много време. — И сте много добре осведомен.
— Това бе личната база на Траун — продължи адмиралът и махна с ръка. — А информацията, както навярно знаете, бе една от маниите му. Базите данни долу, във вътрешността на крепостта, са най- обширните в галактиката.
— Убедена съм в това — каза Мара. — Много жалко, че всичките му познания не можаха да го предпазят от гибел.
Надяваше се да предизвика някаква реакция. За нейна изненада никой дори не трепна. Всъщност Парк се усмихна.
— Да не изпреварваме събитията, Мара — каза той. — Докъде бяхме стигнали?
— До Дориана и „Изходящ полет“ — отвърна тя.
— Благодаря — каза адмиралът. — Дориана обяснил положението на Траун и го убедил, че „Изходящ полет“ трябва да бъде унищожен. Две седмици по-късно, когато корабът навлязъл в чиското космическо пространство, Траун го очаквал.
— Сбогом, „Изходящ полет“! — каза Джейд.
— Да — съгласи се Парк. — Но това е бил не само краят на „Изходящ полет“, но и началото на неприятностите за Траун. Чиската военна философия не признава правото на изпреварващ удар. Това, което направил Траун, в очите на народа му било равносилно на убийство.
Мара тихо изсумтя.
— Не се обиждайте, адмирале, но как може избиването на шепа майстори джедаи, тръгнали да си вършат работата, да се приеме другояче освен като убийство?
Парк я погледна озадачено.
— Ще разберете, Мара — каза той. Гласът му потрепера. — С времето ще разберете.
Джейд се намръщи. Или адмиралът бе прекрасен актьор, или в цялата работа се криеше нещо, което го плашеше до смърт. Тя отново се присегна към него със Силата и отново не можа дори до го докосне. С явно усилие Парк събра сили.
— Отново изпреварвам събитията. Както казах, действията на Траун не били добре приети от управляващите чиски родове. Успял да ги убеди в правотата си и да запази поста си, но от този момент нататък го наблюдавали много внимателно. Веднъж при стълкновение с чиски врагове отишъл малко по- далеч. Предявили му обвинения, разжалвали го и го изпратили на ненаселен свят в покрайнините на имперското космическо пространство в изгнание.
— И кой друг би го намерил там, ако не звездният разрушител „Победа“ — каза Мара. — Командван от човек, който с охота би поел риска да го отведе на Корускант — тя повдигна вежди. — Само че не това бил рискът, за който всички си мислели, нали?
Адмиралът се усмихна.
— Съвсем друг беше — призна той. — Всъщност по-късно научих, че през годините Палпатин е правил най-малко два неуспешни опита да се свърже с чисите и да предложи на Траун пост в бъдещата си Империя. Беше много доволен от подаръка ми, но заради политическата обстановка в двора трябваше да прикрива доволството си.
— А Траун преминал военно обучение и се издигнал до най-високия пост, който Палпатин можел да му предложи — довърши Мара. — И после? Уредил да бъде върнат тук, за да си го върне на управляващите чиски родове ли?
Парк я погледна слисан.
— Разбира се, че не. Чисите са неговият народ, Мара… той нямаше никакво желание да им вреди. Всъщност тъкмо обратното. Дойде тук, за да ги защити.
— От какво?
Стент изсумтя.
— От какво ли!… — дрезгаво отсече той. — Да не си мислите, че галактиката е безопасна, само защото можете да се мотаете нехайно из спокойните светове, охранявани от бойните ви кораби? От другата страна
