— Моля? — свъси чело Люк.
— Мислех си за онзи мощен източник на енергия, който Арту забеляза, когато влязохме в подземната зала. Намираше се по пътя, за който Спазващия думата си каза, че винаги се е оказвал фатален за комджайците, когато са тръгвали по него — Мара погледна към Високата кула. — Започнах да си мисля върху думите на Парк за това, което му е казал Траун: че ако се разнесе вест за смъртта на върховния адмирал, десет години по-късно трябва да очакват завръщането му.
Тя усети объркването на Люк, последвано от напрежението, което обхвана чувствата му, когато осъзна думите й.
— Типично в негов стил май? — съгласи се той. Гласът му бе тих и мрачен.
— Мисля, че си струва да проверим — каза Мара.
— Да — отново се съгласи Люк. Изведнъж нова вълна заля мислите и съзнанието му. — Добре, Дете на ветровете. Събирай приятелите си и да тръгваме.
Майорът на комуникационния екран на задния мостик на „Химера“ беше на средна възраст, затлъстял, почти болезнено некултурен. И ако се съдеше от отговорите му, беше лишен и от въображение и интелект. Освен това беше напълно и непоклатимо предан на началниците си. „Точно от типа хора, кисело си помисли Пелаеон, които моф Дизра избира, за да предизвикват конфликти вместо него.“
— Съжалявам, адмирал Пелаеон — отново каза майорът, — но негово превъзходителство не остави инструкции за това, как може да бъде намиран. Ако искате да говорите с началник-щаба му, мога да проверя дали е свободен…
— Имам работа лично с моф Дизра — прекъсна го Пелаеон, вече силно отегчен. — Горещо ви препоръчвам да си припомните с кого разговаряте. По закон върховният командващ имперската флота има право на достъп до всички високопоставени цивилни ръководители.
Майорът вяло отдаде чест.
— Да, сър, знам това — отвърна той. Тонът му бе на ръба на неподчинението. — Казано ми е, че негово превъзходителство е с върховен командващ.
Лицето на Пелаеон доби сурово изражение.
— Как така е с върховен командващ? — попита той. — Аз съм върховен командващ.
— Може би трябва да попитате моф Дизра за това — отвърна майорът, очевидно без да се трогне от заплахата в гласа и лицето на адмирала. — Или върховния адм… — той не довърши. Отпуснатите черти на лицето му започнаха да се изкривяват. Майорът със закъснение си даде сметка, че бе понечил да каже нещо, което не биваше да изрича. — Но лично аз нямам официална информация по въпроса — довърши той малко неубедително. — Очаквам негово превъзходителство да се върне след няколко дни. Можете да се обадите тогава.
— Разбира се — тихо каза Пелаеон. — Благодаря ви за отделеното време, майоре.
Той прекъсна връзката и се изправи. И едва сега си позволи да остави безпределната умора, която изпитваше, да се изпише на лицето му.
Вляво до него, до арката, която водеше към главния мостик на „Химера“, стоеше полковник Вермел.
— Лоши новини ли, сър? — попита той.
— Да — призна Пелаеон и махна към празния екран. — От страна на Дизра очаквам явно неподчинение. Но да получа същото отношение от относително маловажен лакей, това говори, че в двореца на мофа цари извънредна самонадеяност — той пристъпи до Вермел. — Мога да се сетя само за една причина за такава степен на самонадеяност.
— Върховният адмирал Траун — изкашля се Вермел.
Пелаеон кимна.
— Майорът почти го каза… и вие го чухте. А ако Траун се е върнал и се е събрал с Дизра… — върховният командващ се отнесе. Дългите години военна служба като че още повече натежаха на плещите му. След толкова време, след толкова уморителна работа и жертви за Империята да бъде елиминиран така брутално. Особено от такъв като Дизра. — Ако се е събрал с Дизра — тихо продължи той, — тогава така е добре за Империята. И ние ще го приемем.
В продължение на една минута двамата офицери останаха безмълвни на задния мостик на „Химера“. Единствено приглушените звуци, които идваха от екипажа в траповете, нарушаваха настъпилата тишина. Пелаеон бавно огледа мостика на кораба си и се запита какво да прави. Ако Траун се бе върнал, не бе нужно, разбира се, да прави нищо — върховният адмирал щеше да извести желанията и заповедите си, когато му дойдеше времето. Но ако не се бе върнал… Пелаеон пристъпи напред и махна на дежурния офицер от разузнаването в десния трап.
— Няколко пъти за изминалите две седмици засичаме слухове за завръщането на върховен адмирал Траун — каза той. — В някои от рапортите споменава ли се върховният адмирал да се е свързал с друг звезден разрушител освен с „Неумолим“?
— Ще проверя, адмирале — отвърна офицерът и затрака по клавиатурата си. — Не, сър, с никой друг. Във всички рапорти се говори само за „Неумолим“ или за капитан Дория.
— Добре — каза Пелаеон. — Искам незабавно да се извърши проверка на дневниците на военен контрол на Бастион. Разберете къде е „Неумолим“.
— Слушам, сър.
Офицерът отново затрака по клавиатурата си.
— Нали не смятате, че Дория наистина ще впише плана за местоназначението си против заповедите на Траун? — тихо попита Вермел върховния командващ.
— Не — отвърна Пелаеон. — Но не съм убеден, че цялата тази строга секретност е наредена от Траун. А ако е била идея на Дизра, може да е забравил да каже на Дория, че крие от мен.
— Да, но…
— Готово, сър — обади се офицерът от разузнаването. — „Неумолим“ под командването на капитан Дория е напуснал Бастион преди двайсет часа на път за Яга Минор. Транзитно време дванайсет часа. Пасажери моф Дизра… — той вдигна поглед към Пелаеон и преглътна: — …и върховният адмирал Траун.
— Благодаря — кимна върховният командващ. — Капитан Ардиф.
— Сър? — отвърна Ардиф и прекъсна разговора си с дежурния компютърен офицер.
— Въведете курс към Яга Минор — нареди адмиралът. — Тръгваме, щом корабът се приготви.
— Слушам, сър — каза капитанът, обърна се и вдигна ръка към навигационната конзола. — Навигатор!
— Надявам се, че знаете какво правите, сър — смутено се обади Вермел. — Ако Траун и Дизра работят заедно, няма да е много умен ход да предизвикате мофа в негово присъствие.
Адмиралът се усмихна безрадостно.
— Всички разсъждения за умни ходове във връзка с кариерата ми отдавна са в миналото — отвърна той. — Още повече че съществува малкият шанс върховният адмирал да е в неведение за най-тежките престъпления на Дизра срещу Империята. Ако е така, мой дълг като имперски офицер е да му обърна внимание…
— Адмирале — повика го някой от сензорната конзола. — Входящ кораб… петдесет и пет градуса на четирийсет. Неизвестен съд, сър.
— Отбраната в готовност — спокойно нареди Пелаеон.
Очите му търсеха кораба по съобщения вектор, докато приближаваше по командната пътека към илюминатора. От опит знаеше, че неизвестните кораби обикновено са фалшива тревога: непривичен ъгъл, модификация или очертание, с което дежурният офицер не се е сблъсквал досега. Погледът му улови космическия летателен апарат… И върховният командващ спря насред пътеката, зяпнал невярващо през илюминатора. Какво беше това?
— Адмирале — колебливо го повика свързочникът. Гласът му бе неестествено висок. — Сър, сигнализират ни. По-точно сигнализират ви.
Пелаеон се намръщи.
— Лично на мен ли?
— Да, сър.
— Тогава го свържете с адмирала — рязко се намеси Ардиф.
