— Всъщност не сме обмислили докрай какво ще правим после — призна той. — Моегид каза, че съществува нищожна вероятност да възстанови данните. Зависи колко добър е бил онзи, който е променял документа. А след като го имаме, можем да накараме ботанците да кажат какво знаят.
— Ако изобщо знаят нещо — посочи Лея. — Ако не знаят, само ще си загубим времето. Дори ще стане по-лошо, защото ще ни обвинят, че Новата република се е договорила с ботанците имената на виновните да бъдат укрити.
— Знам — каза Хан и се опита да прикрие собствената си внезапно обзела го безпомощност. — Но ако просто обявим, че не сме донесли документа, ще ни кажат същото, нали?
Лея отново стисна ръката му:
— Сигурно — погледът й се разсея, което означаваше, че мисли трескаво. — Добре. Най-големите подстрекатели са Диамала и Ишори. Ако успеем да ги накараме да се оттеглят, дори временно, мнозина от другите също ще ги последват. Всъщност Гаврисом дойде точно за да ги убеди да се оттеглят.
Хан се намръщи, припомняйки си собствения си неуспешен опит да помири същите тези две раси. При това тогава ставаше дума само за транспортни договори.
— Само не ги пускайте в една и съща зала — предупреди той.
— Съгласна съм — каза Лея и погледна към Калризиан: — Ландо, със сенатор Миатамиа още ли сте в добри отношения?
Бившият картоиграч я погледна подозрително.
— Всъщност не знам дали някога сме били в добри отношения — предпазливо каза той. — Особено след като пътуването, което му предложих, завърши с покана за празничен коктейл с Траун на борда на личния му звезден разрушител. Какво точно имаш предвид?
— Миатамиа пристигна вчера вечерта, за да разгледа положението — каза тя. — Отседнал е на един от големите диамалски бойни кораби — „Усърден размисъл“. Бих искала да си поговориш с него.
— Аз? Лея… — изгледа я той изумено.
— Трябва да го направиш — твърдо каза тя. — Диамалците имат силно чувство за лично достойнство, а Миатамиа още ти е длъжник за пътуването. Можеш да се възползваш от това.
— Виж, не знам колко си мислиш, че струва гостоприемството ми на открития пазар — възрази бившият комарджия. — Но… — той я погледна и въздъхна. — Добре. Ще опитам.
— Благодаря ти — отвърна Лея. — С Гаврисом вече имаме уговорена среща за по-късно тази вечер с ишорските ръководители на борда на „Надмощие“. Може би заедно ще успеем да измислим нещо.
От интеркома, вграден в ниската масата, се чу иззвъняване.
— Съветник Органа Соло — обади се гласът на дежурния офицер.
Лея се пресегна и натисна копчето.
— Да?
— Пристигна дипломатически пратеник, който иска да се види с вас. Ще го приемете ли?
Хан усети, че го облива вълна на раздразнение. Не можеха ли да я оставят на мира поне за минутка?
— Говори капитан Соло — каза той на микрофона. — В момента съветникът е заета…
Силното стискане на ръката от страна на жена му прекъсна думите му. На лицето й бе изписано нещо…
— Да, ще го приема — каза Лея. — Изпратете го.
Тя изключи интеркома.
— Лея… — започна Хан.
— Спокойно — прекъсна го жена му. Необичайното изражение все още стоеше на лицето й. — Имам странно предчувствие…
Тя не довърши изречението си. Вратата на заседателната зала се плъзна настрани. Хан се изправи моментално, отпускайки ръка към дръжката на бластера си.
— Съветник Органа Соло — пресипнало поздрави Кариб Девист и влезе в стаята. Той отмести поглед към Хан: — Соло — добави мъжът, пристъпи към него и протегна ръка. — Радвам се, че сте напуснали Бастион невредими.
— Не сме — отвърна бившият контрабандист и дори не понечи да приеме предложената ръка. — Хванаха ни.
Кариб замръзна. Ръката му увисна във въздуха. Погледът му отскочи до все още седящия Ландо, сякаш едва сега го бе забелязал. След това Девист бавно отпусна ръка.
— Какво стана? — попита той с опънато лице.
— Вече казах. Хванаха ни — повтори Хан. — Известно време ни гониха из града, след това ни пресрещнаха при кораба — той вдигна вежди. — Очевидно се котираме доста високо. Лично върховният адмирал Траун дойде да ни посрещне.
Соло смяташе, че лицето на Кариб не може да се изпъне повече, но грешеше.
— Траун? — прошепна Кариб. — Наистина ли беше той?
— Със сигурност не беше холограма — отсече бившият контрабандист. — Разбира се, че беше той. Поговорихме си и след това той ни даде документа за унищожението на Каамас — Хан посочи с пръст информационния чип на масата. — Ето го.
Кариб погледна към чипа.
— И? — предпазливо попита той.
— Променен е — каза Лея едва ли не нежно.
Съпругът й я погледна раздразнено. Защо се държеше мило с този човек?
— Предполагам, че не знаете как са ни хванали — каза Соло и изгледа свирепо Кариб.
— Не, не знам — отвърна Кариб, без да трепне. — Но като се има предвид, че не са ви задържали в мига, в който сте слезли от кораба, предполагам, че просто са ви разкрили. Мога ли също така да отбележа — добави той с нотка на раздразнение в гласа, — че след като са открили вас, това означава, че са открили и мен, което пък означава, че семействата ни на Малък Пакрик са изложени на опасност от имперски репресии. Колкото и маловажно да е това за вас.
— Да — тихо каза Хан. — Аз… съжалявам.
— Е… — отвърна Кариб. Гневът все още се усещаше в гласа му. — Знаехме какви рискове поемаме — той обърна очи към Лея: — Затова всъщност сме тук. Решихме…
— Един момент — обади се Ландо. — Дежурният офицер каза, че сте дипломатически пратеник. Как го измамихте?
— Нямаше нужда да го мамя — отговори Кариб. — Управлението искаше да изпрати някого да предложи помощта ни на президента Гаврисом и Новата република по каамаския въпрос. Ние изявихме желание. Това е.
— И стигна чак до Гаврисом още при първия опит?
Девист сви рамене.
— Прибягнахме до някои връзки, но не се наложи да използваме много — той се усмихна тъжно. — Пред вратата на президента на Новата република няма тълпи от кандидати да предложат помощта си. Май ние ще внесем разнообразие — клонингът отново погледна към Лея. — Става дума за това, че се събрахме и решихме, че не можем да гледаме със скръстени ръце как се развиват нещата — той неволно се изпъна уставно. — Затова дойдохме да ви предложим помощта си.
Хан погледна към Ландо. Имперски клонинги доброволно предлагаха помощта си за решаването на каамаския спор. Само това липсваше!
— И как предлагате да помогнете? — попита Соло.
— Както съумеем — отговори Кариб. — Това може да означава разни неща. Например знаете ли, че в армадата ви от кораби има най-малко три имперски космически съда?
— Какво искаш да кажеш? — попита Хан с присвити очи.
— Точно това, че в армадата ви има най-малко три имперски кораба — повтори Девист. — Малки, в долния сегмент на изтребителния клас, сигурно с не повече от трима-четирима души на борда. Но определено са имперски.
— Сигурен ли сте? — попита Лея.
Хан се свъси към нея. Погледът в очите й бе странен, а стойката — напрегната.
