презрение към водачите, които бяха забравили гордите и почитани някогашни традиции на мистрилите, единайсетте можеха и да сметнат, че си струва усилието да я открият. Шада отдавна бе разбрала, че от всички възможни мотивации наранената гордост е най-силната. И една от най-унищожителните. И за жертвата, и за преследвача.
Карде се извърна в креслото си.
— Харесва ли ти пътуването? — попита той.
— Приятно е — отвърна Шада. — Обичам да гледам умелите маневри на хладнокръвен екипаж.
Козината на Хшиши се наежи едва-едва.
— Новите преживявания придават вкус на живота — меко отвърна Карде.
— В моя живот новите преживявания обикновено носят неприятности — възрази Шада. — Между другото надявам се, че планът ти не е бил да се промъкнем незабелязано. С това разчистване на астероидите едва ли на Пембрик 2 е останал някой, който да не е разбрал, че идваме.
Сякаш за да подчертаят думите й, няколко турболазерни изстрела озариха астероидите отвън.
— Според информацията на Мара повечето кораби трябва да си разчистват път до Пембрик 2 — каза Карде. Шада забеляза, че пръстите му леко, но непрестанно барабанят по облегалката на креслото. — Дори местните, добре запознати с маршрутите около планетата.
— Преминахме астероидното поле, водачо — измяука тогорианката.
Шада погледна през илюминатора на наблюдателницата. Отвъд няколкото астероида, които все още се носеха край тях, космическото пространство бе чисто.
— Векторите на планетарните маяци вече се виждат — добави Хшиши. Тя обърна глава и жълтите й очи спряха на Шада. — Мързеливите новобранци могат вече да си отпуснат нервите.
В продължение на няколко секунди Шада задържа поглед върху нея, след това съзнателно отмести очи. От момента на отпътуването им от Корускант не спряха нападките на по-голямата част от екипажа срещу нея. И при Мазик не бе по-различно навремето. Шада отдавна бе разбрала, че това е нормалната реакция на сплотена група, сред която се появява непознат. Един от хората на Мазик неблагоразумие бе преминал границата между устните нападки и физическото въздействие. В резултат прекара месец в нервно- възстановителен център. Тук, на предела на цивилизацията, Шада се надяваше на екипажа на „Волният Карде“ да не му се налага да усвоява по подобен начин урока.
Кормчията се извърна.
— Сега какво, шефе?
— Въведи ни в орбита — отвърна му Карде. — На тази планета има само едно място, което може да побере кораб с нашите размери — космодрума Ервитат. Всеки момент трябва да се обадят с инструкции за кацане.
В същия миг интеркомът изпука.
— Бсс’дум’шун — обади се отривист глас. — Сг’хур хур Ервитат роз’бд бун’с’унк. Рс’зуд хук’дмс’хус у бурфу.
Шада направи гримаса.
— Нали разправяше, че тук говорят основния език? — попита тя Карде.
— Говорят го — отвърна контрабандисткият шеф. — Сигурно искат да ни стреснат — той повдигна едната си вежда и погледна към дроида до Шада. — Трипио? Позна ли езика?
— Да, капитан Карде — отвърна дроидът, като за пръв път от началото на пътуването в гласа му прозвуча ентусиазъм. — Владея над шест милиона форми на комуникация. Това е доминиращият джарелиански диалект, чиито корени се губят…
— Какво казаха? — кротко го прекъсна Шада.
От опит знаеше, че протоколните дроиди могат цял ден да се разтакават със странични и маловажни въпроси, ако им паднеше възможност, а Карде нямаше вид на човек, готов да слуша лекция по лингвистика.
Трипио се обърна към нея:
— Представи се като космическо движение Ервитат, господарке Шада, и поиска нашата идентификация и товар.
— Кажи му, че сме товарен кораб „Хаб Камбер“ — отвърна Карде. — Идваме, за да купим малко провизии и гориво.
Трипио се обърна към него. Стойката му издаваше неувереност.
— Но, сър, този кораб се казва „Волният Карде“ — възрази той. — Идентификационният код на транспондера му…
— Беше старателно променен — рязко го прекъсна кормчията. — Хайде! Чакат!
— Спокойно, Данкин — каза търговецът на информация. — Не бързаме за никъде и се съмнявам, че космическо движение Ервитат има по-интересно занимание. Просто му предай каквото ти казах, Трипио. Не, чакай! — изведнъж промени решението си Карде. В ъгълчетата на устата му заигра хитра усмивка. — Каза, че това е доминиращият джарелиански диалект. Има ли и други диалекти?
— Няколко, сър — отвърна дроидът. — За съжаление мога да се изразявам само на два.
— Ще стигнат — каза Карде. — Предай съобщението ни на един от тях — контрабандистът се отпусна в креслото си. — Да видим докъде са готови да отидат с тази игра.
Трипио предаде съобщението и за няколко дълги мига интеркомът остана ням.
— Внимание, неидентифициран товарен кораб — с неохота прозвуча гласът от космодрума на основния език. — Говори космическо движение Ервитат. Съобщете идентификацията и данни за товара си.
Карде се усмихна.
— Очевидно немного далеч — каза той и натисна бутона на интеркома. — Космическо движение Ервитат, говори „Хаб Камбер“ — каза контрабандистът. — Не носим товар. Минаваме транзит и се надявахме, че ще можем да купим малко провизии и гориво.
— Така ли? — попита диспечерът от космическото движение. — Какви провизии?
— Да не би освен космическия контрол да упражнявате и търговски? — отвърна с въпрос Карде.
— Не, занимавам се само с движението — прозвуча яден отговор. — Да чуем предложението ви за право на кацане.
Шада премигна.
— Право на кацане? — тихо повтори тя.
Диспечерът имаше остър слух.
— Да, право на кацане — повтори той. — И този малък гаф ще ви струва триста отгоре.
Шада зяпна. „Какъв гаф?“ Тя си пое дъх, за да отговори на диспечера…
— Предлагам хиляда — каза Карде, поглеждайки предупредително Шада.
— За тези габарити?! — изсумтя презрително диспечерът. — Или се майтапите, или сте глупак?
Хшиши изсъска тихичко под нос.
— Или съм просто беден независим търговец — подхвърли контрабандистът. — По-добре ли ще ви прозвучи, ако предложа хиляда и сто?
— Хиляда и петстотин! — поиска диспечерът. — И във валута на Новата република.
— Така да бъде — съгласи се Карде. — Хиляда и петстотин.
— Площадка двайсет и осем — каза диспечерът. Явното му раздразнение бе заменено от открито доволство. За миг Шада се запита каква ли част щеше да влезе в неговия джоб. — Водете се по маяка. Плаща се веднага след кацането.
— Благодаря — любезно отвърна Карде. — От „Хаб Камбер“ край на връзката — и изключи интеркома. — Чин?
— Маякът е включен, капитане — отвърна мъжът пред комуникационната конзола и сви очи към екраните. — Повеждат ни.
— Прехвърли вектора към руля — нареди Карде. — Данкин, въведи ни. Оглеждай се за изтребители. Мара каза, че понякога изпращат ескорт за непознати кораби — и погледна към Шада: — Искаш ли да се поразходим, като кацнем?
Тя сви рамене:
— Мързеливите новобранци са тук, за да изпълняват заповеди. Къде ще ходим?
— В едно кафене, „Ловджийски кладенец“ — отвърна търговецът. — Ако предположим, че картата ми е
