изпълнение на загадъчната дама.
Последният охранител явно се колебаеше. Той се отдалечи максимално, сведе се ниско над предницата и нападна. Шада финтира наляво, след това се хвърли надясно. Краят на едното от маневрените витла се размина с хълбока й на сантиметър. Бандитът завъртя машината с явното намерение да подхване Шада отстрани с витлата. Но не беше преценил правилно скоростта си и маневрените витла минаха доста над нея. Трябваха му още няколко метра, за да убие скоростта и инерцията от завъртането си, което го отведе на не повече от три метра от мястото, на което стояха Карде и легионерите. Охранителят отново завъртя нападателната си колесница към Шада. Превил рамене в очакване…
И с плавно небрежно движение контрабандисткият шеф измъкна оплитащия пистолет от ръката на легионера и стреля.
Охранителят изруга грубо, когато мрежата го удари в гърба, омота се около него и залепи ръцете му плътно за тялото.
— Достатъчно, господа! — меко каза Карде, направи широка крачка встрани от легионерите и отмести дулото към тях.
— Хитро — каза лейтенантът. Колкото и да беше странно, той изобщо не изглеждаше притеснен. — Много хитро.
— Предполагах, че ще ви хареса — отвърна търговецът и кимна към другите двама легионери. — Моля, оставете оръжията си на земята.
— Няма да е необходимо — каза нечий дързък глас над него.
Карде рискува да вдигне поглед за миг, но не видя никого.
— Не, не съм там — увери го гласът с нотка на веселие. — Наблюдавах изпълнението ви от казиното си и трябва да призная, че съм впечатлен. Кажете ми какво искате?
— Разбира се, да поговоря с вас, лорд Бомбаса — отвърна Карде на невидимия си събеседник. — Надявах се да си прибера един стар дълг.
Лейтенантът издаде неприятен гърлен звук, а Бомбаса просто се разсмя.
— Не ми е известно да ви дължа нещо. Но хайде да поговорим. Лейтенант Максити!
— Сър? — легионерът автоматично се изпъна.
— Върнете бластера на господина и го придружете заедно с дамата до казиното. И хората ви да изнесат боклука от площада.
Интериорът на „Ловджийски кладенец“ бе пълен контраст на обстановката отвън. Всъщност бе пълен контраст с почти всяко нискоразредно кафене и кръчма, които Шада бе посещавала. Въздухът бе хладен и приятно сух и макар че сепаретата, подредени покрай стените, бяха затъмнени достатъчно, за да осигурят на гостите си усамотение, останалата част на кафенето бе ярко осветена и оживена.
Едва ли обаче клиентите, които завариха, оценяваха по достойнство уютната атмосфера. Вътре седяха двайсет копия на четиримата охранители, с които Шада се бе справила отвън. Разположени в единия край на извития бар, и двайсетимата изгледаха кръвнишки новодошлите. За миг Шада се зачуди дали Бомбаса им бе казал, че часовите им са били безцеремонно обезвредени, но бързо отхвърли тази мисъл. Собственикът на такъв тип кафене едва ли би рискувал да предизвика сбиване вътре.
Въпреки това тя не изпусна от очи двайсетимата главорези, докато лейтенант Максити я водеше с Карде през главния салон към дискретната врата в другия край на дансинга. Когато се приближиха, вратата се отвори и разкри малка задна стаичка. Грамаден тъмноок мъж пристъпи напред. Той изгледа Карде и задържа поглед върху Шада. След това кимна към лейтенанта.
— Благодаря — каза му той и го освободи с тази единствена дума. След това отново погледна към Карде. — Влезте — покани ги той и направи крачка встрани.
Помещението бе оборудвано като малко казино с четири маси, около които десетина същества от различни раси бяха потънали в игри на карти и зарове. Мислите и вниманието им бяха изцяло заети и едва ли забелязаха, че някой влиза.
Но един ги бе забелязал — нисък дундест мъж със слаби китки, седнал сам зад най-голямата маса. Леко изпъкналите му очи се спряха върху Карде и Шада, когато двамата пристъпиха прага. Двама мъжаги, досущ приличащи на онзи, който в момента затваряше вратата, стояха от двете страни на стола, също приковали очи в новодошлите.
Шада се намръщи. Ситуацията изобщо не й харесваше. Но Карде не се поколеба.
— Добър ден, лорд Бомбаса — каза той и пристъпи до ръба на масата. — Благодаря ви, че ни приехте въпреки краткото предизвестие.
Двамата стражи сякаш се стегнаха, но Бомбаса само се поусмихна.
— И аз като легендарния Растус Кал винаги съм на разположение на онези, които събудят интереса ми — отвърна той. — А вие ме заинтересувахте — насекомоподобните му очи се преместиха върху Шада. — Все пак за момент реших, че нямате какво повече да предложите — добави той. — Ако партньорът ви не беше измъкнал пистолета на лейтенанта, щяхте да изживеете неприятни мигове.
— Едва ли — хладно му отвърна Шада. — Улових сянката му, когато пристъпи към легионерите, и разбрах, че е намислил нещо. Ако не бе успял, щеше да има незабавна нужда от помощта ми, а охранителят можеше да почака.
Бомбаса поклати глава.
— Възхитително представление, мила моя, наистина възхитително. Опасявам се обаче, че поизцапахте роклята си. Може би бих могъл да уредя да я почистят, преди да тръгнете.
— Много мило от ваша страна, милорд — отвърна Карде, преди Шада да успее да каже нещо. — Но едва ли ще останем толкова дълго на Пембрик.
Бомбаса отново се усмихна, но този път в изражението на лицето му се долови лека заплаха.
— Ще видим, приятелю мой — мрачно предупреди той. — И ако се окажете поредният емисар на Новата република или на сектора Катол, който иска да анексира териториите ми, заминаването ви може да се забави значително.
— Нямам връзки с никакви правителствени групировки — увери го контрабандистът. — Аз съм обикновен гражданин, дошъл да моли за услуга.
— Хм — процеди Бомбаса, докато разсеяно си играеше с висулката, закачена на верижката около врата му. — Имам усещането, че нямате представа, колко струват услугите ми.
— Според мен ще се уверите, че за тази вече е платено — внимателно възрази Карде. — А и услугата е дребна. Трябва да изпълним една поръчка в обхвата на картела ви. Молим за разрешение да преминаваме през териториите на различните ви подчинени пиратски шайки и контрабандистки групировки, докато я изпълним.
Очите на Бомбаса се разшириха.
— Това ли е всичко? — попита той. — Хайде, хайде, скъпи ми господине. С такъв внушителен кораб, като вашия, искате разрешение да преминете през териториите на подчинените ми шайки и групировки? — предводителят тъжно поклати глава. — Не, изобщо нямате представа от тарифата ми!
Шада усети как мускулите й се стегнаха, и съзнателно ги отпусна. И тримата стражници бяха въоръжени и имаха вид на хора, които си разбираха от работата. Но ако нещата стигнеха до физическа разправа, тя се съмняваше, че някой от тях имаше представа, как да се справи с мистрил.
За съжаление за разлика от случая с охранителите този път нямаше да може да си позволи лукса да ги остави ранени, но живи. Най-напред щеше да се заеме с онзи зад гърба им…
— Грешката е моя — каза Карде. Гласът му прозвуча доста искрено. — Сметнах, че ако някой ви е спасил живота, ще сте му поне малко благодарен.
Бомбаса тъкмо вдигаше пръст към стражниците до себе си, но при думите на Карде замръзна по средата на движението.
— За какво става дума? — попита той.
— Говоря за нещо, което се случи тук преди малко повече от шест години — отвърна контрабандисткият шеф. — Когато един доста елегантен господин и млада дама със златисто-червена коса предотвратиха заговор за убийство срещу вас.
Няколко секунди корелианският бандитски водач гледаше Карде втренчено. Шада хвърли таен поглед към двамата стражници, докато наум кроеше плана си за атака… Стресна я внезапният смях на Бомбаса.
