конференцията.
— И няма указания, дали нападението ще е истинско, или само ще изглежда такова?
Сабмин го погледна стреснато, но изражението му бързо стана многозначително и замислено.
— Интересен въпрос — каза той. — Щом става дума за Траун, човек не може да приеме нищо за дадено, нали? Знам само, че се планира нападение и ние трябва да сме готови да се намесим при нужда.
Кариб направи гримаса.
— Мисля, че късметът на семейство Соло рано или късно ще му изневери.
— Да — Сабмин подозрително изгледа брат си. — Какво замисляш?
Кариб отново погледна небето.
— Мисля, че ще трябва да импровизираме — тихо отвърна той. — Но едно е сигурно: ако битката стане близо до нашата долина, независимо кой печели, не трябва да се ограничаваме само с гледане. Вложили сме твърде много в нея, за да го дадем без бой.
Сабмин кимна.
— Така е — съгласи се той. — Ще предам на другите. Каквото и да стане утре, ще сме готови.
Китката чепати дървета, които се извисяваха над чуждоземната зеленина, докоснаха с клоните си екрана вляво от Пелаеон. В отговор симулаторът на канонерка АТ-АТ се наклони надясно.
— Внимавайте с дърветата, адмирале — предупреди го гласът на майор Райнс, който прозвуча от вградени в шлема на върховния командващ говорители. — Случвало се е така да оплетат някого, че се е налагало да изпращаме щурмоваци да отсекат дърветата, за да го освободят. Отнема време и задълго представлявате удобна мишена.
— Ясно — отвърна Пелаеон и се издигна над дърветата.
Бойният симулатор, макар понякога да беше капризен и да не реагираше веднага на подадените команди, с което осуетяваше плановете на играещия, всъщност бе вид почивка за него. Въпреки че, реално погледнато, едва ли нещо, което се отнасяше до бойната подготовка, можеше да бъде извън задълженията на един върховен командващ. Колкото по-добре Пелаеон знаеше как се държи механизираното оборудване на труден терен, толкова по-добре щеше да знае как да го използва в бъдещи операции. Естествено, ако Империята някога отново получеше възможност да извърши наземно нападение.
Пелаеон решително отхвърли тази мисъл. Една от причините да дойде тук бе да се разсее от продължаващата и неприятна липса на отговор на мирното му предложение от страна на Новата република.
Върховният командващ отмина чепатите дървета. Намали ускорението, установи постоянна скорост и натисна копчето за странично виждане, за да види как се справя майор Райнс с джунглата. Майорът владееше положението доста по-уверено от него. Той използваше предното си лазерно оръдие, за да отсича възможните препятствия по пътя доста преди да се превърнат в проблем. Това, разбира се, беше шумна техника, която предизвестяваше противника. От друга страна, този тип канонерки едва ли бе подходящо оръжие, когато обстановката изискваше незабележимост, а методът на Райнс му даваше възможност по-бързо да се придвижва през джунглата от Пелаеон. Върховният командващ вдигна очи, потисна инстинктивния си импулс да погледне къде ще стъпи неговата канонерка, и стреля няколко пъти.
— Точно така, адмирале — одобрително каза майорът. — Опитайте се по-отдалеч да видите кои дървета ще ви създадат проблеми, за да имате време да се прицелите с оръдията.
Пелаеон изсумтя.
— По-добре би било да се избегне употребата на тези канонерки в такива ситуации.
— Избягваме я винаги когато можем. За съжаление несигурните елементи обичат да се крият на такива места и да вдигат енергийни щитове над главите си. Освен това нищо не прогонва толкова успешно самодоволната усмивка от нечие лице от една мачкаща дърветата пред себе си канонерка.
Интеркомът изпука.
— Адмирале, говори Ардиф — разнесе се гласът на капитана на „Химера“. — Пристига лейтенант Маврон. Съобщава, че е засякъл вектор.
Пелаеон присви очи. Маврон бе изпратен на далечна мисия в последен опит да научат нещо за бойната част, която ги бе нападнала преди шест дни. Ако лейтенантът докладваше, че е засякъл вектор…
— Да рапортува в зала четиринайсет веднага щом кацне — нареди той на Ардиф и изключи симулатора. — Ще се срещнем там.
Капитанът на „Химера“ го чакаше сам в залата.
— Предположих, че докладът ще е секретен, и освободих другите пилоти — обясни той. — За търсенето на Холонет ли става дума?
— Надявам се — отвърна Пелаеон, махна му да седне в едно от креслата около масата с централен монитор и сам зае съседното. — А! Лейтенанте — леко възкликна той, когато вратата се плъзна и Маврон влезе в залата. — Добре дошли. Казвате, че сте засекли вектор?
— Да, сър — отвърна Маврон, остави електронния бележник на масата до монитора и седна в едно от креслата с характерната скованост на човек, прекарал твърде много време в кабината на изтребител. — Ретранслаторът на Холонет на Хорска все още пазеше запис от разговорите в този район, водени непосредствено след нападението срещу нас.
— Предполагам, че сте успели да ги изтеглите — каза върховният командващ и взе електронния бележник.
— Да, сър — отвърна лейтенантът. — За съжаление не успях да получа никакви имена, но извлякох крайните точки на съобщенията — той кимна към електронния бележник. — Позволих си да ги прегледам по пътя. Отбелязал съм разговора, който ми направи най-голямо впечатление.
Пелаеон стисна челюсти, когато прочете отбелязания от лейтенанта разговор.
— Бастион?
Ардиф изсумтя.
— Значи все пак зад нападението е стояла Империята.
— Има и още — каза Маврон. — Първоначалната точка е Бастион, но след това разговорът е бил прехвърлен още няколко пъти. Губи се някъде из системата Кроктар.
— Кроктар? — намръщи се капитанът на „Химера“. — Това е дълбоко в територията на Новата република. Какво ще правят там съобщения, идващи от Бастион?
— И аз това се питах — отвърна лейтенантът. Изведнъж гласът му стана сериозен. — Затова на връщане спрях в Каурсито и изтеглих копие от „Тринебулон“ за деня. Ако времената са верни, няколко часа след разговорите Обединените фракции на Кроктар са обявили, че между тях и Империята е подписано споразумение. Посредник на срещата според великия лорд Босмихи е бил върховният адмирал Траун.
Пелаеон усети ледени тръпки по гърба си.
— Това е невъзможно — каза той. Гласът му прозвуча странно в собствените му уши. — Траун е покойник. Видях как загина.
— Да, сър — каза Маврон и кимна. — Но според доклада…
— Видях как загина! — извика адмиралът.
Внезапното извисяване на гласа му изненада дори самия него и стресна двамата мъже.
— Да, сър, знаем — успокоително каза Ардиф. — Очевидно това е номер. Лейтенант, предполагам, че всичко друго може да почака, докато предадете пълния си доклад. Защо не идете да се освежите.
— Благодаря, сър — отвърна Маврон, очевидно доволен от възможността да си тръгне. — До един час ще предам доклада си.
— Много добре — кимна капитанът. — Свободен сте.
Той изчака Маврон до излезе и вратата да се затвори след него, преди отново да проговори.
— Това е номер, адмирале — обърна се той към Пелаеон.
— Трябва да е номер.
С усилие настоящият върховен командващ имперската флота прогони спомена си от онзи ужасен ден при Билбринджи. Денят, когато Империята загина окончателно и необратимо.
— Да, трябва да е номер — промълви той. — А ако не е? А ако Траун наистина е още жив?
— В такъв случай… — капитанът на „Химера“ не довърши. Челото му се сбърчи неуверено.
— Именно — каза Пелаеон и кимна. — Времето, когато тактическият гений на Траун можеше да ни е от
