— Аха — каза Шада. — Какво си му направил?
Контрабандистът усети как едно мускулче на бузата му трепна.
— Откраднах нещо от него — каза той. — Нещо, по-ценно за него от всичко във вселената. Може би по-ценно дори от живота му.
Двамата изминаха следващите няколко крачки мълчаливо.
— Продължавай — подкани го Шада.
Той се насили да се усмихне:
— Обещах ти само половината история за днес — напомни й, опитвайки се да говори весело. — Това е половината. Сега е твой ред.
— Какво? Защо напуснах Мазик ли? — Шада сви рамене. — Няма много за разказване. Напуснах, защото телохранител, който се превръща в мишена, не може да бъде от голяма полза за никого.
„Значи Шада се е превърнала в мишена. Това наистина е много интересно.“
— Може ли да попитам кой е бил толкова луд, че да го направи?
— Разбира се. Питай! — отвърна тя. — Но няма да получиш отговор. Ще ти кажа, когато чуя другата половина от историята с Кардас.
— Не знам защо, но очаквах да го кажеш — промърмори Карде.
— Е? Кога ще я чуя?
Той вдигна поглед през смога към мътния диск на пембрикското слънце.
— Скоро — обеща. — Много скоро.
ГЛАВА 5
— Шестият великолепен час от петнайсетия славен ден от годишната конференция на сектора Канхен започва — обяви глашатаят. Дълбокият му глас прокънтя из вдлъбнатото като леген поле, където делегатите от разните раси седяха, клечаха или лежаха в зависимост от спецификата на телата си. — Да приветстваме и да въздадем слава на великия предводител на Голям Пакрик и да го помолим да ни ощастливи с възвишената си и всеобхватна мъдрост, като поеме ръководството на тази среща.
Събраните същества извикаха или изръмжаха в знак на съгласие с думите на глашатая. Само Хан остана безучастен. Излегнала се до него на тънката трева, Лея се усмихна. Все пак на него му бе хрумнало да дойдат тук. Бяха предприели пътуването, за да си отдъхнат от горчивите разногласия и разяждащите подозрения, залели правителството на Новата република, откакто частично запазеният документ за унищожението на Каамас се бе появил на бял свят. Всъщност хрумването си го биваше. Бяха пристигнали едва преди няколко часа, а Лея вече усещаше как напрежението я напускаше. Изпитваше болезнена необходимост да замине далеч от Корускант и предложението на съпруга й дойде съвсем навреме. Лея се постара да му го покаже и да му благодари за прозорливостта.
Ала в същото време за пореден път Хан бе пропуснал да вземе под внимание онова, което тя наричаше „фактор на затормозване на Соло“.
— Да приветстваме по подобаващ начин славните ни гости от Новата република — продължи глашатаят и махна широко с ръка към мястото, на което се бяха изтегнали Хан и Лея. — Нека дълбоката им мъдрост, непоколебимата храброст и високата чест да озарят небето над нашето събрание.
— Забрави да споменеш отегчените ни души — измърмори под нос Хан, докато множеството ги поздравяваше с рев.
— По-добре е от Корускант — нежно го укори Лея, поизправи се и махна с ръка в отговор. — Хайде, Хан, дръж се възпитано.
— Махам, махам — отново измърмори той, облегна се на една ръка и с неохота махна с другата. — Не разбирам защо трябва да го правят на всеки час.
— Да не би да предпочиташ да ни обвинят, че прикриваме опит за геноцид? — сряза го съпругата му.
— Предпочитам да ни оставят на спокойствие — отвърна той, махна за последен път и отпусна ръка. Лея също престана да маха и одобрителният рев на делегатите утихна.
— Търпение, скъпи — каза тя. В това време глашатаят се поклони дълбоко и отстъпи подиума на облечения в пищна одежда велик предводител. — Ще изтърпиш до вечерта. Утре заминаваме за Малък Пакрик при тишината и спокойствието, които ми обеща.
— Дано наистина да е тихо и спокойно — заканително отвърна Хан и огледа тълпата делегати.
— Ще бъде — увери го Лея и се пресегна, за да хване ръката му. — На Голям Пакрик може да е шумничко, но на Малък сред толгрейновите ферми едва ли ще срещнем някого, който да ни познава.
Хан изусмтя, но Лея усети облекчението му.
— Да — отвърна той. — Ще видим.
— Кариб?
С омекнали колене Кариб Девист се изправи от мястото, на което бе клекнал, като внимаваше да не закачи нито един от двата реда толгрейн, които се превиваха към него.
— Насам, Сабмин — извика той и размаха инструмента, с който вадеше сърцевината на растенията възможно най-високо.
— Видях те — извика на свой ред брат му. Разнесе се хрущенето на твърди листа и след миг Сабмин се появи сред една пролука в толгрейновите стъбла. — Трябваше да дойда… — той млъкна и се намръщи, виждайки инструмента в ръцете на Кариб. — Охо!
— Запази си „охотата“ за другаде — кисело отвърна брат му. — Кажи шавит и толкова.
Сабмин тихо изпусна въздух между зъбите си.
— Колко колонии намери? — попита той.
— Засега само една — отговори Кариб и махна с инструмента към толгрейновия ред, който обработваше. — Намерих императрицата, така че може да намеря и цялата паплач, но не се знае.
— Ще предупредя другите — каза Сабмин. — Може би ще трябва да уведомим координатора на трите долини, ако се окаже, че това не е единствената колония на проклетите гадини.
— Да — съгласи се Кариб и изгледа брат си. — А ти каква чудесна новина ми носиш?
Сабмин стисна устни.
— Получихме потвърждение от Бастион — тихо отговори той. — Потвърдиха, че великият съветник на Новата република Лея Органа Соло е на Голям Пакрик. Нападението срещу нея ще се извърши със сигурност.
Инстинктивно Кариб вдигна поглед към полуосветената планета, виснала в небето над тях.
— Сигурно са си загубили ума — каза той. — Да нападат велик съветник на Новата република просто ей така?
— Не мисля, че ги интересува кого ще нападнат, стига да е официален представител на Новата република — отвърна Сабмин. — Очевидно великият ни предводител е изпратил покана до всички в Корускант с молба за представител. Предполагам, че идеята е на някой имперски шпионин, който очаква от нас да действаме като подкрепление. Истински късмет е, че Гаврисом е изпратил именно Органа Соло.
— Да — мрачно каза Кариб. — Наистина е късмет. С благословията на върховния адмирал Траун ли става?
— Не знам — отговори Сабмин. — В известието нямаше нищо. Но би трябвало да е с неговата благословия, нали? Щом той командва, значи заповедите идват от него.
— Сигурно — неохотно се съгласи брат му. Значи беше пристигнало. Войната щеше да нахлуе внезапно и грубо в системата Пакрик. Щеше да стигне до прага на домовете им… и дългото чакане щеше да свърши. Мирното съществуване на спящата имперска група Джент-44 щеше да приключи. — Казваш, че ние сме подкреплението, а кой ще го направи?
— Не знам — отвърна Сабмин. — Може би ще пратят отряд от Бастион.
— И кога трябва да стане?
— Утре — отговори брат му. — Органа Соло и съпругът й ще дойдат на Малък Пакрик, щом свърши
