полза, беше преди колко?… Преди пет години? Преди седем? Преди десет? Какво би могъл да направи сега, освен да хвърли в паника Новата република и тя да ни нападне?
— Не знам, сър — отвърна Ардиф. — Но не това ви тревожи.
Адмиралът погледна към ръцете си — бяха стари ръце, възлести от възрастта и почернели от слънцата на хиляди светове.
— Бях с Траун малко повече от година — каза той на капитана. — Бях му старши офицер, бях негов ученик — Пелаеон се поколеба, — може би дори негов довереник. Не съм сигурен. Работата е там, че той избра „Химера“ и мен, когато се върна от Неизвестните райони. Не ни посочи случайно. Избра ни.
— Траун много рядко се оставяше на случая — съгласи се Ардиф. — Така че, ако се е върнал…
— …е избрал някой друг — довърши върховният командващ вместо капитана. Думите прободоха като с нож сърцето му.
— Има съвсем малко причини, поради които би го направил.
— Стремежът към заемането на поста ви не може да бъде сред тях — твърдо каза Ардиф. — Все пак вие сте върховен командващ. Не може да бъде и некомпетентност. Какво остава?
— Прозорливост може би — предположи адмиралът и нежно почука с пръсти по електронния бележник. — Все пак, както знаете, идеята за мирно предложение бе моя. Аз я дадох. Принудих мофите да я преглътнат. Моф Дизра бе сред най-страстно протестиращите срещу него. Моф Дизра от Бастион. Възможно ли е да е съвпадение?
За момент капитанът на „Химера“ остана мълчалив.
— Добре — каза Ардиф. — Дори и да приемем, че е така, което лично аз не съм склонен да вярвам, защо ще изпраща пиратска шайка или наемническа групировка да ни напада? Защо не дойде направо да ви каже, че мирното споразумение се отменя?
— Не знам — призна Пелаеон. — Може би не се отменя. Може би Траун иска да съм точно тук. Или за да се подготвя да говоря с Бел Иблис, или… — той сви устни, — …или просто за да не му се мяркам пред очите. Просто иска да съм някъде, където няма да мога да преча на плановете му.
Този път тишината се проточи мъчително дълго.
— Не вярвам, че би направил такова нещо с вас, сър — най-сетне каза Ардиф. Но адмиралът не долови в думите му истинска убеденост. — След всичко, което сте преживели заедно…
— Не вярвате в това повече от мен самия — тихо каза върховният командващ. — Траун не беше човек, въпреки че много приличаше. Беше чуждоземец, с чуждоземни мисли, чуждоземни цели и чуждоземни програми. Може би за него не съм бил нещо повече от инструмент, с който да постига целите си. Каквито и да са били те.
Почти колебливо Ардиф се пресегна и докосна рамото на адмирала.
— Пътуването беше дълго, сър — каза той. — Дълго, тежко и обезсърчаващо. За всички ни, но особено за вас. Ако мога да направя нещо…
Пелаеон се насили да се усмихне.
— Благодаря ви, капитане. Не се тревожете. Няма да се предам. Трябва да довърша започнатото.
— Значи оставаме? — попита Ардиф.
— Още няколко дни — отвърна Пелаеон. — Искам да дам на Бел Иблис последна възможност.
— А ако не дойде?
— Независимо дали ще дойде или не, следващата ми спирка е Бастион — каза върховният командващ с нотка на неумолимост в гласа. — Заради този и други въпроси. Моф Дизра трябва да даде някои доста сериозни обяснения.
— Да, сър — каза капитанът и стана. — Надявам се, че това появяване на Траун е поредният му номер.
— Едва ли трябва да се надяваме на това — меко го укори Пелаеон. — Завръщането на Траун би съживило хората ни и би донесло само добро на Империята. Не искам да се говори, че съм поставил гордостта си над тази цел.
Ардиф леко се изчерви.
— Разбира се, сър. Моля за извинение, адмирале.
— Няма нужда да се извинявате, капитане — успокои го върховният командващ и се изправи. — Както казахте, беше дълго пътуване, но вече е към края си. В една или друга степен.
Процедурата по влизането в космодрума на Древстран бе много по-строга в сравнение с последния път, когато Дренд Навет бе кацал на Ботауи. Всъщност това едва ли можеше да се нарече изненада, като се имаха предвид събитията от последните пет дни. След внезапната лересианска атака срещу ботанския орбитален завод и последвалото разнорасово военно скупчване над главите им напрежението нарастваше с бързи темпове. Обикновено това ставаше за сметка на деловите процедури. Някога се правеше съвсем формален преглед при напускането на карантинната зона на космодрума, докато сега имаше пълна проверка на самоличността и на багажа. Не че това имаше значение за Навет. Този път в багажа му нямаше нищо, което би могло да накара дори параноичната ботанска козина да настръхне. А документите му за самоличност бяха безупречно творение на имперското разузнаване.
— Самоличността и личният ви багаж са наред — каза ботанският митнически служител след петнайсетминутната проверка, напълно нормална, изглежда, за настоящия момент. — Въпреки това департаментът по вноса ще извърши по-детайлно изследване на животните ви, преди да даде разрешение да влязат в града.
— Разбира се, щом трябва — каза Навет и махна широко с ръка в типичния за Бетреслийския окръг на Федже жест, където би трябвало да е роден според документите му. Имперският агент нямаше представа, дали ботанецът щеше да забележи тази подробност, но според първото правило на внедряването ролята трябваше да се изпълнява така естествено, както щурмовакът носи бронята си. — Вече им правиха изследвания на десетина планети — добави той. — Наясно съм с изискванията на карантината.
Козината на ботанеца видимо се наежи.
— На много светове, казвате? — попита той. — Има ли някакъв проблем с поддържането на магазините ви?
Навет направи гримаса, като че се опитваше да разбере сложно изречение. След това лицето му се отпусна.
— Не, не сте ме разбрали — каза той. — Не се опитвам да се установя някъде. Освен това, ако нямате персонал, който да работи за вас, не можете да държите верига магазини за екзотични животни. Трябва да пътувате. Има много стока, за която няма и да чуете, освен ако не отидете на място.
— Вероятно — измърмори ботанецът. — Но подозирам, че сега няма да намерите много голям пазар на Ботауи. Времената са смутни.
— Шегувате ли се? — възкликна саботьорът и остави от думите му да се процеди малко самодоволство. — Това място е идеално. Обсадена планета. Много напрежение. Точно тук хората имат нужда от домашни любимци, които да отклонят вниманието им от проблемите. Десетина пъти съм ходил на подобни места!
— Щом казвате — съгласи се ботанецът и козината на рамото му настръхна. Очевидно не се интересуваше дали този недодялан чуждоземец ще припечели нещо или не. — Оставете ми честотата на предавателя си и кода, за да ви уведомим, когато карантината изтече.
— Благодаря — каза Навет и събра документите си. — И побързайте!
— Ще побързаме толкова, колкото ни позволяват инструкциите — отвърна ботанецът. — Нека денят ви бъде спокоен и плодотворен.
— Вашият също.
Пет минути по-късно имперският агент вървеше по улицата, пробивайки си път през навалицата, устремена към и от космодрума. Той подмина въздушните шейни под наем, обърна гръб на залязващото слънце и се запъти към редицата евтини хотели в района на космодрума.
Както беше с гръб към слънцето, забеляза нечия сянка да се приближава миг преди Клиф да се изравни с него.
— Някакви проблеми? — тихо попита другият агент.
— Не, мина много гладко — отвърна Навет. — А при теб?
Клиф поклати глава.
