— Така е — неохотно призна то.
— Чудесно! — измърмори Мара. — Трябваше да знаем за това място от години.
— Навярно — съгласи се Люк с нея. — Защо не сте предали съобщенията, Дете на ветровете?
— Ловеца на ветрове реши, че няма да е безопасно — отвърна то. — Някой от комкащите трябваше да се прикрепи към една от летателните машини на заплашващите и да се подложи на дългото пътуване през тъмнината и студа, преди да стигне до вас.
— Това не е причина да не изпълните поетите задължения — презрително каза Гълтача на огнени трески. — Комкайците са летели през тъмнината много пъти или поне така твърдят. Признай, че от страх и малодушие сте извършили предателството.
— Вие, комджайците, сте в безопасност в пещерите си — отвърна Дете на ветровете. — Ние живеем в откритите пространства.
— Да не искаш да кажеш, че заплашващите не представляват опасност за нас? — попита Гълтача на огнени трески и изпърха с криле.
— Заплашващите идват ли в пещерите ви да дирят отмъщение? — възрази младият комкаец. — Тяхното отмъщение ще падне изцяло и само върху ком кае.
— Не рискуваха ли комджайците първи живота си, за да изучат плановете на заплашващите? Комджайците не продължават ли и сега да поемат такива рискове? Не научиха ли комджайците нещо ценно? Не взехте ли вие приятелката и съюзничка на джедай Скай Уокър за една от заплашващите!
— Стига! — извика Люк. — Каквото и да е станало, вече е минало. Няма да постигнете нищо, като си прехвърляте вината. Добре. Значи съобщенията не са били предадени. Но сега сме тук и сме готови да ви помогнем.
— Въпросът е — добави Мара — дали заслужавате помощта ни.
Люк се извърна и я изгледа свъсено:
— Моля?…
— Тихо — прошепна тя. — Довери ми се. Е, Гълтачо на огнени трески?
Отново настъпи неловко мълчание.
— Страхуваме се от заплашващите — с неохота призна договарящият. — ком джа и ком кае живеят в страх от тях. Би ни се искало с ваша помощ да огожим край на този страх.
— Да, разбираме желанията ви — каза Мара. — Но не е това въпросът. Въпросът е дали заслужавате помощта ни. И ако е така, как ще го докажете?
— Какво доказателство искате!
— Като начало искаме съдействието ви, за да влезем във Високата кула — отговори Мара. — Предполагам, че по някакъв начин вашите влизат отнякъде в пещерната система. Ще ни трябват водачи до входа. След това ще са ни нужни няколко души, които да отвлекат вниманието на заплашващите или да разузнаят терена.
Договарящият изпърха с крила.
— Желанието ви поставя това гнездо в опасност.
— Желанието ви поставя нас в опасност — възрази тя. — Бихте ли предпочели да се откажем от всичко и да си тръгнем веднага?
Последва твърде бърз или твърде сложен разговор, за да го разбере.
— Надявам се, знаеш какво правиш — измърмори Люк.
— Във всеки случай ще ни трябват водачи — отвърна Мара.
— И преди съм имала работа с такива култури. Този, когото тук наричат договарящ, трябва да се пазари с нас. Не можеш да приемеш безвъзмездно да направиш нещо за тях и да се надяваш да ти отговорят подобаващо. Стават подозрителни.
Дете на ветровете се раздвижи до Люк.
— Какво ще правиш сега с мен, джедай Скай Уокър? — попита то.
— Не се притеснявай — отвърна Люк. — Ще излезеш от тук.
— Не мога да се върна — тръсна криле комкаецът.
Скайуокър се смръщи.
— Защо?
— Няма да ме приемат — отговори Дете на ветровете. — Не се подчиних на заповед на договарящия на ком кае и няма да ме пуснат да се върна в гнездото.
Люк наведе глава на една страна.
— Няма да те пуснат да се върнеш? — многозначително попита той. — Или няма да те пуснат да се върнеш без наказание?
— Предпочитам да дойда с вас във Високата кула — отвърна малкият. — Ако мога лично да видя опасностите, които идват от заплашващите, ще ги разбера по-добре. Може би ще успея да убедя и други комкайци да ви помогнат.
— Както казах, пазарлък — процеди през зъби Мара.
— Да, започвам да разбирам — каза Скайуокър със същия тон. — Оценявам предложението ти, Дете на ветровете, но трябва да си наясно, че по всяка вероятност ще бъде много опасно.
— Машината ви ще дойде ли с вас!
Мара погледна към астромеханичния дроид, който кротко стоеше настрана и говореше сам със себе си.
— Уместен въпрос — съгласи се тя. — Той определено ще ни забави.
— Така е, но ако искаме да имаме някакъв шанс за достъп до компютърната система на Високата кула, ще ни трябва — отбеляза Люк.
— Ако изобщо успее да направи връзка с мрежата им — добави Мара. — Нали не си забравил, че те са чуждоземци?
— Знаем, че използват имперска технология за космическите си кораби — напомни й той. — Много е вероятно да имат най-малко два от нашите компютри.
— Ако машината ви пътува с вас, защо аз да не мога? — обади се Дете на ветровете. — Щом излезем на открито, ще свърша повече работа от тези пещерняци.
— Само дето не знаеш нищо за Високата кула — отвърна Люк. — Освен това, като се има предвид враждата между двете ви гнезда, не мисля, че Гълтача на огнените трески ще се съгласи да се мотаеш из неговата територия.
Дете на ветровете изпърха с криле.
— Може би е време тази вражда да приключи — каза то надменно. — Може би е време един смел и почтен комкаец да излезе напред и да спои ронещите се скали под ноктите ни.
Люк и Мара се спогледаха.
— Ти ли? — попита Скайуокър.
— Съмняваш ли се в искреността ми? — отвърна Дете на ветровете. — Та аз се възпротивих срещу договарящия за собственото си гнездо, за да ви доведа дотук.
— Не се съмняваме в искреността ти — увери го джедаят.
— Съмняваме се във… ами…
— Възрастта ми — довърши докачено малкият комкаец.
— Не вярвате, че дете, което още носи името на баща си, може да извърши велики дела.
Изведнъж Мара забеляза, че обсъждането на тавана е свършило. Гълтача на огнени трески и другите комджайци внимателно слушаха разговора, който се водеше под тях. И тогава й хрумна, че ако тръгнат с член на враждуващо гнездо, когото и да изпрати Гълтача на огнени трески, то той ще се постарае два пъти повече, за да покаже колко по-полезни са комджайците.
— Не, не се съмняваме във възрастта ти — отвърна тя на Дете на ветровете. — Аз самата бях дете, когато отидох на първата си мисия за Империята. Люк не беше много по-голям, когато започна да лети с бойците на Бунтовническия съюз.
Тя усети как Скайуокър се намръщи, но, изглежда, разбра намека в гласа й, защото само кимна в знак на съгласие.
— Права е — каза той на комкаеца. — Понякога желанието да успееш и да научиш повече е по-важно от опита и възрастта.
