другото премина през охранителите им ногри, пазещи апартамента им край планините Менарай, и се самопокани на тайния им съвет с Карде и Ландо. Дали беше потенциален силен съюзник? Или също толкова силен потенциален смъртен враг?
— И на мен не ми допадна особено — каза тя. — Но Карде е голямо момче. Идеята да я вземе беше негова. Между другото свърза ли се с Мазик, за да го питаш за нея?
Хан поклати глава.
— В покрайнините се разпространява новината, че искам да говоря с него, но докато тръгнахме от Голям Пакрик, не беше дошъл отговор. Разбира се, ако е дошъл, ще трябва да чака, докато се върнем.
Лея вдигна вежди.
— Искаш да кажеш, че не си казал дори на приятелите ти контрабандисти, че сме на Малък Пакрик? Този път наистина си решил да си починем.
— И то добре — тихо отвърна той.
В пилотската кабина на „Хилядолетен сокол“ се възцари тишина. Лея наблюдаваше как Малък Пакрик се приближава към тях, и се опитваше да възвърне настроението си, на което се радваше, преди да бяха споменали Мазик и Шада. Но поради някаква причина не успяваше. Тя се присегна със Силата, опитвайки се да успокои мислите и чувствата си… Уредът за разстоянията на контролното табло предупредително зазвъня.
— Ненормални пилоти! — измърмори Хан. — Какво си въобразяват, по дяволите?
И тогава внезапно, като плесница през лицето, Лея осъзна какво става.
— Хан, внимавай! — извика тя.
Той реагира мигновено. Старите контрабандистки рефлекси в съчетание с безпрекословната вяра в джедайските способности на жена му изпратиха „Хилядолетен сокол“ в рязък вираж… Точно когато два лазерни изстрела пресякоха пространството под тях.
— Дефлекторните щитове! — извика Хан, прекрати виража и навлезе в плавен завой.
Лея вече бе натиснала бутона на щитовете.
— Включени са — отвърна тя, активира оръжейната конзола и хвърли бърз поглед върху задните екрани. Виждаха се три малки кораба с размера на изтребители. Те отново стреляха и се втурнаха след „Хилядолетен сокол“ в отговор на маневрите му. И трите машини бяха без идентификация. — Това част от забавата ли е?
— Не е в моята програма — отвърна Хан. — Благодаря за предупреждението.
— Замалко нямаше да го получиш — призна си жена му и произведе лазерен залп с горната батарея на „Хилядолетен сокол“. Всичките изстрели пропуснаха целите си. — Мислех, че ме притеснява мисълта за Карде и Шада.
— Е, по-добре е да започнеш да се притесняваш за нас — каза Хан и завъртя спираловидно кораба. — Които и да са, си ги бива.
— Не исках да чуя това — каза Лея и включи интеркома.
— Трябва да поискаме помощ от отбраната на Малък Пакрик — ала нападателите им бяха непосредствено пред тях. — Заглушават предавателите ни — мрачно каза тя на съпруга си. — Дори частните честоти на Новата република.
— Както казах, бива си ги — процеди през зъби мъжът й и направи още един рязък вираж. — Забеляза ли, че изчакаха да се приближим достатъчно до планетата, за да не можем да включим на светлинна скорост?
Покрай тях отново засвяткаха лазерни изстрели, този път от още по-близо. В отговор Лея изстреля още един залп и отново нито един от изстрелите не улучи целите.
— Маневрени се — каза тя.
— Виждам — отвърна Хан. — Качвам се при оръдието. Приготви се да поемеш управлението.
Лея трепна. Горе между него и лазерните изстрели щеше да стои единствено защитата на дефлекторните щитове на „Хилядолетен сокол“ и неколкосантиметровата прозрачна стомана на илюминатора… Но беше прав. Един от двамата трябваше да отиде. И въпреки джедайските си умения тя не беше толкова добър стрелец, колкото той.
— Готова съм — каза Лея и хвана щурвала на втория пилот. Сега единственият начин да го предпази бе да не допусне лазерите да ги ударят. — Някакви предложения за стратегията?
— Просто стой извън обхвата им — отговори Хан и натисна малко по-силно щурвала си. Почти неохотно „Хилядолетен сокол“ излезе от лупинга. — Поемай! — каза той, прехвърли управлението към конзолата на втория пилот и едновременно с това стана от собственото си кресло. — Пое ли?
— Да — отвърна съпругата му. — Внимавай!
— Добре — отвърна той и изскочи от пилотската кабина.
Лея му даде пет секунди, за да изкачи стълбата до оръдието. След това изпълни маневра, предназначена да заблуди противниците им. Но преследвачите им бяха твърде умни, за да се излъжат толкова лесно. Един поглед към задните екрани й показа, че са по петите на „Хилядолетен сокол“ като изгладнели миноци. В следващия момент корабът бе засипан от още една канонада. Този път няколко изстрела улучиха дефлекторните щитове на товарния кораб.
— Горе съм — разнесе се гласът на Хан по интеркома. — Как си?
— Не толкова добре, колкото ми се иска — отвърна Лея. — Мисля, че влязоха в обхват.
— Забелязах — сухо отвърна той. — Няма нищо. Старото корито ще издържи. Задръж ги още няколко секунди.
— Ще опитам — каза жена му и направи поредната главозамайваща маневра за измъкване от огневия обхват на противника.
В това време се опита да измисли някаква по-действена тактика от простото бягство от обстрела. Но разполагаше с твърде малко възможности. Единствените пътници и членове на екипажа на „Хилядолетен сокол“ в момента бяха двамата с Хан. Нападателите бяха отрязали пътя им назад, а дискът на Малък Пакрик изпълваше все по-голяма част от космическото пространство над тях и препречваше пътя им напред.
Малък Пакрик…
— Хан, ще слезем на планетата — каза тя по интеркома. — Въпреки че ни заглушават, ако се приближим достатъчно, някой трябва да забележи какво става, и да обяви тревога.
— Добра идея — каза той. — Но внимавай! И те, както и ние, не са пригодени за маневри в атмосферата. Ха!
— Какво?
— Уцелих един. Не го забавих, но мисля, че извадих от строя щита му. Размърдай старото корито!
Смъртоносната игра продължи. Лея включи подсветлинните двигатели на „Хилядолетен сокол“ и пое към Малък Пакрик. Дъждът от лазерни изстрели продължи. Повечето пропускаха целта си, но много от тях представляваха съвсем реална заплаха. Червените индикатори на контролното табло вече надвишаваха по брой зелените, а всеки изстрел увеличаваше броя им. Неканен в главата й възкръсна споменът за първото й пътуване с „Хилядолетен сокол“, когато бягаха от Звездата на смъртта, пробивайки си път през кордона имперски изтребители. Но тогава с тях бяха Люк, Чуй, Трипио и Арту. А и „Хилядолетен сокол“ не бе толкова стар и чувствителен както сега. Освен това Вейдър и Таркин всъщност искаха те да избягат…
Внезапен ярък взрив над главата й прогони спомена.
— Хан!
— Ударих го! — тържествуващо се разнесе гласът на съпруга й по интеркома. — Един е свален, остават още два. Соколът държи ли се?
Лея хвърли бърз поглед към контролното табло.
— Да, едва. Загубихме стабилизатора на йонния поток и разполагаме с по-малко от половината мощност на подсветлинните двигатели. Още един точен изстрел, и ще загубим и задния дефлекторен щит.
Хан изсумтя.
— Като че е време да предприемем нещо. Правила ли си контрабандистко обръщане?
— Веднъж-дваж — предпазливо отвърна Лея. — Но вече опитах подобна маневра и не ни свърши много работа. Сигурно знаят за контрабандистките обръщания.
— Да, но няма да го направиш, както очакват — поясни Хан. — Ще завъртиш Сокола, все едно смяташ да спреш рязко. Вместо това ще продължиш да се въртиш, докато носът отново не се обърне към планетата.
