— Мисля, че това ясно показва на чия страна са.
— Не е задължително — възрази той. — Или поне не е задължително да остане така. Може да успеем да ги убедим… Чакай малко. Договарящият дойде.
Мара кимна. Вече бе усетила очакването.
— Ще се наложи да ми превеждаш — каза тя на Люк. — Хубаво би било да можех да ги чувам сама.
— Е, да, щеше да е по-лесно — съгласи се той. Челото му се сбърчи в размисъл. — Да опитаме… дай си ръката.
— Да ти дам ръката си? — повтори Мара, свъси се и протегна лявата си длан към него.
— Аз усещам тях — обясни майсторът джедай и здраво хвана ръката й, — а ние се усещаме един друг. Ако можем да усилим достатъчно връзката…
— Да опитаме — съгласи се Мара и се присегна със Силата.
Гласовете на чуждоземните същества сега наистина бяха по-ясни. Сред ропота се долавяше едва доловим шепот. Тя се присегна по-съсредоточено със Силата и се намръщи от усилието.
— Да опитаме така — каза Люк и се приближи към нея, обръщайки се с лице в същата посока, в която гледаше и тя.
Прехвърли дланта й от дясната в лявата си ръка, след това обви с дясната раменете й и се приведе, за да докосне страната й с неговата.
В този миг сякаш някой настрои развален радиоприемник. Смътните звуци и чувства, които бе долавяла през последните две седмици, изведнъж станаха ясни и отчетливи.
— …Договарящият за това гнездо на ком джа — потекоха думите през главата й. — Известен съм като Гълтача на огнени трески, ком джа се радват, че най-сетне дойдохте.
— И ние се радваме се, че сме тук — тържествено отвърна майсторът джедай. — Аз съм Люк Скайуокър, както вече вероятно знаете. Това е моята приятелка и съюзничка Мара.
Вълна от емоции заля каменната зала.
— Защо си я довел при нас майстор Скай Уокър? — попита Гълтача на огнените трески с внезапна предпазливост в гласа.
Люк се намръщи.
— Не съм я довел. Тя сама дойде. Защо?
— Не обърна ли внимание на съобщението ни за тази Мара Джейд? — попита Гълтача на огнени трески. — Със сигурност трябва да си го получил.
— Не съм получавал никакви съобщения от вас — отвърна Люк. — Къде и кога е било изпратено?
— Не разбирам — каза договарящият за гнездото на комджайците. Гласът му прозвуча още по- предпазливо. — Какво имаш предвид с „никакви съобщения“?
— Имам предвид никакви съобщения — отвърна Скайуокър. — Не бях чувал за вас и за вашия свят, докато не научих от приятелите на Мара за залавянето й.
— Но съобщението беше предадено — настоя Гълтача на огнените трески. — Договарящият на ком кае ни обеща… — той не довърши. Крилата му изпърхаха заплашително. — Ти, комкаецо! — заповеднически каза той. — Стани и говори в защита на гнездото си!
В онази част на стената, където седеше Дете на ветровете, настъпи внезапно оживление. Мара насочи лъча на фенерчето си тъкмо когато малкият комкаец полетя към пода, за да избегне тримата комджайци, които се спуснаха към него. Те промениха посоката си. Дете на ветровете също промени своята и се стрелна към широка цепнатина близо до тавана в противоположната стена.
— Оставете го на мира! — извика Люк. — Той е дете!
— Той е комкаец — възрази договарящият в момента, когато Дете на ветровете влетя в пролуката. — Носи отговорност за предателствата на гнездото си.
Скайуокър пусна ръката на Мара и направи широка крачка встрани от нея.
— Няма да позволя да му сторите нищо — каза той с властен глас. Съскането на лазерния му меч и ярката зелена светлина, която проряза мрака, подчертаха думите му. — Оставете го на мира. Аз ще го разпитам!
Според опита на Мара джедай с активиран лазерен меч обикновено спираше разумните същества за известно време и ги караше да се позамислят. Комджайците или не го разбраха, или не се интересуваха, или решиха, че петте метра вертикално пространство ще са достатъчни, за да ги предпазят от трептящия под тях лъч. На зелената светлина Мара виждаше как Дете на ветровете се опитва да се завре колкото може по-навътре в тясната пролука. Ноктите му безрезултатно замахваха към тримата комджайци, които пърхаха около него. Понеже Люк вече не беше до нея, Мара по-скоро усети заповедта, дадена от Гълтача на огнени трески. Още една група комджайци се отделиха от тавана и се присъединиха към първата.
И Мара реши, че е време да напомни на чуждоземците с кого си имаха работа. Тя прехвърли фенерчето в лявата си ръка, с дясната извади резервния бластер от кобура под лявата си китка и изстреля три безупречно насочени заряда към процепа, в който си криеше Дете на ветровете. Сепнати, комджайците се разлетяха с цвъртене. Пърхането на крилата им изпълни въздуха за миг, след което те накацаха по тавана далеч от скривалището на малкия комкаец. Мара долови още една заповед, дадена от договарящия, и в пещерата настъпи напрегната тишина.
— Само преди минута го нарекохте майстор — извика Мара към съществата. — Не е ли редно да почитате майсторите джедаи?
Поток от полудуми нахлу в главата й.
— Преведи ми какво казаха — тихо помоли Мара Люк.
— Че нямаш право да говориш така на договарящия на ком джа — отвърна Скайуокър, прехвърли меча в лявата си ръка и се върна при Мара. Без да изпуска от очи тавана на пещерата, той отново обви с ръка раменете й и доближи буза до нейната…
— …Въпреки че сега сте скупчени сред ронещите се скали — продължи гласът на Гълтача на огнени трески. — Отричаш ли, че си същата Джейд на Мара, която веднъж: дойде тук с гнездящите за Империята.
Ръката, която обгръщаше раменете й, леко се стегна.
— Какво искаш да кажеш? — попита джедаят.
— Във Високата кула вдигнаха голям шум и врява за това същество — мрачно отвърна договарящият. — Може би доверието ни към теб стои на ръба на ронещите се скали, майстор Скайуокър?
— А може би ронещите се скали са само в мислите ви — възрази Мара, преди Люк да свари да отговори. — Ако някакви съюзници на Империята приказват за мен, то е, защото съм сред първите в списъка на враговете, които особено силно искат да унищожат. Или не сте си направили труда да изслушате целия разговор?
Гълтача на огнени трески изпърха с криле, но този път в жеста му се долавяше нотка на неувереност.
— Езикът им не се разбира лесно — призна той. — Но пък веднъж: вече бяхме предадени от ком кае и не искаме да прибавяме ново предателство. Майстор Скайуокър, ти каза, че ще накараш комкаеца да говори в защита на гнездото си?
— Казах, че ще го разпитам — меко го поправи Люк и деактивира лазерния си меч. — Дете на ветровете, ела тук.
Малкият комкаец се поколеба за миг. След това излезе от дъното на процепа, в който се криеше, полетя надолу като камък и кацна в краката на Люк.
— Тук съм, джедай Скай Уокър — каза той, не преставайки да се озърта към тавана.
— Гнездото ти получавало ли е съобщения за мен или за Новата република от това гнездо на ком джа? — попита Люк.
— Вашият договарящ обещавал ли е на Гълтача на огнени трески гнездото ви да го предаде?
Дете на ветровете кръстоса криле над главата си. През тялото му премина силна нервна тръпка.
— Не е моя работа да говоря от името на гнездото си — отвърна той. — Ловеца на ветрове…
— Ловеца на ветрове не е тук — рязко го прекъсна договарящият от гнездото на комджайците — Ще отговориш ли на въпроса?.
Дете на ветровете вдигна криле над главата си и се сви под тях.
