Хан и Лея си размениха погледи.
— Какво искате? — попита тя.
— Да не би да е прекалено висока цена за това, че ви спасихме живота? — попита Сабмин. — Като се има предвид какво ни дължите…
— Чакай малко — прекъсна го Хан и вдигна ръка. — Чакай да изясним нещата. Вие сте създадени от Траун, нали?
Едно мускулче на бузата на Кариб трепна, но той кимна утвърдително.
— Да.
— Говорим за върховния адмирал Траун, нали? — уточни бившият контрабандист. — Човекът, който иска да върне величието на Империята? Човекът, който избра най-добрите и предани имперски офицери, за да ги клонира?
Кариб отново кимна.
— Още не разбирате. Барон Фел бе предан на Империята и на онова, което тя представляваше, преди касапи като Исард да вземат властта. Той беше предан на Империята, която отстояваше стабилността и реда.
— Неща, на които вие в Новата република бихте могли да наблегнете малко повече — многозначително вметна Сабмин.
— Да оставим политиката настрана — бързо се намеси Лея, преди Хан да успее да им отговори в характерния си стил. — Все още не разбирам. Ако барон Фел е бил предан на Империята и ако вие виждате причина да върнете стария ред…
— И ако Траун наистина се е върнал — ниско допълни съпругът й.
— И ако Траун наистина се е върнал — съгласи се тя, — тогава защо искате да си останете тук?
Кариб се усмихна тъжно.
— Защото за пръв път върховният адмирал Траун сбърка в сметките си — отвърна той. — Имаше нещо, което Фел ценеше повече от личната слава и дори от галактическата стабилност — той махна с ръка към толгрейновите поля. — Обичаше земята — тихо каза клонингът. — Ние също.
И най-сетне великият съветник на Новата република разбра. Лея погледна Хан.
— Той се шегува, нали? — попита съпругът й. Мислите и лицето му ясно показваха, че не вярва и дума от това, което бе чул. — Люк нямаше търпение да се махне от онази ферма на Татуин.
— Люк беше във ферма за влага насред пустиня — напомни му Лея. Очите й бавно огледаха стройните толгрейнови редове, които й напомниха за тучната растителност на Алдеран. — Не беше като тук.
— И вие го усещате, нали? — тихо попита Кариб. — Значи разбирате? — той огледа полята. — Сега това е нашият живот, съветник. За нас имат значение земята и семействата ни. Политиката, войната и дори летенето са останали в миналото — той я погледна. — Вярвате ли ни?
— Иска ми се — отвърна тя. — Докъде сте готови да стигнете, за да го докажете?
Кариб отново събра сили.
— Докъдето е нужно.
Лея кимна и пристъпи към него, усещайки леката тревога, която обзе Хан, когато се отдалечи. Лея впи поглед в очите на младия клонинг и се присегна със Силата към съзнанието му. Той стоеше неподвижно, оставяйки я да навлезе в него, без да трепне… и когато направи крачка назад, тя вече не изпитваше никакви съмнения.
— Говори сериозно, Хан — потвърди тя. — Всички те говорят сериозно.
— Значи така? — възропта бившият контрабандист. — Просто ще си тръгнем и ще ги оставим тук?
— Преди това, разбира се, ще поправим кораба ви — каза Кариб. — Дроидите MX, които поддържат нашите изтребители, сигурно ще успеят за ден-два.
За изненада на Лея съпругът й поклати глава.
— Не е достатъчно — твърдо каза той. — Искате да защитим имперска саботьорска групировка. Доста голям риск за нас.
Мъжете зад тях се раздвижиха.
— Какво искате да ка…? — започна някой.
Кариб го прекъсна, махайки. В ъгълчетата на устата му танцуваше лека усмивка.
— Соло, вие винаги успявате да се възползвате от ситуациите — сухо каза той. — Какво желаете?
— Вече не искате да се биете — отвърна Хан. — Добре. Ние също не искаме да се бием. Но ако не разрешим каамаския проблем бързо, никой от нас няма да има избор.
— Тоест? — попита Кариб.
— Трябва да разберем кои ботанци са били замесени в саботажа на каамаския планетарен щит — отговори бившият контрабандист. — Има само едно място, където можем да получим имената им.
Кариб стисна устни.
— От Империята.
— По-точно от библиотеката на централните имперски архиви в Бастион — уточни Лея, разбирайки накъде биеше мъжът й. — Проблемът е, че не знаем къде е Бастион.
— Ние също — отвърна Сабмин. — Заповедите ни идват по специален канал от Убикторат. Никога не сме били в пряка връзка с Бастион или с настоящото имперско ръководство.
— Разбира се, но трябва да има начин да изпратите спешно съобщение до тях — каза Хан. — Имперските оперативни процедури не може да са се задръстили толкова.
Кариб и Сабмин се спогледаха.
— Има едно място в покрайнините на Империята, откъдето можем да изпращаме съобщения — колебливо каза Кариб. — Но не трябва да го използваме, освен ако информацията не е жизненоважна и не може да чака, за да мине по обичайните канали.
— Сигурен съм, че можем да измислим нещо жизненоважно — увери го бившият контрабандист. — Ако успеем, ще ме заведете ли там?
— Чакай малко — намеси се Лея. — Не искаше ли да кажеш да ни заведат?
— Съжалявам, скъпа — каза той и поклати глава, — но ако има човек, който всеки в Империята може да познае, това си ти.
— О, така ли? — възрази жена му. — Да не мислиш, че теб не те познават?
— Аз не съм бил президент на Новата република — възрази Хан. — Освен това трябва да отиде единият.
— Защо? — попита Лея. Тъпа болка сви сърцето й. Хан бе правил много щуротии в живота си, но да влезе в сърцето на Империята, надхвърляше дори неговата контрабандистка дързост. — Новата република може да изпрати друг.
— Да, но на кого можем да имаме доверие? — попита той. — Освен това нямаме време да се върнем и да съберем екип. Новата република е на ръба.
— Не можеш да отидеш сам — настоя жена му. — И не забравяй, че съм джедай. Всяка неприятност, която….
— Не сме сами — изведнъж съобщи един от клонингите и посочи навън.
Лея обърна поглед натам. Над далечните хълмове тъкмо бе преминало нисколетящо тяло, което сега се носеше към тях.
— Кариб, прибери всички в пещерата — обърна се тя към клонинга, изпълни джедайските техники за усилване на сетивата и присви очи към приближаващата машина. — Най-добре е всички да си тръгнете. Прилича ми на совалката на нашите охранители ногри.
— Късно е — каза Кариб и приковал очи в приближаващия кораб, махна на другите да останат по местата си. — Ако в совалката има ногри, вече ни наблюдават. Опитаме ли се да се измъкнем, само ще влошим нещата.
Совалката почти бе стигнала до пещерата. Тя се носеше ниско над толгрейновите редове, без да намалява скоростта си. Хан издаде нисък гърлен звук и дори Лея изпита вълна на несигурност. Приличаше на совалката на ногрите, но при тази скорост бе невъзможно да определи със сигурност. Но ако вместо ногри бяха неприятели…
И тогава, почти в последния миг, машината спря рязко и увисна във въздуха. Вратата за пътниците се отвори и от там падна ниска сива фигура. След това совалката отново се издигна, набра голяма височина
