— Е, нали майор Тирс е посещавал часовете по тактика с кралската гвардия! — добави Дизра и ехидно захлопна електронния си бележник.
— Негово превъзходителство както винаги съумява да бъде полезен — разсеяно отвърна адютантът, прехвърляйки файловете в компютъра.
— Радвам се, че го оценявате — каза мофът. — Това са диамалци.
С върховно злорадство той изгледа извърнатите към него лица на двамата. Върху лицето на Флим бе изписана пълна изненада, при Тирс тя бе примесена с подозрителност.
— Моля? — попита актьорът.
— Диамалци — повтори Дизра и се наслади на момента докрай. — Преди около три месеца диамалското търговско министерство е закупило дванайсет корвети „Мародер“ за охрана на транспорти, вероятно предназначени и за някои по-тайни операции.
— Сигурен ли сте? — попита Флим и надникна към екрана.
— Тук не пише нищо за това.
— Сигурен съм, че не го пише — отвърна мофът. — Капитан Зотип се опита да ги откупи, но му отказаха. Както споменах, може би ги пазят за тайни операции.
— И как стигнахте до заключението, че са същите кораби?
— попита Флим.
— Точно така — намеси се Тирс, преди Дизра да отговори.
— Диамалският сенатор дойде на борда на „Неумолим“ с Калризиан… нали помните? И досега не вярвам, че успяхме напълно да го убедим, че пред него е Траун.
— И ако докладите на разузнаването ни са точни, тъкмо той е спомогнал за увеличаването на разкола в правителството в Корускант с доклада си за случая — напомни им Дизра.
— Да, той беше — потвърди майорът и се обърна към клавиатурата на компютъра. — Изглежда, е решил да ни подложи на още едно изпитание.
— Въпросът е ние какво ще правим — каза Флим и погледна към екраните. — Хищните птици почти стигнаха.
— Знам — отвърна бившият гвардеец, загледан в компютърния екран. — Отзовете ги.
— Вече? — Дизра се намръщи към тактическите екрани. — Мислех, че искате да…
— Нищо не искам — прекъсна го адютантът. — Отзовете ги и кажете на капитан Дория да се подготви за изпълнението на боралска везна.
— Какво? — попита мофът и се намръщи още повече.
— Малко известна бойна техника — обясни Флим, наведе се над рамото на Тирс и натисна копчето на интеркома. — Достатъчно, капитане — бавно каза той. — Отзовете хищните птици и подгответе „Неумолим“ за боралска везна.
— Слушам, адмирале — бързо отвърна Дория. — Ще дойдете ли на мостика?
Тирс погледна Флим и почука върху компютърния екран.
— Едва ли ще се нуждаете от помощта ми — увери Траун капитана, кимна утвърдително на майора и се наведе, за да види по-ясно посоченото място. — След боралска везна изпълнете с хищните птици пълно закриващо помитане Марг Сабл и смятам, че нашите неизвестни нападатели ще преосмислят плановете си. При положение че са още живи, за да го направят, разбира се.
— Слушам, сър — отново каза капитанът на „Неумолим“ и Дизра едва ли не видя как офицерът потърка ръце в очакване. — Готови за изпълнение на боралска везна.
— Започнете изпълнението, капитане.
Флим изключи интеркома.
— Това би трябвало да е всичко — каза той, облегна се небрежно на облегалката на командното кресло и с интерес се загледа в тактическите екрани.
— Вече сме имали план за действие срещу Диамала — обясни Тирс и погледна към Дизра. — Преди десет години Траун на няколко пъти се е сблъсквал с тях — той махна към компютъра. — Трябваше само да извадя файла с една от битките…
— Ето! — прекъсна го Флим. — Бягат като хопскипи.
Мофът проследи пръста му. Актьорът бе прав. Мародерите наистина се бяха обърнали и бързаха към спасението на хиперпространството.
— Но ние не сме направили още нищо — каза той с леко объркване.
— О, направихме — възрази майорът. В гласа му се процеди мрачно задоволство. — Не забравяйте, че и те имат файлове с победите на върховния адмирал. „Неумолим“ зае позиция за изпълнение на боралска везна… Друго не им трябваше.
— Да — съгласи се Флим. Точиците, обозначаващи на екраните мародерите, изчезнаха. Корветите направиха скоковете си в хиперпространството. — Корабите дори не носеха тяхната идентификация, а ние направихме правилните ходове — той отново включи интеркома. — Прекратете бойната готовност — нареди той на Дория. — И информирайте рурското правителство, че предстоящата атака над планетата им няма да се състои, тъй като нападателите бяха прогонени.
— Слушам, адмирале — отвърна капитанът. — Сигурен съм, че ще бъдат много доволни. Да продължим ли въвеждането на курса към Бастион?
— Да — отвърна върховният адмирал. — Тръгваме, щом сте готови. Ще медитирам, ако ви потрябвам.
— Да, сър. Приятна почивка, адмирале.
Флим изключи интеркома.
— Това май наистина е краят — добави той към Тирс и Дизра.
— Браво на диамалците — кисело каза мофът. — Разбира се, давате си сметка, че единственото, което това упражненийце ни донесе, е, че изплашихме още малко Корускант, за да се нахвърли върху нас.
— Търпение, ваше превъзходителство — успокои го майорът, изключи тактическите екрани и стана от креслото. — Сигурен съм, че освен това е убедило рурците, че са избрали добрата страна.
— Да — каза Дизра. — И може би ни приближи с една крачка към Ръката на Траун.
Флим се намръщи.
— Ръката на Траун? — предпазливо попита той. — Какво е Ръката на Траун?
Тирс сви устни, явно раздразнен.
— Ваше превъзходителство…
— Какво е Ръката на Траун? — настоятелно продължи да пита актьорът.
— Хайде обяснете му! — каза Дизра на адютанта си, махна отпуснато и се приготви да се наслади и на този момент докрай. Тирс и Флим се разбираха твърде добре според него. Беше време двамата да усетят вкуса на страховете и подозренията на този триумвират, които самият моф изпитваше от момента на създаването му. — Разказвайте.
— Слушам — отвърна Флим с внезапно пресипнал глас и погледна към бившия гвардеец. — Какво не сте си направили труда да ми кажете?
Майорът се прокашля.
— Успокойте се, адмирале — каза той. — Ето какво…
„Чудесно е — помисли си по-късно Дизра, — че втората командна зала е напълно звукоизолирана.“ При цялото викане той изобщо не усети типичното потрепване на палубата на звездния разрушител при преминаването му в хиперпространството.
ГЛАВА 10
Първите стотина метра бяха относително лесни дори и с неизбежните проблеми, които Арту имаше при преминаването през неравни терени. Мара бе проучила част от пещерата с фенерчето и макробинокъла си и бе в състояние да избере най-добрия път. Но после пътеката рязко се спускаше надолу около десет метра и когато стигнаха разширението в края на прохода, се озоваха в непозната територия.
— Как изглежда? — провикна се Люк, помъкнал Арту над последния голям камък, който препречваше пътя им надолу.
— Както можеш да очакваш — извика в отговор Мара. Фигурата й се очертаваше в светлия ореол от
