джедайските си умения, но и от дипломатическия финес на сестра си, който той не притежаваше.
Скайуокър направи гримаса. Семейството и приятелите му надали бяха особено доволни, че бе се втурнал така без предупреждение, а какво оставаше, ако се бе опитал да вземе и Лея със себе си. Пък и в момента дипломатическите умения на сестра му бяха най-необходими на Новата република. А какви умения бяха най-необходими тук, щеше да установи съвсем скоро.
Все още бяха доста далеч от атмосферата на планетата, когато сензорите на изтребителя засякоха два кораба, които излетяха от повърхността й.
— Край на незабележимото ни промъкване — промърмори Скайуокър, изучавайки сензорните профили на непознатите машини.
Определено напомняха кораба, който двамата с Арту бяха забелязали на тръгване от базата на пиратите Каврилу в астероидния пояс Каурон. Тогава корабът се бе отдалечил, преди джедаят да успее да го разгледа добре. Сега, докато двата апарата бързо се приближаваха към него, се убеди, че първото му впечатление е било правилно. Те превишаваха приблизително три пъти габаритите на изтребителя му и представляваха странна, но артистична комбинация от чуждоземен дизайн и добре познатия модел на имперския изтребител прехващач. През потъмнения капак на носа на двата непознати кораба Люк едва можа да различи шлемовете на пилотите, изработени по подобие на имперските. Арту изпиука угрижено.
— Спокойно, Арту — рече Скайуокър. — Не е задължително да са съюзници на Империята. Може някой някъде да е намерил изтребител прехващач и да е заимствал конструкцията.
Изсумтяването на дроида ясно изрази мнението му относно приведения аргумент.
— Добре, добре — отстъпи джедаят, без да сваля очи от приближаващите машини. Минута по-късно те стигнаха до него и го принудиха да промени курса си, заемайки позиции от двете му страни. — Засече ли някакво въоръжение?
Дроидът изсвири и на компютърния екран се появи груба схема. Изтребителите бяха твърде тежко въоръжени.
— Страхотно — измърмори Люк и се присегна със Силата, за да проучи ситуацията. Успя само твърде общо да долови чувствата на трите същества на борда на всеки от корабите. Чуждоземни съзнания, чуждоземни мисли, които нямаха нищо общо с неговите, за което да се хванеше.
От друга страна, фланговите им позиции говореха повече за ескортирате, отколкото за принуда. Но по- важно беше, че джедайските му сетива не долавяха никаква непосредствена заплаха. Поне за момента двамата с Арту се намираха в относителна безопасност. Беше време за проява на дружелюбни намерения.
— Да видим дали можем да поговорим с тях — предложи той и се присегна към копчето на предавателя.
Чуждоземните същества го изпревариха.
— Ка ша’ма’ти орф к’ралан — прозвуча изненадващо мелодичен глас в ухото на Люк. — Кра’мирал сумт тара’клисо мор Митт’рау’нуруодо сур пра’син’чиск мор’кор’лае.
Джедаят усети, че стомахът му се свива.
— Арту — повика той дроида.
Беше същото съобщение, което Мара и Карде бяха получили от чуждоземния кораб, прелетял покрай „Странстваща авантюра“ на Бустьр Терик. Според Джейд съобщението съдържаше малко известното пълно име на върховния адмирал Траун.
Скайуокър направи гримаса и включи предавателя си.
— Тук изтребител АА-589 на Новата република — каза той. Ако чуждоземните не говореха основния език, нямаше да стигне далеч. Както и нямаше да постигне нищо, ако просто си летеше, без да им обръща внимание. — Търся приятел, който по всяка вероятност е паднал на вашата планета.
Настъпи крака пауза. Люк погледна през капака на кабината си. Стори му се, че двата чуждоземни кораба се бяха приближили едва забележимо към него.
— Изтребител на Новата република — отново се обади мелодичният глас, този път на доста приличен основен език. — Следвайте ни. Няма да се отклонявате от нас. В противен случай ще бъдете унищожен.
— Разбрано — отвърна Скайуокър. Предавателят изпука и двата чуждоземни изтребителя се спуснаха рязко към планетата. Люк беше готов. Той бързо зае мястото си във формацията и ги последва. — Позьори — измърмори под нос джедаят.
„Твърде прибързана квалификация“ — установи Люк след миг, когато двата изтребителя направиха вираж, поеха леко нагоре и след това рязко надясно. Арту изпищя, когато машината вляво от тях профуча неприятно близо. Неодобрението му се покачи още повече, когато Скайуокър повтори маневрите им. Едва успял да заеме отново мястото си в центъра на формацията, и всичко започна наново, като този път резкият завой бе наляво.
Арту измърмори въпросително.
— Не знам — отвърна Люк, докато настигаше ескортиращите го изтребители. — Може би отбранителната им система налага специфичен заход, за да не бъдеш взривен. Като при пиратската база, помниш ли?
Очевидният факт се изписа на екрана на компютъра: според записа на „Звезден лед“ Джейд не беше следвала никакъв специфичен заход към планетата.
— Може да са го въвели след кацането на Мара — предположи майсторът джедай. — А може ние да подхождаме от друга страна. Още не сме установили географско сходство.
Малкият дроид изпиука.
— А може да се опитват да си намерят извинение, за да открият огън — мрачно се съгласи Скайуокър. — Въпреки че аз поне не виждам нужда да се извиняват.
Чуждоземните кораби направиха още три вида маневри, които Люк последва без проблеми. С приближаването на горния слой на атмосферата те сякаш се поумориха от играта и се насочиха право към западния хоризонт. Скайуокър остана във формацията, разделяйки вниманието си между двата изтребителя и повърхността на планетата отдолу. Той се присегна напред със Силата, търсейки някакви признаци на опасност.
Двайсет минути летяха в стегната формация на запад. Арту докладваше, че открива сходство между топографията под тях и снимките, изпратени от „Звезден лед“, когато се появи познатият гъдел.
— Има проблем, Арту — каза джедаят. — Още не съм сигурен какъв, но определено го има. Дай ми бърза сводка.
Люк прегледа изписаното на екраните. Сензорите на изтребителя му не регистрираха никакви други летателни машини. В енергийния анализ на ескортиращите го изтребители нямаше промяна, която да говореше за подготовка за нападение. А сензорите, които следяха работата на собствените му системи, не отчитаха никакво отклонение от нормалите.
— На какво разстояние сме от крепостта, която е намерила Мара? — попита той.
Малкият дроид избипка: на по-малко от петнайсет минути при тази скорост.
— В рамките на следващите десет минути — предупреди го Скайуокър. — Бъди готов.
Джедаят си пое дълбоко дъх и отпусна ръце върху щурвала. После отпусна мускулите си и се потопи в Силата.
Оставаха шест минути до крепостта, а каньонът, в който Джейд бе навлязла, току-що се бе появил в далечината успоредно на тях, когато най-сетне онова, което Люк бе усетил, се случи. В съвършен синхрон двата чуждоземни ескортиращи изтребителя за миг прехвърлиха тягата на предните си двигатели и преминаха от флангови в ариергардни позиции спрямо машината на Скайуокър.
От полускритите под кабините им носови оръдия забълва смъртоносен син огън.
Но обектът вече не беше там, където очакваха. Миг преди чуждоземните да открият огън, Люк бе уловил леко трепване в Силата и когато оръдията откриха огън, изтребителят му вече се вдигаше рязко нагоре, за да направи остър лупинг над главите им и да заеме позиция за атака зад нападателите си.
Или поне това бе нормалният завършек на маневрата. Но този път майсторът джедай имаше друг план. Вместо да се изтегли зад чуждоземците, той задържа носа на машината си насочен право надолу още няколко секунди. След това, сякаш в последния миг, изпълни главозамайващ завой с двойно спираловидно
