Изходящ полет

— Нямате избор — каза Кбаот с равен глас. — Това ви го обясни още преди седмица учителят Евриос. Синът ви е потенциален джедай и се е съгласил да започне обучението си. Това означава, че той идва с нас.

— Кой го казва? — тросна се мъжът. — Според законите на кораба всички решения за съдбата на децата се вземат от родителите им. Проверил съм това.

— Законите на кораба не са писани за ситуации като тази — отговори Кбаот. — Следователно в случая те не важат.

— Значи просто ей така отхвърляте законите, както на вас ви е удобно?

— Разбира се, че не ги отхвърляме — отвърна Кбаот. — Просто ги пренаписваме.

— Кой това? — настоя мъжът. — Вие, джедаите?

— Капитан Пакмиллу е върховният представител на властта тук, на борда на „Изходящ полет“ — вметна Оби Уан. — Ще го повикаме и ще питаме…

— Може и той да е бил върховният представител на властта — каза Кбаот, като го сряза с предупредителен поглед, — но това тепърва ще се разглежда.

Оби Уан Кеноби почувства неприятни тръпки, които пробягаха по гърба му.

— Какво искате да кажете?

— „Изходящ полет“ е преди всичко джедайски проект — припомни му Кбаот. — И следователно джедайските закони стоят над всяка друга юрисдикция на борда.

Оби Уан внимателно си пое дъх и сякаш чак сега осъзна колко много хора се притискаха към тях и следяха разговора.

— Може ли да поговоря с вас, учителю Кбаот? Насаме?

— По-късно — Кбаот издигна глава над тълпата. — Капитан Пакмиллу е тук.

Оби Уан се извърна и видя как тълпата се разтваря, за да пропусне Пакмиллу. Макар че несъмнено го бяха измъкнали от леглото, униформата на монкалмарианеца пак изглеждаше безупречно.

— Учителю Кбаот — каза той с доста по-грапав глас от обичайното, — учителю Кеноби. Какъв е проблемът?

— Искат да ми вземат момчето! — сърдито процеди мъжът на прага на каютата.

— Това момче ще бъде прието да се обучава за джедай — спокойно каза Кбаот. — А този баща се опитва да му отнеме това право.

— Какво право? — изуми се мъжът. — Неговото право? Или нашето право? Или вашето право?

— Джедаите са бранители на мира във Вселената — припомни му Кбаот. — И като такива…

— Може в Републиката да сте такива — пресече го мъжът, — ама нали тъкмо по тази причина напуснахме Републиката? За да се махнем от всички тези безпричинни правила и произволно правосъдие, а също…

— Може би ще е добре да изчакаме до утре сутрин, за да обсъдим всичко това — прекъсна го Оби Уан. — Струва ми се, че тогава всички ще бъдем по-спокойни и по-свежи.

— Няма нужда — настоя Кбаот.

— Учителят Кеноби говори мъдро — каза Пакмиллу. — Ще се съберем утре след закуска в предната командна конферентна зала на крайцер К–2 — и той завъртя огромните си очи първо към бащата, а после и към Кбаот. — Там и двамата ще имате възможност да изложите аргументите си, както и ще можем да се обърнем към съответните параграфи от законите на Републиката.

Кбаот въздъхна шумно:

— Много добре, капитане. До утре.

Като каза това, той хвърли един последен поглед към мъжа и момчето и закрачи по коридора. Пред него тълпата се разтваряше значително по-бързо, отколкото пред капитан Пакмиллу. Оби Уан го последва, като се възползва от отворилия се проход в множеството.

През първите няколкостотин метра двамата крачеха мълчаливо. Оби Уан вече започваше да се пита дали Кбаот изобщо бе забелязал присъствието му, когато Кбаот внезапно проговори:

— Не трябваше да постъпвате така, учителю Кеноби — изръмжа той. — Джедаите не трябва никога да спорят на обществено място.

— Не знаех, че изясняването на една ситуация се брои за спор — Оби Уан се присегна към Силата за допълнително търпение. — А и докато сме на темата, джедаите не трябва никога съзнателно да се противопоставят срещу хората, на които са призвани да служат.

— Приемането на едно дете за джедайско обучение не е противопоставяне.

— Но ако го правите посред нощ, постигате тъкмо това — възрази Оби Уан. — Няма никаква причина да не изчакате до сутринта за подобно нещо — той направи кратка пауза. — Освен ако, разбира се, не се опитвахте нарочно да предизвикате конфликтна ситуация.

Оби Уан се надяваше, че джедаят ще опровергае това предположение рязко и категорично. Ала Кбаот просто му хвърли един кос поглед:

— И защо бих тръгнал да правя подобно нещо?

— Не знам — призна Оби Уан. — Особено при положение че Кодексът изрично забранява на джедаите да управляват околните.

— Наистина ли? Сигурен ли сте, че изрично го забранява?

Оби Уан отново усети неприятното гъделичкане по врата си.

— Тази дискусия вече я водихме — припомни му той.

— И моята позиция не се е променила ни най-малко оттогава — каза Кбаот. — Орденът на джедаите е натрупал множество очевидно погрешни правила с течение на вековете. Защо смятате, че и това правило не е едно от тях?

— Защото джедаите не са призвани да управляват — отговори Оби Уан. — И защото стремежът към власт води към Тъмната страна.

— Откъде знаете? — настоя Кбаот. — Кога за последен път въобще ни е била давана възможност да опитаме това?

— Убеден съм в това, понеже Кодексът го казва — каза Оби Уан с равен глас. — Ние сме тук, за да водим хората, а не за да се превръщаме в диктатори.

— И какво тогава е предназначението на правилата и нормите, освен да води хората към по-добро поведение? А именно това в крайна сметка най-добре ще служи и на тях, и на тяхното общество — възрази Кбаот.

— Сега вече си играете със семантиката на думите.

— Напротив, говоря за същинските намерения — поправи го Кбаот. — Управляването и властта са от Тъмната страна, понеже се стремят към лична изгода и удовлетворение на собствените ти въжделения и пренебрегват правата и желанията на другите. Ръководенето, от друга страна, във всяка своя форма е насочено единствено към благоденствието на другия.

— И това ли действително търсехте и вие в тази ситуация?

— Това търсим всички ние — каза Кбаот. — Хайде сега, учителю Кеноби. Сериозно ли твърдите, че учителите Йода и Уинду не биха могли да управляват Републиката с повече мъдрост и резултатност от Палпатин и неговите правителствени бюрократи?

— Ако могат да устоят на притегателността на Тъмната страна, тогава да — каза Оби Уан. — Обаче нейната примамливост никога няма да престане да действа.

— Което се отнася и за всички други сфери на нашата служба. И именно затова ние търсим напътствие от Силата за себе си и за тези, на които служим.

Оби Уан поклати глава в знак на несъгласие.

— Тази пътека е опасна, учителю Кбаот — предупреди той. — Поемате риск да предизвикате немалко хаос и объркване.

— Объркването няма да трае дълго и ще бъде забравено — увери го Кбаот. — Каквато и власт да ни е предоставена, бъдете сигурен, че ще бъде използвана единствено за доброто на хората — с тези думи той вдигна предупредително един пръст. — Обаче никога не забравяйте защо изобщо повечето от тях са дошли тук. Вие чухте този мъж. Според него те са се включили в „Изходящ полет“, за да се измъкнат от нескончаемата корупция в световете, които оставихме зад гърба си. Тогава защо ние да не можем да им