капок — върху тялото в голямо количество, което предполагаше директен контакт на тялото с техния източник. Докладът твърдеше, че макар и близки до памучните, влакната от капок не се срещат често и основно се откриват в материали, изискващи плаваемост във вода, такива като надувни лодки, спасителни жилетки и някои спални чували. Зачудих се защо този раздел от доклада беше обграден с молив.
— Според Шон влакната от капок са ключът към мястото, където тялото е било държано през онези часове. Нали разбиращ, ако ние успеехме да открием място, където има такива влакна, които не са чак толкова често срещани, това би означавало, че сме открили мястото на престъплението. Обаче не успяхме.
Тъй като докладите бяха подредени хронологично, установявах редица предположения, които по-късно биваха отхвърляни. Буквално усещах как бе нараствало отчаянието на разследващите, Не бяха успели да стигнат доникъде. Беше ясно, че според брат ми Тереза Лофтън е попаднала на сериен убиец, най-трудният за откриване престъпник. Имаше приложен доклад, изпратен от Националния център по особено насилствени престъпления към ФБР с психологически профил на убиеца. Брат ми също бе запазил в папката едно копие на обзорен доклад от седемнадесет страници с аспекти от престъплението, които бе изпратил до групата, ангажирана с Програмата за изследване на особено насилствените престъпления (ПИОНП) към бюрото. Отговорът обаче на компютъра в ПИОНП беше отрицателен. Убийството на Лофтън не приличаше на нито едно от другите убийства в страната, за да ангажира вниманието на ФБР.
Психологическата характеристика, изпратена от бюрото, беше направена от агент Рейчъл Уолинг. Тя съдържаше голям брой обобщавания, обикновено безполезни за следствието, защото макар характеризациите да притежаваха необходимата дълбочина и дори по всяка вероятност да бяха близо до образа на убиеца, те не бяха в състояние да помогнат на детективите в пресяването на милионите мъже потенциални извършители. Профилът обобщаваше образа на възможния извършител като бял мъж, на възраст от двадесет до тридесет години, обзет от гняв спрямо жените, откъдето и следваше проявената жестокост към тялото на жертвата. Вероятно е бил отглеждан и възпитаван от властна майка без баща или е бил доведен в семейството да си изкарва хляба. Характеристиката класифицираше убиеца като „организиран“ в методите си и предупреждаваше, че очевидно успешните му престъпления и бягства от закона могат да го доведат и до други подобни престъпления.
Последните доклади в първата папка съдържаха резюметата от интервютата, взети при процеса на разследване, следи, за които е било проверено, и други детайли по делото, които може и да не са означавали нищо по времето на регистрирането им, но биха могли да обърнат хода на делото по-късно. Виждах как Шон все повече и повече се е привързвал към Тереза Лофтън. В началните страници тя винаги биваше наричана „жертвата“, понякога Лофтън. По-късно започва да я нарича Тереза. А в последните доклади, онези от февруари преди смъртта му, той я нарича Тери, вероятно научил умалителното й име от семейството и приятелите й, или може би от надписа върху гърба на фотографията от първия й ден в студентското градче. Щастливият ден.
От предоставения ми час оставаха десет минути, когато затворих първата и посегнах към втората папка. Тази вече беше доста по-тънка и в нея се съдържаха различни следи по разследването, оказали се фалшиви. Имаше няколко писма от граждани, предлагащи теории за убийството. Едното беше от медиум, който твърдеше, че живият дух на Тереза Лофтън кръжи някъде над нас в озоновия слой в един високочестотен диапазон. Тя говорела толкова бързо, че звучала като чуруликане на птица за нетренираното ухо, но медиумът успял да го дешифрира и бил готов да й зададе въпроси, стига само Шон да пожелаел. В папката нямаше указание как е постъпил в този случай.
Един допълнителен доклад отбелязваше, че банката и авторемонтната работилница са отделени от студентското градче на разстояние, което спокойно може да се измине пеша. Детективите три пъти проверяват маршрутите между стаята й в спалното, дневния детски дом, банката и авторемонтната работилница, но не успяват да открият Дори и един свидетел, който да си спомня, че е видял Тереза Лофтън в сряда след приключване на учебните занятия. Въпреки това обаче теорията на брат ми — изложена в друг доклад — твърди, че Лофтън е била отвлечена, след като се е обадила на автомонтьора от детския Дом и е тръгнала към банката, за да изтегли парите, необходими да заплати за ремонта.
Папката също така съдържаше хронологически регистър на дейността на следователите, прикрепени към делото. В началото върху случая на пълен работен ден работят четирима члена на ГЮЛ. Но тъй като напредъкът по делото е символичен и изскачат все нови и нови случаи, тежестта на делото пада върху плещите на Шон и Уекслър. И накрая само на брат ми. Той не се е отказал до края.
Последната информация в хронологическото изброяване беше от деня, в който той умира. Имаше записан само един ред: „13 март — РЪШЪР в «Стаили». С-Ч информация за Тери.“
— Край.
Вдигнах очи от документите. Уекслър ми сочеше часовника си. Затворих папката без да протестирам.
— Какво означава това С-Ч?
— Съобщение от човек. Означава, че е получил телефонно обаждане.
— Кой е този Ръшър?
— Не знаем. В телефонния справочник има двама души с това име. Обадихме им се, но те изобщо нямаха представа за какво ги търсим. Направих проверка по мрежата за идентифициране, но не открих нищо. В крайна сметка не знаем кой е бил, или е. Не знаем даже дали Р мъж или жена. Не знаем дали Шон наистина се е срещнал с някого или не. В „Стаили“ не успяхме да открием никого, който да го е виждал.
— Но защо е отишъл да се срещне с тази личност, без да ви предупреди или да остави някаква бележка кой е бил той? Защо е отишъл сам?
— Кой може да знае? Получавали сме толкова много обаждания по случая, че човек може цял ден да записва постъпващите съобщения. А може би и той не е знаел. Може би е знаел само, Че някой иска да говори с него. Брат ти беше взел толкова присърце случая, че щеше да се срещне с всеки, който му кажеше, че има някаква информация за убийството. Ще ти издам една малка тайна. Това е нещо, което няма да го откриеш сред документите, защото не искаше хората да си мислят, че е изкукуригал. Но той се срещна с онзи психо, медиума, който е споменат там.
— И какво научи?
— Нищо. Само някакви дивотии, че убиецът отново бил излязъл и дебнел поредната си жертва. Да, беше като… няма майтап, голяма помощ ми оказа. Така или иначе, това не влезе в досието, историята с медиума де. Не искам хората да си мислят, че Мак е бил превъртял.
Не му казах, че смятах постъпката му за безсмислена. Брат ми се беше самоубил, а Уекслър се стараеше да ограничи вредата върху образа на Мак, която би причинила вестта, че е прибягнал до помощта на откачалка.
— Няма да излезе от тази стая — Произнесох аз. След известно мълчание добавих; — Така че каква ти е теорията за случилото се този, ден, Уекс? Лично твоето мнение, а не официалното заключение.
— Моята теория ли? Теорията ми е, че той е отишъл там и онзи, който и да е бил, не се е показал. Оказало се е поредната сляпа улица и това вече е преляло чашата. Отишъл е до онова езеро и го е направил… Ще пишеш ли за случая?
— Не знам още. Може би.
— Виж, не знам как да го изразя, но нещата стоят така. Той беше твой брат, но беше мой приятел. Аз дори може би го познавах по-добре от теб. Остави го на мира. Нека мъртвите спят.
Казах му, че ще си помисля, но това беше само за да го успокоя. Вече бях решил. Тръгнах си, като преди това погледнах часовника, за да се уверя, че разполагам с достатъчно време, за да стигна преди свечеряване до парка Естес.
6.
Минаваше пет, когато се добрах до паркинга на езерото Беър. Беше точно така, както е било и при брат ми, безлюдно. Лед покриваше езерото и температурата падаше бързо, Небето вече се обагряше в пурпур и потъмняваше бързо. Съвсем не беше подходящо място за разходка за местни жители или туристи по това време на деня.
Докато карах през паркинга, размишлявах над причината, накарала го да избере това място. Доколкото
