— Е, и?
— Докато разследвахте, мислехте единствено за времето, преди Пена да види колата. Пет секунди, така че никой не би успял да се измъкне. Случаят е приключен, самоубийство. Но той ми каза, че прозорците са били запотени. Иначе онзи, който и да е бил той, не би могъл да напише бележката си върху тях. Пена не е гледал отзад, на пода. После се е махнал за най-малко тридесет секунди. Някой може да е лежал скрит отзад и докато той е телефонирал, да е избягал и да се е скрил в гората. Едва ли е представлявало някакъв проблем.
— Да не са ти изгорели намотките? А какво ще кажеш за бележката? А следите от барутните газове върху ръкавицата?
— Всеки би могъл да го напише върху прозореца. А ръкавицата със следите от барутните газове може да е била върху ръката на убиеца. После я сваля и я слага на ръката на Шон. Тридесет секунди не са малко време. Може да е било и повече. И сигурно е било. Пена е провел два телефонни разговора, Уекс.
— Прекалено нагласено е. Убиецът би заложил твърде много върху предположението, че Пена ще се забави повече от половин минута.
— А може и да не е. Може би е преценил, че има достатъчно време, за да го направи, защото в противен случай би премахнал и Пена, Начинът ви на мислене, момчета, щеше да го припише на Шон, който след това е убил и себе си.
— Това са безсмислици, Джак. Обичах Шон като собствен брат. Мислиш ли, че съм особено щастлив да вярвам, че сам е захапал дулото?
— Нека да те питам нещо. Къде беше, когато ти предадоха за Шон?
— Точно тук на бюрото. Защо?
— Кой ти каза? По телефона ли ти се обадиха?
— Да, по телефона. Беше капитанът. Управлението на парковете се обадило на дежурния капитан, а той — на нашия.
— Какво ти каза? Помниш ли точните му думи?
Уекслър се поколеба: мъчеше се да си припомни.
— Не мога. Каза само, че Мак бил мъртъв.
— Така ли го произнесе или каза, че Мак се е самоубил?
— Не знам точно какво каза. Може и да е било така. Каква е разликата?
— Пазачът от езерото казал, че Шоп се е застрелял. И оттам тръгва цялата работа. Вие всички сте се юрнали натам с мисълта за самоубийство и това сте видели. Късчетата от главоблъсканицата са паснали на представата, с която сте отишли там. Всички около него са виждали добре до какво състояние го е довело разследването на случая Лофтън. Нали разбираш какво имам предвид? Всички вие сте били подготвени да повярвате. Дори през онази нощ, когато ме закарахте в Боулдър, успяхте да накарате и мен да повярвам тогава.
— Всичко това са бълнувания, Джак. А и не разполагам с никакво време. Нямаш никакво доказателство в подкрепа на думите си, а аз нямам никакво време за теориите на хора, които отхвърлят фактите.
Замълчах известно време, давайки му възможност да °е поохлади малко.
— Къде е тогава колата, Уекс? Щом си толкова сигурен, покажи ми я. Знам как да докажа думите си.
Уекслър на свой ред направи пауза, Сигурно обмисляше дали си струва да се намесва. Ако ми покажеше колата, щеше да признае, че съм успял да посея семенце на съмнение у него.
— Още е на двора — произнесе накрая той. — Виждам я всеки шибан ден, когато идвам на работа.
— Още ли е в същото състояние, както тогава я открихте?
— Да, да, още е в същото състояние. Запечатана е. Всеки ден виждам кръвта му плиснала върху задното стъкло.
— Нека отидем и да я погледнем, Уекс. Мисля, че има начин да те убедя.
Снежните облаци бяха изминали пътя от Боулдър до нас. Уекс взе ключа от дежурния диспечер в двора на полицията. Провери също така и описа, за да види дали някой не е вземал ключовете, или е бил в колата освен следователите. Нямаше такъв. Колата си беше в същото състояние.
— Чакат разрешение от шефовете да я почистят. Защото трябва да се изпрати до фирмата. Нали знаеш, че има компании, специализирани в почистването на къщи, коли и принадлежности, след като някой е бил убит в тях? Каква шибана работа!
Предполагам, че Уекс говореше толкова много, защото беше много напрегнат. Стигнахме до колата и застанахме до нея. Снегът се вихреше около нас. Изпръсканото с кръв задно стъкло бе придобило кафеникав цвят.
— Ще вони здравата, когато я отворим — каза Уекслър. — Господи, направо не мога да повярвам какви ги върша! Не ми ли кажеш какво си намислил, изобщо няма да я отключа.
Кимнах.
— Добре. Има две неща, които искам да погледна. Искам да видя дали реостатът на нагревателя е на максимално положение и дали блокировката на задните врати е включена или изключена.
— Защо?
— Прозорците са били запотени и е било студено, но не чак толкова. На снимките се виждаше, че Шон е бил облечен топло. Беше по сако. Едва ли е имал нужда нагревателят да работи на максимално. Как иначе прозорците ще се замъглят, когато си паркирал с неизключен двигател?
— Не разбирам…
— Помисли си за наблюденията, Уекс. Какво може да причини замъгляването на стъклата? Шон ми разказа веднъж как сте я осрали двамата, защото прозорците били запотени и сте изтървали престъпника, когато излизал от къщата си.
— Тогава си приказвахме. Беше седмицата след Суперкупата и говорехме за шибаните „Бронко“, които пак загубиха, и топлият въздух замъгли всичките ни прозорци.
— Да. А доколкото знам, брат ми още не е бил започнал да си говори сам. Така че, ако нагревателят е на минимално положение и прозорците са били замъглени до положение да се пише върху тях, според мен това означава, че някой е бил с него. Двамата са разговаряли.
— Това е доста спорно твърдение, което не доказва нищо. Ами ключалката?
Предадох му накратко хипотезата си.
— Някой е с Шон. Този някой му отнема револвера. Може би е дошъл със собствен револвер и обезоръжава Шон. Също така му казва да си свали ръкавиците. Той го прави. Този човек слага ръкавиците и убива брат ми със собственото му оръжие. После скача отзад и ляга на пода, където не може да се види. Изчаква Пена да дотича и после пак да се върне бегом, после се протяга над седалката, написва бележката върху предното стъкло и слага ръкавиците върху ръцете на Шон; сега вече имаш и следи от барутните газове и върху дрехите на Шон. Измъква се от задната врата, заключва я и хуква към гората за прикритие. Не оставя никакви отпечатъци от обувки, защото паркингът е почистен. Докато Пена се върне обратно да наблюдава колата, както му е заповядал неговият началник, убиецът вече е в гората.
Уекслър мълча дълго време, преди да отговори.
— Добре, това все пак е хипотеза — произнесе накрая той. — А сега я докажи.
— Познаваш брат ми. Работил си с него. Какво е обичайното положение на блокировката? Винаги включена. Така се изключват всякакви рискове със затворниците. Няма бягства. Ако пък возиш обикновен гражданин, винаги можеш да я разблокираш. Както направихте тогава онази нощ заради мен. Когато ми прилоша, вратата беше блокирана. Спомняш ли си? Трябваше да я изключиш, за да отворя вратата, без да ви изповръщам всичко в колата.
Уекслър не каза нищо, но по лицето му разбрах, че думите ми бяха попаднали в целта. Ако блокировката на задните врати в автомобила на брат ми беше изключена, това не би представлявало солидно доказателство за каквото и да било. Но за него ставаше ясно, че Шон не е бил сам в колата.
— Не можем да го разберем само с гледане — изрече накрая той. — Това е само един бутон. Някой трябва да влезе отзад и да види как са нещата.
— Отвори я. Аз ще вляза.
Уекслър отвори вратата, включи електрическата инсталация и аз отворих задната странична врата за пътници. Сладникавият мирис на отдавна засъхнала кръв ме блъсна в ноздрите. Влязох в колата и затворих
