Историята не ми прозвуча много на място по начина, по който я бях разказал. Не бях сигурен какво исках да кажа с нея.
— Но онова обещание е било негово, не твое — каза Райли.
— Да, така е. — Замълчах за малко, докато тя ме следеше с поглед. — Просто… не знам, просто не мога да си седя, да гледам и да чакам. Трябва да съм там. Трябва да…
Не намирах думи, с които да й обясня.
— Да направиш нещо?
— Така мисля. Не знам. Сега не мога да говоря за това, Райли. Просто трябва да го направя. Заминавам за Чикаго.
10.
Гладън и петимата други мъже бяха натикани в един покрит от всички страни със стъкло ъгъл на голямата съдебна зала. На височината на лицето в стъклената стена имаше процеп широк трийсет сантиметра, през който можеха да се чуват съдебните процедури, а ответниците можеха да отговарят на въпросите на адвокатите си или съдията.
Гладън изглеждаше ужасно в резултат на прекараната безсънна нощ. Той действително бе преместен в отделна килия, но шумът от затвора не му бе дал да мигне, напомняйки му прекалено много за Райфорд. Огледа съдебната зала, но не можа да види нито едно познато лице. Това включваше и ченгетата, Делпи и Суитцър. Не виждаше също така и телевизионни или обикновени камери. Явно, че още не го бяха разкрили. Това му вдъхна смелост. Някакъв мъж с рижа коса и очила с дебели стъкла заобиколи адвокатските маси и се насочи към стъклената будка. Беше нисък и трябваше да повдига брадичката си сякаш застанал в дълбока вода, за да достига процепа в стъклото.
— Господин Бризбейн? — запита той, оглеждайки мъжете зад прозрачната стена.
Гладън пристъпи напред и погледна през отвора.
— Краснър?
— Да, как сте?
Той протегна с усилие ръка през отвора. Гладън неохотно я пое. Не обичаше да го докосват чужди ръце с изключение на детските. Не отговори на въпроса му. Според него беше глупаво да се пита човек как е прекарал нощта в областния затвор.
— Говорихте ли с прокурора? — запита той вместо това.
— Да, говорих. Имахме доста дълъг разговор. Лошият ви късмет не ви напуска. Помощник-областният прокурор, на когото е поверен случаят, е жена, с която съм се сблъсквал и преди. Абсолютна мръсница е и служителите, извършили ареста, са й представили, аа, ситуацията на кея такава, каквато е била според тяхното мнение.
— Значи тя ще направи всичко възможно, за да сервира най-голямата мръсотия.
— Точно така. За наш късмет обаче съдията е наред. Тук няма за какво да се безпокоим. Той е единственият в съда, за когото знам със сигурност, че не е бил обвинител, преди да го изберат.
— Е, тогава браво на мен. Донесохте ли парите?
— Да, всичко се разви точно както ми казахте. Така че сме наред. Имам един въпрос. Искате ли да подам днес възражение или да продължим?
— Какво значение има?
— Няма кой знае каква разлика. Ако възникне разправия за пускането под гаранция, този ход би могъл да натежи на везните ни пред съдията, ако, разбира се, психологически е подготвен, че вече сте отхвърлили обвиненията и се готвите за битка.
— Добре, излезте с отхвърляне на обвинението. Само ме измъкнете оттук.
Областният съдия на Санта Моника Харолд Найберг извика името Харолд Бризбейн и Гладън пристъпи пак към процепа. Краснър заобиколи обратно масите и застана пак до прореза, за да се консултира при нужда с клиента си. Краснър се представи, също както и помощник-областният прокурор Тамара Фейнсток. След като адвокатът се отказа от продължителното четене на обвиненията, той заяви на съдията, че клиентът му не се признава за виновен. Съдията Найберг се поколеба за момент. Беше очевидно, че подаването на възражение още в началото на делото беше необичайно.
— Сигурен ли сте, че господин Бризбейн иска да подаде възражение днес?
— Да, ваша светлост. Той иска делото да се придвижи бързо, защото е абсолютно невинен по тези обвинения.
— Разбирам… — Съдията се поколеба, докато прочете нещо пред себе си. До този момент дори и не беше погледнал към Гладън. — Е, тогава да ви разбирам, че вие не желаете да се откажете от десетдневния срок.
— Един момент, ваша светлост — обади се Краснър, после се обърна към клиента си и прошепна: — Имате правото на предварително изслушване на обвиненията в рамките на десет съдебни дни. Можете да се откажете и той ще определи срок за изслушване, след който ще назначи предварителното прослушване. Ако не се откажете, ще назначи датата на предварителното изслушване сега. Десет дни от днешната дата. Не се ли откажете, това е Още един признак, че възнамерявате да се борите, че не търсите милост от областния прокурор. Това може да помогне при гаранцията.
— Тогава да не се отказваме.
Краснър отново се обърна към съдията.
— Благодаря ви, ваша светлост. Не се отказваме. Клиентът ми не вярва, че тези обвинения ще издържат предварителното изслушване, и настоява съдът да го назначи колкото е възможно по-бързо, за да може…
— Господин Краснър, госпожа Фейнсток може да не възразява срещу добавените ви коментари, но аз възразявам. Това е съд по предявяване на обвинения. Вие не сте тук, за да пледирате по вашия случай.
— Да, ваша светлост.
Съдията се обърна и погледна календара, който висеше на стената в дъното, над едно от бюрата на служителите. Избра датата — десет съдебни дни след настоящия, и нареди предварително изслушване в зала 110. Адвокатът отвори бележника си за ангажиментите и си го записа. Гладън видя обвинителя да прави същото. Беше млада жена, но непривлекателна. По време на трите минути изслушване не беше казала нищо.
— Добре — произнесе накрая съдията. — Има ли нещо по пускането под гаранция?
— Да, ваша светлост — заяви Фейнсток и се изправи. — Хората настояват съдът да отстъпи от назначената гаранция и да промени сумата на двеста и петдесет хиляди долара.
Съдията Найберг вдигна поглед от книжата си, като погледна Фейнсток, а после за пръв път и към Гладън. Сякаш се опитваше да определи по външния вид на обвиняемия какво толкова бе качило сумата на гаранцията за такива дребни провинения.
— Защо е това, госпожо Фейнсток? — запита той. — В документите ми няма нищо, което да предопределя тази промяна.
— Според нас обвиняемият представлява голяма обществена опасност, ваша светлост. Той е отказал да съобщи на арестувалите го полицейски служители адреса си или дори номер на кола. Шофьорската му книжка е издадена в Алабама, а ние не сме я удостоверили като законно издадена. Така по всички изтъкнати дотук причини нямаме дори основания да смятаме, че Харолд Бризбейн е истинското му име. Не знаем кой е и къде живее, дали има работа или семейство, и до този момент за нас той представлява голяма опасност за обществото.
— Ваша светлост скочи Краснър, — госпожа Фейнсток предава съвсем неправилно фактите. Името на клиента ми е известно на полицията. Той е представил валидна шофьорска книжка, издадена в Алабама, за която нямаме никаква информация, че не е наред. Господин Бризбейн току-що е пристигнал в областта с.Мобайл в търсене на работа и още няма установен постоянен адрес. Когато се установи, с удоволствие ще го съобщи на властите. А междувременно при необходимост с него може да се поддържа връзка посредством кантората ми, като се е съгласил да се свързва два пъти дневно с мен или с който и да е представител на съда, избран от съдията. Както е известно на ваша светлост, всяка промяна в гаранцията
