протегна картичката.
— Добре. А сега искам да хванете писалката си и да се подпишете, като добавите и датата на гърба.
Направих както ми заповяда и й върнах обратно картончето. Тя го прибра в джоба си.
— Така — произнесе. — Сега вече можем да си поговорим. Освен ако желаете да се обадите на адвоката си. Как се вмъкнахте във фондацията?
— Не съм се вмъквал никъде. Само това мога да кажа, преди да разговарям с адвоката си.
— Вие видяхте доказателството. Да не се каните да кажете, че не е ваше?
— Това може да се обясни… Вижте, всичко, което твърдя, е, че не съм направил нищо незаконно, за да се сдобия с тези копия. Не мога да кажа нищо повече, без да разкрия…
Проклех се, загдето не бях в състояние да си държа езика зад зъбите.
— Старите лисици никога не си издават триковете. Къде бяхте цял ден днес, господин Макавой? Чакам ви от обяд.
— Бях в Балтимор.
— Какво правехте там?
— Това си е моя работа. Имате оригиналите на онези протоколи, можете да прецените сама.
— Случаят Маккафърти. Трябва да знаете, че препятстването на федерално разследване може да ви осигури допълнителни обвинения.
Изсмях се с най-добрия си фалшив смях.
— Да, сигурно — проговорих саркастично. — Какво федерално разследване? Вие щяхте да продължавате да си търкате полата в кабинета си, броейки самоубийства, ако вчера не бях разговарял с Форд. Но това е модусът Перанди на бюрото, нали? Щом е добра идея, значи е само наша. Ако делото е приключено благоприятно, да, тогава ние сме го приключили. А иначе не знам, не чух, не видях, а ченгетата да си мрат като мухи.
— Господи, кой е умрял, че сте станали такъв експерт?
— Че кой ли може да е? Брат ми.
Ударът я свари съвсем неподготвена и тя в продължете на няколко минути загуби дар слово. Допълнителният ефект беше, че проби част от защитата, която беше издигнала около себе си.
— Съжалявам за това — проговори накрая тя:
— Колко трогателно. По едно съвпадение и аз.
Всичкият гняв, който бях насъбрал заради Шон, беше готов да избухне. Но още не я познавах и не можех да, споделя нещо толкова лично с нея, след като потиснах гнева си, опитах се да измисля нещо.
— Предполагам, че сигурно сте запозната със случая. Вие подписахте обзора и профила, които той е получил от бюрото по делото, което разследваше.
Да, знам. Но никога не сме разговаряли. Какво ще кажете, ако ми отговорите на един въц рос?
— Не мога да обещая, преди да съм го чула.
— Как ме открихте?
Чудех се дали Уорън не беше я насочил по някакъв начин към мен. Успеех ли да се уверя в това, всичките ми ангажименти към него мигом отпадаха. Нямах намерение повече да прикривам този човек с риска да се озова в затвора, след като ме беше поставил на топа на устата.
— О, това беше най-лесната част — каза тя. Имах името ви и информация за вас от доктор Форд. Той ми се обади веднага след малкото ви съвещание вчера и аз пристигнах още днес сутринта. Помислих, че няма да е зле, ако покрия онези папки, и се оказах права. Само че малко закъснях. Бързо пипате. Веднага щом открих листа от репортерския бележник, не беше трудно да проумея, че сте били вътре.
— Не съм се вмъквал с взлом.
Как да ви кажа, всички, ангажирани по един или друг начин с проекта, отричат да са разговаряли с вас извън съвещанието. И в действителност доктор Форд специално си спомня как ви е казал, че не можете да имате достъп до тези папки, докато не получите разрешение от бюрото. И ето, изведнъж се появявате с копия от папките.
— А как разбрахте, че съм наел стая в „Хилтън“? И това ли го пишеше върху листа от репортерския ми бележник?
— Влъфирах градския ви редактор, сякаш беше момче за поръчки. Казах му, че имам важна информация за вас, и той ми съобщи къде сте отседнали.
Усмихнах се, но извърнах глава към прозореца, за да не се издам. Тя току-що бе допуснала грешка: все едно че беше казала направо, че Уорън й е съобщил всичко.
— Вече не им казват момчета за поръчки — казах. — Политически е неправилно.
— А как? Разнасящи служители?
— Доста близко.
Огледах я с безизразно лице за пръв път, откакто бях с йея в колата. Почувствах извор на вдъхновение. Самоувереността ми, която тя така майсторски бе смачкала в матрака на хотелската стая, започваше да се възвръща. Сега аз си играех с нея.
— Мислех, че хората от бранша ви работят винаги по двойки — подхвърлих.
Бяхме спрели на поредния светофар. Виждаше се входът към магистралата. Беше време да направя хода си.
— Обикновено е така — отвърна тя. — Но днес всички бяха много заети, имахме много хора навън и всъщност когато излязох от Куантико, си помислих, че ще отида само до фондацията да разговарям с Олайн и доктор Форд и да измъкна папките. Не съм предполагала, че ще ми се наложи да арестувам някого.
Историята й бе съшита с бели конци. Вече всичко ми ставаше ясно. Липсата на белезници. Отсъствието на партньор. Поставянето ми на предната седалка. Плюс факта, че Грег Глен не знаеше къде съм отседнал. Не бях му казал и не бях правил резервацията си посредством туристическата агенция на „Роки“, защото не бях разполагал с никакво време.
Калъфът с компютъра ми беше на седалката помежду ни. Беше го затрупала с копията от протоколите, сборника на По и бележника ми. Протегнах се и дръпнах всичко в скута си.
— Хей, какво правите? — възкликна тя.
— Стигнахме спирката ми. — Захвърлих протоколите в скута й. — Задръжте си ги. Вече имам всичката информация, от която се нуждая.
Дръпнах дръжката и отворих вратата.
— Да не сте помръднали!
Изгледах я ухилен.
— Не сте ли наясно, че използването на груб език е един напразен опит да възстановите женското си превъзходство? Вижте, това беше една мила пиеска и всичко останало, но правилните ви отговори май свършиха Мисля да си хвана такси до хотела. Имам да пиша срочен репортаж.
Излязох от колата с нещата си и стъпих върху тротоара. Огледах се и видях един обикновен магазин с телефонна кабина отпред и се запътих натам. В следващия момент колата й се вряза в площадката на паркинга ц закова пред мен, след Което Уолинг изскочи от колата.
— Правиш грешка — заяви тя, приближавайки се бързо към мен.
— Така ли? Каква грешка? Ти направи грешка. Какви бяха всички тия циркове?
Тя само ме изгледа. Не знаеше какво да ми отговори.
— Добре, аз ще ти кажа какво беше — казах. — Това беше номер.
— Номер ли? Че защо ми е да ти играя номера?
— Заради информацията. Искаше да измъкнеш от мен всичко, което знам по въпроса. Нека се опитам да пред положа какво щеше да стане, след като си получеше търсеното. Ти щеше да дойдеш при мен и щеше да кажеш: „О, ужасно съжалявам, източникът ти току-що си призна всичко. Карай, можеш да си тръгваш и страшно съжалявам за незначителното недоразумение.“ Е, време ти е да се връщаш в Куантико да си репетираш сцената.
Заобиколих я и се запътих към телефона. Вдигнах слушалката, но телефонът мълчеше. Не се издадох. Тя не откъсваше поглед от мен. Набрах номера на телефонните услуги.
— Дайте ми номер на фирма за таксита — казах аз на несъществуващата операторка.
Пуснах монетата в процепа и набрах един номер. После прочетох адреса на телефона и поисках такси.
