откъсна очи от леглото й и после се върна във всекидневната.
Плакати от стари порнофилми красяха стените, жилището беше изпълнено с вехтории от един безсмислен живот. Никотинът се беше просмукал буквално във всичко Гладън беше пушач, но дори и за него беше непоносимо! Апартаментът беше истинско гробище.
Спря пред един от плакатите от филм, озаглавен „Вътре в Дарлийн“. Беше му казала, че се е снимала в началото на осемдесетте, преди видеото да нахлуе и революционизира бизнеса, и внезапно сякаш се състари с още десет години. Беше му посочила с тъжна усмивка към плакатите, където ретушираните фотографии показваха тялото и лицето й млади и гладки. Беше известна като Дарлийн. Нямаше нужда от фамилия. Той се зачуди какво ли е човек да живее в място, където изображенията от славното ти минало се надсмиват над остарялото ти тяло.
Извърна се и забеляза чантичката й върху масичката за карти в трапезарията и прегледа съдържанието й. Беше пълна с гримове и празни цигарени кутии и кибрити. Имаше малък спрей за защита срещу нападатели и портмоне. В него имаше само седем долара. Погледна шофьорската й книжка и научи пълното й име.
— Дарлийн Кугел — изрече той на глас. — Приятно ми е да се запознаем.
Взе парите, а всичко останало върна вътре. Седем долара не бяха кой знае какво, но кой ти ги дава? Човекът в магазина на Диджи Тейк го бе накарал да плати в аванс, за да поръча камерата си. Финансите му се бяха ограничили до някакви си неколкостотин долара и още седем не бяха излишни.
Остави паричните си тревоги за по-късно и пак закрачи неуморно из стаите. Имаше един сериозен проблем. Времето. Трябваше да му доставят камерата от Ню Йорк. А това нямаше да стане по-рано от сряда. След цели пет дни. За да бъде в безопасност, се налагаше да изчака в апартамента на Дарлийн. Знаеше, че може да си го позволи.
Реши да си направи списък на необходимите неща, които трябваше да купи. Хладилникът беше почти празен, ако не се брояха консервите с риба, а на него му се повдигаше от тази гадост. Трябваше да излезе, за да си купи храна, и после да се затвори чак до сряда. Не се нуждаеше чак от толкова много. Минерална вода, плодове и някакви сандвичи.
Отвън се разнесе шумът от двигател на кола. Той се приближи до вратата и се ослуша; накрая дочу шума, който бе чакал. Вестник, който пада на пода, Дарлийн му беше казала, че наемателят в съседния апартамент получава вестник. Добре, че се бе сетил да я попита. Приближи се до прозореца и се загледа през процепа на щорите към улицата. Сутринта беше сива и мъглива. Навън не се виждаше никой.
След като отключи двете брави, Гладън отвори вратата и пристъпи в острия утринен въздух. Огледа се наоколо и видя сгънатия вестник пред вратата на съседния апартамент. Не се виждаха запалени лампи. Притича, грабна вестника и бързо се прибра.
Отпусна се на дивана и отвори на рубриката МЕТРО, като прелисти набързо осемте страници. Нямаше никакъв материал. Нищо за смъртта на камериерката. Обърна на първата страница на вестника.
Изведнъж забеляза снимката си в долния десен ъгъл. Беше неясната фотография от ареста в Санта Моника. Отмести поглед от собствения си образ и зачете статията. Изпита истински възторг. Пак бе направил сензацията. След толкова много години. Лицето му заруменя, докато четеше.
От Кийша Ръсел
Човек от Флорида, за когото властите твърдят, че е избягал от правосъдието като извършител на блудства с деца, е бил идентифициран като заподозрян в бруталното убийство на една камериерка от мотел в Холивуд, Зйяви в петък полицията в Лос Анжелес.
Уилям Гладън, двайсет и девет годишен, се търси като вчновен за смъртта на Еванджелин Кроудър, чието тяло е открито в стаята му в мотел „Холивуд Стар“. Тялото на деветнадесетгодишната жертва е било нарязано на парчета и напъхано в три чекмеджета на един шкаф е стаята.
Тялото е било открито, след като Гладън се е изнесъл от мотела. Служител на мотела, който търсел изчезналата камериерка, влязъл в стаята и видял кръвта, процеждаща се от бюрото, твърди полицията. Кроудър била майка на невръстно момче.
Гладън се бил регистрирал в мотела под името Брайс Кидър. Полицията обаче твърди, че според анализа нц отпечатъците от пръстите, открити в стаята, лицето се нарича Гладън.
Гладън е бил осъден на седемдесет години затвор след получилия шумна известност процес за блудство с деца в Тампа, Флорида преди седем години.
След като прекарва само две години в затвора, присъдата му била отменена след обжалване и той бил освободен. Най-съществените доказателства — снимки на голи деца — били обявени за незаконно придобити от властите. След този юридически провал обвинителите позволили на Гладън да обжалва присъдата и да се признае за виновен в по-дребните обвинения. Бил освободен с изпитателен срок.
В полицията има сведения, че Гладън бил арестуван в Санта Моника три дни преди да бъде открито убийството в мотела. Той бил задържан заради няколко незначителни провинения след оплакване, че правел снимки на голи деца на обществените душове и на въртележката на кея. Все пак той бил обвинен и освободен под гаранция, преди да бъде разкрита истинската му самоличност.
Продължава на стр. 14А
Гладън отвори на посочената страница и продължи да чете историята. Там имаше друга негова фотография. Беше на слабо и червенокосо двайсет и една годишно момче, каквото бе преди началото на процеса във Флорида. Там имаше и друг материал, пак за него. Той бързо привърши с първата история.
Продължение от 1А
Според полицията те все още не знаят мотива за зверското убийство на Кроудър. Макар и мотелската стая, в която Гладън е престоял почти цяла седмица. Стаята била внимателно почистена от всякакви отпечатъци, детективът Ед Томас от лосанжелеското полицейско управление заяви, че Гладън е допуснал грешка, ровела до идентифицирането му. Това бил единственият негов отпечатък, открит от долната страна на ръкохватката на тоалетното казанче.
— Това беше истински късмет — заяви Томас. — Този отпечатък беше единственото нещо, от което се нуждаехме.
Отпечатъкът е бил въведен в Автоматичната система за идентификация на отпечатъци от пръсти, явяваща се част от национална компютърна мрежа с данни от отпечатъци от пръсти. Същият отпечатък беше открит във файл от компютъра на Отдела по прилагане на закона във Флорида.
Според Томас Гладън бил търсен за нарушаване на срока на условната присъда вече от почти четири години. Нарушението било регистрирано, когато той преустановил редовните си посещения при съответния служител във Флорида и изчезнал.
При случая в Санта Моника детективите арестували Гладън в неделя след едно преследване от въртележката на кея, където бил забелязан да прави снимки на малки деца на място за детски забавления.
При опита си да избяга от полицията той захвърлил в залива един варел с отпадъци. Накрая бил заловен в един ресторант на Трета улица.
Арестуван под името Харолд Бризбейн, Гладън бил обвинен в умишлено замърсяване на обществени водоизточници, вандализъм и бягство от полицейски служител. Въпреки това кабинетът на районния прокурор отказал да предяви срещу него каквито и да било обвинения във връзка с приписваните му фотографирании на деца, позовавайки се на недостатъчните доказателства за престъпление.
Детективът Констанс Делии от полицейското управление в Санта Моника твърди, че тя и партньорът започнали наблюдението на въртележката, след като и оплакване от една служителка, че Гладън се мотал край децата и правел на плажа снимки на деца, къпани от майките си на душовете.
Макар и след ареста да са му били взети отпечатъци от пръстите, полицейското управление в Санта Моника не е разполагало със собствена база данни в компютъра и разчитало на помощ от компютъра в
