Министерството на правосъдието и другите министерства, включително и управлението на полицията в Лос Анжелес, за да провери отпечатъците по мрежата за автоматично идентифициране. Данните обикновено се получавали след няколко дни, защото управленията винаги правят с предимства своите проверки, а не тези на другите управления.
В този случай взетите в Санта Моника отпечатъци от човека, първоначално известен като Бризбейн, били проверени от полицейското управление на Лос Анжелес едва във вторник. В този момент обаче Гладън, който прекарал неделната нощ в областния затвор, вече бил на свобода, пуснат под гаранция от петдесет хиляди долара.
Късно следобед във вторник полицейското управление в Лос Анжелес също успяло да идентифицира Гладън чрез отпечатъка, му, открит в мотелската стая.
Детективите, разследващи двата случая, останали само да се дивят на поредицата от събития, взели такъв жесток обрат.
— Човек винаги се замисля, когато каруцата вече се преобърне — заяви детективът Делии от Групата за разследване на случаи на блудства с деца към полицейското управление в Санта Моника. — Какво бихме могли да направим, при положение, че не знаехме истинската му самоличност? Не знам. Човек понякога има късмет, понякога не.
Томас твърди, че истинското престъпление било извършено във Флорида, където на Гладън било позволено да се измъкне.
— Ето, имате пред вас един доказан педофил и системата спокойно го пуска на свобода — казва Томас. — А когато системата се издъни, както винаги става в такива случаи, след това няма начин някой невинен да не плати цената.
Гладън бързо се прехвърли на другата статия. Изпита чувство на възторг, докато четеше за себе си. Той се наслаждаваше от славата си.
От Кийша Ръсел
Способен адвокат с „килийно образование“, както твърдят съответните институции, Уилям Гладън използва придобитите в затворническите килии юридически тънкости, за да преметне съдебната система и после да се покрие — чак до тази седмица.
Преди осем години той работи в Центъра за работа с деца „Малките патета“ в Тампа, когато е арестуван и обвинен за блудство с 11 деца в продължение на три години.
Арестът довежда до получилия широка известност процес, завършил две години по-късно с осъждането му по двайсет и осем обвинения. Според разследването ключовото доказателство, довело до присъдата, била колекцията му от полароидни снимки на девет от младите жертви. На снимките децата били заснети разсъблечени в някакъв килер в Центъра за грижи за децата.
Изобличаващото доказателство при тези снимки не било само фактът, че някои от децата били разсъблечени, а израженията върху лицата им, според Чарлз Хаунчел, бивш прокурор в областта Хилсбъроу, който бил назначен за този случай.
— Всички деца бяха изплашени — заяви в петък Хаунчел в телефонно интервю от Тампа, където сега се занимава с частна практика. — Тези деца не харесваха това, което се върши с тях, и го показаха. Такава е изтината за случая. Това, което лицата им издаваха на снимките, потвърждаваше и нещата, които те казваха пред адвокатите.
Пред съда обаче фотографиите бяха по-важни от адвокатите и това, което децата бяха споделили пред тях. Въпреки възраженията на Гладън, че снимките са открити по време на незаконен обиск на апартамента му от полицейски офицер, чийто син бил сред тези деца, станали жертва на блудство, съдията воли гпе да бъдат смятани за доказателство.
Съдебните заседатели заявиха по-късно, че са разчитали изключително само на фотографиите, за да осъдят Гладък, тъй като двамата адвокати, които работили с децата, били дискредитирани от адвоката, упълномощен от подсъдимия да го представлява, заради според неговите думи „техните манипулативни“ методи, използвани за убеждаване на децата да повдигнат обвинения срещу клиента му.
Гладън е осъден на седемдесет години затвор и бил изпратен в Института за корекция на поведението в Райфорд.
В затвора Гладън, който вече имал диплома по английска литература, изучава поезия, психология и право. И по всичко изглежда, че именно в правото той е преуспял. Осъденият за блудство престъпник бързо изучава уменията на „килиен адвокат“, според думите на Хаунчел, и помага на съкилийниците си с изложения до апелативния съд, като в същото време пише своите изложения.
Сред неговите най-известни „клиенти“ в затворническото отделение за сексуални престъпници са били Донъл Форкс, така нареченият „изнасилвач с възглавница“ от Орландо, бившата футболна звезда от отбора на маямските „Делфини“ Алан Джанин и сценичният хипнотизатор от Лае Вегас Хорас Гомбъл. И тримата излежават присъди за многократни изнасилвания ч Гладън претърпява неуспех с опитите си да им помогне да извоюват свободата си или нови съдебни процеси с ипелациите, които пише, докато излежава присъдата си заедно с тях.
В рамките обаче на още първата си година в затвора, както твърди Хаунчел, той попълва една цялостна апелация по собствената си присъда, с която отново оспорва претърсването, довело до откриването на инкриминиращите фотографии.
Хаунчел обяснява, че Реймънд Гомес, полицейския служител, открил фотографиите, отишъл до дома ни Гладън, изпаднал в страшна ярост, след като деветгодишният му син признал, че мъжът блудствал с него в занималнята.
Полицейският служител, който в момента, не бил на служба, почукал на вратата и като не получил отговор, натиснал дръжката на вратата, която се оказала незаключена, и влязъл в апартамента. Гомес, който по-късно дал показания пред съда, заявил, че видял снимките разпръснати върху леглото. Той бързо излязъл от апартамента и докладвал за откритието си на детективите, които по-късно получили разрешение за обиск.
Гладън бил арестуван, след като детективите се върнали по-късно същия ден със заповедта за обиск и намерили фотографиите, укрити в един килер. На процеса, той твърдял, че не бил оставял входната врата незак-лючена и че снимките не били на видно място. Твърдял, че независимо от това, дали вратата е била отключена, или фотографиите оставени на видно място, претърсването, извършено от Гомес, е нарушение на конституционните му права, които защитават срещу незаконно посегателство върху личната му собственост и свобода.
Така или иначе, съдията, които разглеждал делото, постановил, че Гомес е действал като баща, а не като полицейски Служител, когато е влязъл в апартамента. Следователно случайното откритие на ключовото доказателство не е нарушение на Конституцията.
Един апелативен съд по-късно взема страната на Гладън с твърдението, че като полицай Гомес би трябвало да знае отлично, че няма право да влиза в апартамента без съответното законно разрешение. Върховният съд на Флорида по-късно отказва да отмени съдебното решение по апелацията, разрешавайки нов съдебен процес, но вече без използването на фотографиите в качеството им на доказателство.
Изправени пред трудната задача да спечелят делото без ключовите доказателства, за които първият съдебен състав твърди, че са от особена важност, властите позволяват на Гладън да се признае виновен по пункта за похотливо поведение с деца.
Максималната присъда за такова престъпление е пет години тъмничен затвор и пет години условна присъда.
Към този момент Гладън вече бил прекарал 33 месеца, в а и имал добро поведение. При осъждането си той получава максималното наказание, но въпреки това излиза от съда свободен човек с условни присъда.
— Това беше истински шамар за правосъдието — спомня си обвинителят Хаунчел. — Знаехме, че го е извършил, но не можехме да използваме доказателствата, с които разполагахме. След произнасянето на присъдата не можех да гледам в очите родителите и децата им. Защото знаех, че онзи тип е вън на свобода
